Хайредин (община)
Община Хайредин се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца.
| Хайредин (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Враца |
| Площ | 189.069 km² |
| Население | 4 958 души |
| Адм. център | Хайредин |
| Брой селища | 6 |
| Управление | |
| Кмет | Тодор Тодоров (СДС, Партия на зелените, ДПС; 2011) |
| Общ. съвет | 11 съветници
|
 | |
| Хайредин (община) в Общомедия | |
География редактиране
Географско положение, граници, големина редактиране
Общината е разположена в северозападната част на Област Враца. С площта си от 189,069 km2 е най-малката сред 10-те общините на областта, което съставлява 5,22% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Козлодуй;
- на североизток – община Мизия;
- на югоизток – община Бяла Слатина;
- на юг – община Борован и община Криводол;
- на югозапад – община Бойчиновци от Област Монтана;
- на северозапад – община Вълчедръм от Област Монтана.
Релеф, води редактиране
Територията на община Хайредин изцяло попада в пределите на Западната Дунавска равнина и релефът ѝ е равнинен. Районът на северозапад от долината на река Огоста се заема от южната част на обширното льосово плато Златията с максимална височина в пределите на общината – 143 m. На югоизток от долината на Огоста се простира част от Западната Дунавска равнина, като южно от село Рогозен, на границата с община Борован се намира най-високата точка на общината – 161 m н.в., а на брега на река Огоста, североизточно от Хайредин се намира най-ниската точка – 50 m н.в.
Основната водна артерия е река Огоста, която протича в пределите на общината от югозапад на североизток на протежение от около 9 km с част от долното си течение. В източната част на община Хайредин, от юг на север, с почти цялото си течение (без извора и устието си) през селата Рогозен, Бързина и Ботево преминава река Бързина (ляв приток на Скът).
Население редактиране
Етнически състав (2011) редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 5001 | 100,00 |
| Българи | 3941 | 78,80 |
| Турци | 7 | 0,14 |
| Цигани | 322 | 6,44 |
| Други | 4 | 0,08 |
| Не се самоопределят | 4 | 0,08 |
| Не отговорили | 723 | 14,46 |
Населени места редактиране
Общината има 6 населени места с общо население 3901 жители към 7 септември 2021 г.[2]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Ботево | 56 | 9,355 | Бързински соват, Ботьово | Михайлово | 892 | 34,264 | Долна Гнойница |
| Бързина | 171 | 30,575 | Рогозен | 839 | 30,436 | ||
| Манастирище | 814 | 27,697 | Хайредин | 1129 | 56,742 | ||
| ОБЩО | 3901 | 189,069 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени редактиране
- Указ № 161/обн. 25.06.1884 г. – преименува с. Бързински соват (Бързински черкези) на с. Ботьово;
- Указ № 81/обн. 26.02.1923 г. – обединява населените местности Манастирище и Бъзовец в едно населено място – с. Димитрово;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Димитрово на с. Босилеград;
- Указ № 191/обн. 22.04.1950 г. – преименува с. Долна Гнойница на с. Михайлово;
- през 1956 г. – осъвременено е името на с. Ботьово на с. Ботево без административен акт;
- указ № 431/обн. 22.11.1960 г. – заличава с. Босилеград и го присъединява като квартал на с. Михайлово.
Политика редактиране
- 2011 г. – Тодор Алексиев (Независим)
- 2007 – Радослав Стойков (БСП) печели на втори тур с 51% срещу Светла Кирова (независим).
- 2003 – Кирил Кирилов (Обединена коалиция „Хайредин – 2007“) печели на втори тур с 52% срещу Васил Василев (БСП).
- 1999 – Димитър Асенов (БСП) печели на първи тур с 55% срещу Кирил Кирилов (БЗНС).
- 1995 – Васил Георгиев (независим) печели на втори тур с 57% срещу Петър Попов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност).
Транспорт редактиране
През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 36,5 km:
- участък от 14,8 km от Републикански път III-101 (от km 60,8 до km 75,6);
- участък от 21,7 km от Републикански път III-133 (от km 16,8 до km 38,5).
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки редактиране
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
Източници редактиране
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.