Хегеловата диалектика се състои от теза, антитеза и синтез. Във философската концепция на Хегел, диалектиката е начинът за разгръщане на абсолюта. Според Хегел, всяко твърдение има противостоящо на него (теза и антитеза). Те се сблъскват и така се появява нещо ново на по-високо ниво (синтез). Според него „конфликтът е симптом на развитието“. Точно в синтеза се състои този абсолют.

Макрофилософската схема, в която Хегел включва своята правно-политическа доктрина, се състои от:

  1. Чисто мислене – предмет на чистата логика
  2. Природата – изучава се във философията на природата
  3. Човекът и човешкото общество- намира отражение във феноменологията на духа, философията на историята и философията на правото

През всички тези етапи на макрофилосфската схема става дума за развитие от една степен в друга по-висока на едно и също нещо, което той означава с различни термини — идея понятие, абсолют, божествен разум. [1]

Развитие на духа:

  1. В себе си или непосредствен; така той е душа или природен дух — предмет на антропологията.
  2. За себе си или опосредстван още като тъждествена рефлексия в себе си и в нещо друго; духът в отношението или обособяването; съзнание- предметът на феноменология на духа.
  3. Духът, който се определя в себе си като субект за себе си – психологията.[2]
  • Обективен дух – право (теза), морал (антитеза), нравственост (синтез). Трите основни степени на обективния дух се разделят на три „подстепени“. Правото включва собственост, договор и неправо; моралът — умисъл и вина, намерение и благо, добро и съвест; нравствеността — последната и най-висша степен на обективния дух се разделя на семейство, гражданско общество и държава. Нравствеността е завършекът на обективния дух, тук се стига до истината на субективния и обективния дух. Нравствеността е като непосредствен или природен дух — семейството; относителната цялост на отношенията на индивидите като самостоятелни лица един към друг в една формална общност - гражданското общество.

Държавата е самосъзнателна нравствена материя- съединение на принципа на семейството (теза) и гражданското общество (антитеза). Според Хегел, единствено абсолютната държава е истинската, защото само абсолютът дава съществуването, битието. Хегел смята, че не всичко, което съществува е действително, а следователно и разумно. За да бъде действителна една държава, тя трябва да е разумна, т.е. да бъде изградена в съответствие с принципите на разума. Според Хегел, държавата не е създадена чрез договорна теория както при Имануел Кант, например, тя не се появява, а се развива, има история, традиции и обичаи, тя е проявление на националния дух. Той смята, че „Настоящето е връхната точка на миналото“. Основният двигател на държавата е нацията. Държавата се приема за индивид, чиито цели са по-важни от индивидуалните цели на човека.

Държавата има свое вътрешно изграждане – вътрешно държавно право или конституция (теза). Тя е особен индивид и е в отношение с други особени индивиди - външно държавно право(антитеза). Но вътрешното и външно право са само част от развитието на общата идея за духа в неговата действителност — световната история (синтез).

Бележки редактиране

  1. „Политологична мисъл от древността до наши дни“, Второ издание, стр.94, Г. Янков, Университетско издателство „Стопанство“, София, 1999
  2. Хегел, „Енциклопедия на философските науки“, Том трети, изд. „ЛИК“, София, 1998
  3. Хегел, „Енциклопедия на философските науки“, Том трети, изд. „ЛИК“, София, 1998