Халид бин Абдул Азис Ал Сауд (на арабски: خالد بن عبد العزيز آل سعود‎) е крал на Саудитска Арабия от 25 март 1975 г. до 13 юни 1982 г.[1] Управлението му е белязано от голямо развитие на страната, поради увеличаването на приходите от петрол и важните събития в Близкия изток. Той оказва умерено влияние в политиката на Близкия изток, оставяйки голяма част от административните дела в страната на полубрат си, Фахд бин Абдул Азис. Именно той го наследява след смъртта му.[2]

Халид бин Абдул Азис
King Khalid bin Abdulaziz Official.jpg
Управление25 март 1975 – 13 юни 1982
Коронация25 март 1975 г.
НаследилФайсал бин Абдул Азис
НаследникФахд бин Абдул Азис
Лични данни
Роден
13 февруари 1913 г.
Починал
13 юни 1982 г.
Семейство
ДинастияСаудити
Халид бин Абдул Азис в Общомедия

Халид е пети син (от 45) Абдул Азиз бин Сауд (основател на Саудитското кралство)[3][4] и е родом от Рияд, когато това е все още малко пустинно селище. Става близък поддръжник на братята си Сауд бин Абдул Азис и Файсал бин Абдул Азис. Когато е на 14-годишна възраст, баща му го изпраща като свой представител при пустинните племена, за да изслуша оплакванията им. През 1934 г. участва в саудистката експедиция срещу Йемен, предвождана от брат му, Файсал, което му печели прозвището „човек на пустинята“, тъй като се чувства повече у дома в пустинята, отколкото в политиката или дипломацията.[2]

През 1939 г. напуска Арабуя за пръв път, за да участва в Лондонската конференция по въпроса за Палестина, на която арабската делегация отказва да седи на една и съща маса с евреите. След това бързо се прибира у дома, без да има амбиции към по-високо образование в чужбина (за разлика от братята си). Занимава се с проблемите на бедуините и отделя специално внимание на проектите за рекултивиране на пустинята чрез използването на подземни води. В Рияд, той се отдава на благотворителна работа. Скромната и свитата му личност, заедно с репутацията му на спокоен и разумен човек, го правят главен помирител в споровете, които възникват сред голямата му фамилия от кралски принцове. Благодарение на тези си качества, той е избран за кронпринц вместо властните и амбициозните му братя.[2]

След 1970 г. сърдечни заболявания възпрепятстват публичните му изяви и пораждат съмнения относно възможното му възкачване на престола. Все пак, той става крал на страната, след като Файсал е убит на 25 март 1975 г. Приет е добре от обществото, особено от бедуините. Реагира умерено на инициативата на египетския президент Ануар Садат за мир с Израел и се възползва от успеха на посещението на кралица Елизабет II през 1979 г., както и своето посещение във Великобритания две години по-късно. Умира на 13 юни 1982 г. в Таиф от инфаркт и е наследен като крал от Фахд бин Абдул Азис.[2]

Източници редактиране

  1. Khalid ibn Abdulaziz Al Saud // The Columbia Encyclopedia. 2013. Посетен на 7 септември 2013. Архив на оригинала от 2013-09-28 в Wayback Machine.
  2. а б в г Khalid of Saudi Arabia // Encyclopædia Britannica, 9 юни 2020. Посетен на 12 септември 2020.
  3. Nabil Mouline. Power and generational transition in Saudi Arabia // Critique Internationale 46. 2010. DOI:10.3917/crii.046.0125. с. 125.
  4. Riyadh. The capital of monotheism // Business and Finance Group. Архивиран от оригинала на 14 октомври 2009.