Уикипедия

Ханс Кристоф Бух

Ханс Кристоф Бух (на немски: Hans Christoph Buch) е немски белетрист, есеист, преводач и репортер.

Ханс Кристоф Бух
Hans Christoph Buch
Ханс Кристоф Бух през 2016 г.
Ханс Кристоф Бух през 2016 г.
Роден13 април 1944 г. (80 г.)
Професияписател, преводач, репортер
Националност Германия
Жанрроман, разказ, есе
Награди„Награда Шубарт“ (2011)
Уебсайтwww.hans-christoph-buch.de
Ханс Кристоф Бух в Общомедия

Биография и творчество редактиране

Ханс Кристоф Бух е роден на 13 април 1944 г. в хесенския град Вецлар в семейството на дипломат. Израства във Вецлар, Висбаден, Бон и Марсилия. В Бон полага матура, а после следва германистика и славистика в Бонския университет. Продължава следването си в Берлин.

През 1967/68 г. Бух е стипендиант в Writers' Workshop при университета на Айова, САЩ, където органвизира протести срещу Войната във Виетнам.

През 1972 г. прави дисертация в Техническия университет на Берлин при Валтер Хьолерер и завършва като доктор по философия.

Още през 1963 г. участва в заседанията на свободното литературно сдружение Група 47, където чете свои творби.

Ранните му прозаически творби проявяват уклон към гротеска. През 60-те години неговите литературоведски и критически текстове издават влиянието на студентското движение и на един недогматичен марксизъм.

От 1972 до 1986 г. Ханс Кристоф Бух е член на Съюза на немските писатели, а от 1972 до 1998 г. – на немския ПЕН клуб.

Живее в Берлин.

Библиография редактиране

  • James Bond – Kleinbürger in Waffen, Essay, 1965
  • Unerhörte Begebenheiten, 1966
  • Bla-bla-bla!, 1967 (zusammen mit Arno Waldschmidt)
  • Das große Abenteuer, 1970
  • Kritische Wälder, 1972
  • Ut pictura poesis, 1972 (Dissertation)
  • Aus der Neuen Welt, 1975
  • Die Scheidung von San Domingo, 1976
  • Das Hervortreten des Ichs aus den Wörtern, 1978
  • Bericht aus dem Innern der Unruhe, 1979
  • Zumwalds Beschwerden, 1980
  • Jammerschoner, 1982
  • Die Hochzeit von Port-au-Prince, 1984
  • Karibische Kaltluft, 1985
  • Auf den Antillen, 1986 (zusammen mit Maren Heyne)
  • Der Herbst des großen Kommunikators, 1986
  • Waldspaziergang, 1987
  • Neue Aufzeichnungen eines Wahnsinnigen, 1988
  • Haïti Chérie, 1990
  • Die Nähe und die Ferne, 1991
  • Rede des toten Kolumbus am Tag des Jüngsten Gerichts, 1992
  • Tropische Früchte, 1993
  • An alle!, 1994
  • Der Burgwart der Wartburg, 1994
  • Black and blue, 1995
  • Die neue Weltunordnung, 1996
  • James Bond oder Der Kleinbürger in Waffen, 1996
  • Traum am frühen Morgen, 1996
  • Übung mit Meistern, 1996
  • In Kafkas Schloß, 1998
  • Blut im Schuh, 2001
  • Kain und Abel in Afrika, 2001
  • Monrovia, mon amour, 2002
  • Wie Karl May Adolf Hitler traf und andere wahre Geschichten, 2003
  • Standort Bananenrepublik, 2004
  • Tanzende Schatten oder Der Zombie bin ich, 2004
  • Black Box Afrika, 2006
  • Tod in Habana, 2007
  • Sansibar Blues oder wie ich Livingstone fand, 2008
  • Das rollende R der Revolution. Lateinamerikanische Litanei, 2008
  • Reise um die Welt in acht Nächten. Ein Abenteuerroman, 2009
  • Apokalypse Afrika oder Schiffbruch mit Zuschauern, 2011[1]
  • Baron Samstag oder das Leben nach dem Tod. Roman, 2013
  • Nolde und ich – Ein Südseetraum, 2013
  • Boat People. Literatur als Geisterschiff, Essays der gleichnamigen Poetik-Vorlesung, 2014
  • Elf Arten, das Eis zu brechen, Roman, 2016,
  • Stillleben mit Totenkopf, Roman, 2017

Награди и отличия редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Rezension Apokalypse Afrika, Deutschlandradio Kultur vom 20. April 2011

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ханс_Кристоф_Бух&oldid=11996247“.