Уикипедия

Ханс Блуменберг

германски философ

Ханс Блуменберг (на немски: Hans Blumenberg) е германски историк и философ. През 60-те години на ХХв започва да разработва т.нар. „метафорология“, която се занимава с онова, което се крие под метафорите и езиковите кройки и е несводимо до понятия или идеологии). Последните му творби, особено „Грижата пресича реката“ (Die Sorge geht über den Fluss), представляват опити да тълкува човешката реалност през нейните метафори и неволни изрази.

Ханс Блуменберг
Hans Blumenberg
германски философ
Роден
Починал
28 март 1996 г. (75 г.)
Алтенберге, близо до Мюнстер, Вестфалия, Германия
Националност Германия
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
ШколаХерменевтика
Идеи„абсолютна метафора“
ПовлиянЕдмунд Хусерл, Ернст Касирер, Мартин Хайдегер, Ханс-Георг Гадамер

Копаейки под привидно безсмислени анекдоти от историята на западната мисъл и литература, Блуменберг чертае карта на изразите, примерите, жестовете, които процъфтяват в обсъжданията на това, което е прието да се смята за по-важните въпроси. Интерпретациите на Блуменберг са изключително непредвидими и лични, изпълнени със знаци, признаци и предположения, при това понякога иронични. Но преди всичко неговите трудове са предупредителни сигнали както за опасната сила на откритата истина, така и за красотата на един объркан свят.

Биография редактиране

Роден е на 13 юли 1920 г. в Любек, Германия. Завършва през 1939 г. гимназията „Катеринеум“ в Любек като единствения, взел през тази година матурата „с отличие“. Но като приел католицизма „полуевреин“ няма право да запише нито едно държавно висше учебно заведение, затова между 1939 и 1941 г. Блуменберг учи философия в теологическия факултет в Падерборн и теологическия колеж „Свети Георги“ във Франкфурт на Майн, но се налага в крайна сметка да прекъсне образованието си преждевременно. Връща се в Любек, където работи във фабриката на „Drägerwerk AG“. През 1945 г. е интерниран в Зербст, където до края на Втората световна война се укрива в семейството на бъдещата си жена Урсула.

След 1945 г. Блуменберг продължава следването си по философия, германистика и класическа филология в университета на Хамбург. През 1947 г. защитава дисертацията си на тема „Принос към проблема за самобитността на средновековната схоластична онтология“ в университета на Кил. Тук се хабилитира през 1950 г. със студията „Онтологическата дистанция. Изследване на кризата на Хусерловата феноменология“.[1] Негов наставник през този период е Лудвиг Ландгребе.

През 1958 г. Блуменберг е избран за извънреден професор по философия в Хамбург, а през 1960 – за редовен професор по философия в университета в Гисен. През 1965 г. той се премества в Рурския университет в Бохум, а след това, през 1970 г. – във Вестфалския университет в Мюнстер, където става почетен професор през 1985 г.

Блуменберг е член на Академията на науките и литературата в Майнц (от 1960), на управителния съвет за съставянето на история на понятията под ръководството на Ханс-Георг Гадамер и (от 1963) един от основателите на прочулата се приживе на своите членове изследователска група „Поетика и херменевтика“.

Ханс Блуменберг има четири деца; една от дъщерите му е писателката и преводачката Бетина Блуменберг.

Умира на 28 март 1996 г. в Алтенберге край Мюнстер, Вестфалия, на 75-годишна възраст.

Ханс Блуменберг е герой на романа на Сибиле Левичаров „Блуменберг“.[2]

Идеи редактиране

Трудовете на Блуменберг са с предимно историческа природа и се отличават с голямата си философска и богословска начетеност, както и с точността и остротата на неговия стил на писане. В ранната му книга „Парадигми към една метафорология“ е изложена идеята за „абсолютните метафори“, чрез примери от историята на идеите и философията. Според Блуменберг метафори от този вид, като например „голата истина“, трябва да се разглеждат като основни съставки на философския дискурс, които не могат да бъдат заменени от понятия. Отчетливостта и смисълът на тези метафори конституират възприемането на реалността като цяло и са необходимо условие за човешката ориентация, мисъл и действие. Основната идея на тази първа книга е доразвита в произведения върху метафорите на светлината в теориите на познанието („Корабокрушение със зрители“, 1979) и метафорите на книгите и четенето („Четливостта на света“, 1979).

Отличия редактиране

Трудове редактиране

  • Beiträge zum Problem der Ursprünglichkeit der mittelalterlich-scholastischen Ontologie. Dissertation, Kiel 1947 (непубликуван).
  • Die ontologische Distanz. Eine Untersuchung über die Krisis der Phänomenologie Husserls. Habilitationsschrift, Kiel 1950 (непубликуван).
  • Paradigmen zu einer Metaphorologie. In: Archiv für Begriffsgeschichte, Bonn 1960; Suhrkamp, Frankfurt am Main 1997, ISBN 3-518-28901-2.
    Парадигми към една метафорология. София: Критика и хуманизъм, 2015, 272 с. ISBN 978-954-587-193-1
  • Die kopernikanische Wende. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1965 (edition suhrkamp 138).
  • Die Legitimität der Neuzeit. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1966; Neuausgabe ebd. 1996, ISBN 3-518-28868-7.
  • Der Prozess der theoretischen Neugierde. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1973, ISBN 3-518-07624-8.
  • Die Genesis der kopernikanischen Welt. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1975; ebd. 1981, ISBN 3-518-07952-2.
  • Arbeit am Mythos. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1979, ISBN 3-518-57515-5
  • Die Lesbarkeit der Welt. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1979, ISBN 3-518-06741-9
  • Schiffbruch mit Zuschauer. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1979; ebd. 1997, ISBN 3-518-22263-5 (Bibliothek Suhrkamp 1263).
  • Wirklichkeiten, in denen wir leben. Aufsätze und eine Rede. Reclam, Stuttgart 1981, ISBN 3-15-007715-X (Reclams Universal-Bibliothek 7715).
  • Lebenszeit und Weltzeit. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1986, ISBN 3-518-29114-9.
  • Das Lachen der Thrakerin. Eine Urgeschichte der Theorie. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1987, ISBN 3-518-28252-2.
  • Die Sorge geht über den Fluß. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1987, ISBN 3-518-01965-1 (Bibliothek Suhrkamp 965).
  • Matthäuspassion. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1988, ISBN 3-518-01998-8 (Bibliothek Suhrkamp 998).
  • Höhlenausgänge. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1989, ISBN 3-518-28900-4.
  • Ein mögliches Selbstverständnis. Aus dem Nachlaß. Reclam, Stuttgart 1997, ISBN 3-15-009650-2 (Reclams Universal-Bibliothek 9650).
  • Die Vollzähligkeit der Sterne. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1997, ISBN 978-3-518-58251-0.
  • Begriffe in Geschichten. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1998, ISBN 3-518-22303-8 (Bibliothek Suhrkamp 1303).
  • Gerade noch Klassiker. Glossen zu Fontane. Hanser, München 1998, ISBN 3-446-19473-8.
  • Lebensthemen. Aus dem Nachlaß. Reclam, Stuttgart 1998, ISBN 3-15-009651-0 (Reclams Universal-Bibliothek 9651).
  • Goethe zum Beispiel. Insel, Frankfurt am Main 1999, ISBN 3-458-16976-8.
  • Die Verführbarkeit des Philosophen. Suhrkamp, Frankfurt am Main 2000, ISBN 3-518-29355-9.
  • Ästhetische und metaphorologische Schriften. Auswahl und Nachwort von Anselm Haverkamp. Suhrkamp, Frankfurt am Main 2001, ISBN 3-518-29113-0.
  • Löwen. Suhrkamp, Frankfurt am Main 2001, ISBN 3-518-22336-4 (Bibliothek Suhrkamp 1336).
  • Vor allem Fontane. Glossen zu einem Klassiker. Insel, Frankfurt am Main 2002, ISBN 3-458-34540-X.
  • Zu den Sachen und zurück. Suhrkamp, Frankfurt am Main 2002, ISBN 3-518-58328-X.
  • Beschreibung des Menschen. Suhrkamp, Frankfurt am Main 2006, ISBN 3-518-58467-7.
  • Der Mann vom Mond. Über Ernst Jünger. Suhrkamp, Frankfurt am Main 2007, ISBN 978-3-518-58483-5.
  • mit Carl Schmitt: Briefwechsel 1971 – 1978 und weitere Materialien. Suhrkamp, Frankfurt am Main 2007, ISBN 978-3-518-58482-8.
  • Theorie der Unbegrifflichkeit. Suhrkamp, Frankfurt am Main 2007, ISBN 978-3-518-58480-4.
  • Geistesgeschichte der Technik. Mit einem Radiovortrag von 1967 auf CD. Suhrkamp, Frankfurt am Main 2009, ISBN 978-3-518-58533-7.
  • Theorie der Lebenswelt. Suhrkamp, Frankfurt am Main 2010, ISBN 978-3-518-58540-5.

Източници редактиране

  1. ↑ Гинев Д., Ханс Блуменберг,в Идеи в Културологията, т.3, София: УИ "К.Охридски" 1998, с.349-61
  2. ↑ Левичаров С.,, Блуменберг (роман), София: Атлантис 2015. oткъс, Портал за култура, изкуство и общество, 16 април 2013 г.
  3. ↑ Pressemitteilung der Universität Münster: Späte Ehrung in der Geburtsstadt, 14. Juli 2006.
  • Блуменберг Х., Антрополочичната актуалност на Реториката, в Идеи в Културологията, т.3, София: УИ "К.Охридски" 1998, с.362-71

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ханс_Блуменберг&oldid=12148258“.