Халиме Султан
Халиме Султан[1] (на турски: Halime Sultan; на османски турски: عالمہ سلطان – около 1571 г. [2] – след 10 септември, 1623 г.) е наложница на султан Мехмед III, майка на султан Мустафа I. По време на двукратното управление на сина си тя носи титлите валиде султан.
| Халиме Султан | |
| валиде султан | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 1623 г.
|
| Погребана | Истанбул, Турция |
| Религия | ислям |
| Политика | |
| валиде султан | |
| 22 ноември 1617 г. – 26 февруари 1618 г | |
| валиде султан | |
| 29 май 1622 г. – 10 септември 1623 г | |
| Семейство | |
| Партньор | Мехмед III |
| Деца | Мустафа I |
Произход редактиране
Халиме е от абхазки произход.[3] Точната дата и обстоятелства при влизането на момичето в харема на бъдещия султан Мехмед III не са известни. Халиме става любимката на Мехмед, който по това време е санджак-беят на Маниса и около 1587 г. ражда първото си дете, сина си Махмуд.[1] Още преди възкачването на Мехмед на османския трон, Халиме ражда друг син Мустафа[3] и вероятно дъщеря, чието име е неизвестно. По-късно дъщерята на Халиме става съпруга на великия везир Давут паша, който се прочува с убийството на султан Осман II през 1622 година.
През 1595 г. Мехмед става султан; Халиме се озовава в двореца Топкапъ, където управлява валиде Сафие султан. Именно Сафие изиграва значителна роля в екзекуцията на най-големия син на Халиме, шехзаде Махмуд, през 1603 г .: Валиде султан прихваща съобщение, изпратено до Халиме султан от религиозен гледач, който предсказва, че Мехмед III ще умре в рамките на шест месеца и най-големият му син ще успее след него да стане султан. Според записите на английския посланик Махмуд е разстроен, че „баща му е под управлението на старата султанка, баба му, а държавата се руши, тъй като тя не зачита нищо повече от собственото си желание да получи пари, за които майка му често се оплаква (Халиме султан), което не е по вкуса на кралицата майка“[4]... Султанът започва да подозира сина си в заговор, като ревнува от популярността на шехзадето и заповядва да удушат Махмуд.
Султан Мехмед III умира през 1603 година. Съдбата на единствения син на Халиме е незавидна: има обичай да се екзекутират всички братя на новия султан веднага след възкачването му на трона, за да се поддържа ред в империята (т.нар. Закон на Фатих).[5] По заповед на Мехмед III през 1595 г. са екзекутирани деветнадесет от братята му, синовете на султан Мурад III. След смъртта на Мехмед III обаче на трона е неговият тринадесетгодишен син Ахмед, който решава да спаси живота на брат си[5]... Това решение вероятно е било взето под натиска на обстоятелствата: Мустафа е единственият наследник на брат си в отсъствието на синовете му. Освен това Мустафа остава жив след раждането на няколко сина на султана; историците смятат, че Ахмед I е смятал, че брат му не може да застраши управлението му поради очевидно психично заболяване. Друга причина за отклонението на Ахмед от правилата е влиянието на любимата му наложница Кьосем, която след смъртта на султана не иска да види Осман, най-големия син на Ахмед I от неговата наложница Махфируз, на трона след смъртта на султана. Кьосем вярва, че когато Осман се възкачи на трона, най-вероятно ще екзекутира полубратята си, синовете на Ахмед и Кьосем. Този сценарий е реализиран частично през 1621 г., когато след раждането на сина му Омер Осман II екзекутира брат си Мехмед.[3]
До смъртта на Ахмед I през 1617 г. Мустафа е затворен в дворец в т.нар. Кафез (клетка) – малък павилион (кьошке) на територията на двореца на султана, в който шехзадето е изолирано от външния свят под постоянния надзор на охраната.[3] Халиме е изпратена в Стария дворец, където получава пенсия като вдовица на султана.
Валиде султан редактиране
Първо царуване редактиране
Ахмед I умира през ноември 1617 година. Смъртта на Ахмед I довежда до дилема, която никога досега не се е случвала в Османската империя: няколко шехзадета, живеещи в Топкапъ, имат право на трона.[3] Дворът е разделен. Една от фракциите, водени от шейх-юл-Исляма Ходжасадеттинзаде Мехмет Есат Ефенди и Софу Мехмед паша, които заменя великия везир по време на отсъствието му в Истанбул, предпочитат да видят възрастния и в същото време психически нестабилен син на Халиме на трона, по-скоро отколкото младия му здрав племенник Осман. Софу Мехмед твърди, че Осман е твърде млад, за да управлява, без да предизвиква реакция сред населението. Главният черен евнух Мустафа-ага възразява, позовавайки се точно на психичното здраве на шехзадето, но неговите възражения не са взети предвид и Мустафа е издигнат на трона.[6]
Халиме е извикана от Стария дворец и провъзгласена за валиде султан. Скоро става ясно, че Мустафа няма да може да управлява самостоятелно и Халиме взима юздите в свои ръце. Халиме получава повече власт от своите предшественици; при своето управление новото Валиде разчита на подкрепата на великия везир Дамат Халил паша.[7] Освен това Халиме успява да сключи съюз със султанския охранител Мустафа-ага, който е бил главен офицер в двореца и който е получил поста губернатор на Египет, при условие че се ожени за сестрата на султана; през следващите няколко месеца пашата е върнат в столицата като велик везир.[8] Начинът, по който стоят нещата в държавата, не се харесва на мнозина и през 1618 г., една от съдебните фракции сваля Мустафа I и издига на трона племенника му Осман II. Мустафа отново е в Кафез, а Халиме – в Стария дворец.[7] Като бивша валиде, тя започва да получава по-голяма пенсия, отколкото се полага на вдовица на султана, но по-малко от свекърва си Сафийе Султан.[9]
Второ царуване редактиране
На 18 май 1622 г., по време на поредния бунт на еничарите, Осман II е свален от власт. Бунтовниците освобождават Мустафа I и го признават за свой господар. Говори се, че малко преди преврата Халиме се срещнала с някои от еничарите и великия везир Кара Давуд паша, за да се споразумее за възстановяването на сина си на османския трон. Нито съдебната фракция, подкрепяща Мустафа, нито майка му се чувстват в безопасност, докато Осман е жив. Тяхната загриженост е основателна, тъй като някои от бунтовниците искат да имат султана в резерв, надявайки се да го използват за свои цели в бъдеще. На 20 май Осман II, затворен в крепостта Йедикуле, е жестоко бит и удушен от Кара Давуд; едното ухо и носът на убития Осман са изпратени на Халиме Султан.[10][11]
В страната възниква политическа нестабилност, породена от конфликти между еничарите и спахиите, последвани от бунта на сваления Бейлербей на Ерзурум Абаза Ахмед паша, който иска да отмъсти за убийството на Осман II. Халиме жертва Кара Давуд в опит да сложи край на конфликта, но Абаза Мехмед не спира и през май 1623 г., начело на армия от четиридесет хиляди, обсажда Анкара.[12] Още четирима велики везири са заменени на власт, преди Кеманкеш Кара Али паша да бъде назначен на този пост. Изповедниците и Кара Али убеждават Халиме Султан да се съгласи с оттеглянето на сина си. Халиме се съгласява при условие Мустафа да бъде пощаден.[3] На 10 септември 1623 г. на османския трон е единадесетгодишният Мурад IV , синът на Ахмед I и Кьосем. Мустафа отново е изпратен в Кафез, където прекарва остатъка от живота си. Халиме отива в Стария дворец за трети и последен път и скоро след това умира. Мустафа умира през 1639 г. и никой не може да реши къде да го погребе. Тялото на бившия султан лежи седемнадесет часа, след което, без никакви почести, е погребано в някогашния баптистерий на Света София.[13][14]
В културата редактиране
В турския сериал „Великолепният век: Кьосем“ ролята на Халиме е изиграна от Аслъхан Гюрбюз. Дъщерята на Халима е кръстена Дилруба в сериала; ролята на Дилруба в детството е изиграна от Мелиса Илайда Йозджаник,[15]ролята на възрастната Дилруба е изпълнена от Йойкю Карайел.
Източници редактиране
- ↑ а б Börekçi, Günhan. Favorites at the Courts of Ahmed I and his Immediate Predecessors (англ.): dissertation. 2010.
- ↑ Öztuna 2006, с. p. 176.
- ↑ а б в г д е Börekçi 2009, с. 409.
- ↑ Peirce 1993, с. 231.
- ↑ а б Piterberg 2013.
- ↑ Boyar, Fleet 2010, с. 42.
- ↑ а б Peirce 1993, с. 126 – 127.
- ↑ Walthall 2008, с. 91.
- ↑ Peirce 1993, с. 127.
- ↑ Imber 2009, с. 98 – 99.
- ↑ Финкель 2012, с. 276 – 277.
- ↑ Финкел 2012, с. 281.
- ↑ Grabar 1988, с. 64.
- ↑ Freely 2000, с. 46.
- ↑ Imdb.com. Muhtesem Yüzyil: Kösem (англ.) На уебсайта Internet Movie Database. Посетен на 16 декември 2021
Цитирана литература редактиране
- Финкель, Кэролайн. История Османской империи: Видение Османа. М.: АСТ; Астрель, 2012. ISBN 978-5-17-043651-4. с. 2012 – 829.
- Ebru Boyar, Kate Fleet. A Social History of Ottoman Istanbul. New York: Cambridge University Press, 2010. ISBN 1139484443, 9781139484442. с. 42.
- Börekçi, Günhan и др. Encyclopedia of the Ottoman Empire. New York: en:Infobase Publishing, 2009. ISBN 1438110251, 9781438110257. с. 409. – 689.
- Kramers, J. H и др. Encyclopedia of Islam (New Edition). VII. Ledeni, E. J. Brill, 1993. с. 707.
- Imber, Colin. The Ottoman Empire, 1300 – 1650: The Structure of Power. New York, en:Palgrave Macmillan, 2009. ISBN 1137014067, 9781137014061. с. 66 – 68, 97 – 99.
- Freely, John. The Companion Guide to Istanbul and Around the Marmara. Companion Guides, 2000. ISBN 1900639319, 9781900639316.
- Grabar, Oleg. Muqarnas: An Annual on Islamic Art and Architecture. BRILL, 1988. ISBN 9004086471, 9789004086470.
- Yılmaz, Öztuna. Devletler ve Hanedanlar. Ankara, Kültür ve Turizm Bakanlığı Yayınları, 2006.
- Peirce, Leslie P. The Imperial Harem: Women and Sovereignty in the Ottoman Empire. Oxford, Oxford University Press, 1993. ISBN 0195086775, 9780195086775.
- Piterberg, Gabriel и др. Ahmed I – Encyclopaedia of Islam. Leiden, Brill Pub, 2013. ISBN 9004252673, 9789004252677.
- Walthall, Anne. Servants of the Dynasty: Palace Women in World History. University of California Press, 2008. ISBN 0520254449, 9780520254442.
- Гюнхан Бьорекчи. В съдилищата Фаворити на Ахмед I и неговите непосредствени предшественици (англ.): Дисертация. – 2010. – С. 65 (приблизително 96).
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Халиме-султан“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |