Уикипедия

Хеймскрингла

Хеймскрингла (на исландски Heimskringla, в превод „Земният кръг“) е сборник скандинавски саги, чийто автор се предполага, че е исландският поет и историк Снори Стурлусон. Названието „Хеймскрингла“ е било използвано за първи път през 17 в. и идва от първите две думи в един от ръкописните преписи – Kringla heimsins (Земният кръг). Оригиналът на творбата е загубен, но се смята, че е писан ок. 1230 г. Известни са шест преписи, най-ранният от които (Kringla) датира от ок.1260 г.

Хеймскрингла
Heimskringla
Страница от препис на Хеймскрингла
Страница от препис на Хеймскрингла
Други именаKringla heimsins, Земният кръг
АвторСнори Стурлусон
Първо изданиеок.1230 г.
Исландия
Оригинален езикнордически
Хеймскрингла в Общомедия

Сборникът разказва историята на норвежките крале, започвайки още от ранните шведски династии на Инглингите и техните разклонения. В Норвегия Инглингите са представени от един от клоновете им, Хардрадите, като се започне още от първия норвежки крал, който обединява страната през 9 в. - Харал Прекраснокосия, след това повествованието преминава през годините на управление на следващите 27 крале и спира със смъртта на Йойстейн Мейла през 1177 г. Освен за историята на Норвегия сборникът дава някои сведения и за отделни други държави - от Византия и Киевска Рус до Англия.

Спорно е откъде черпи сведения Снори Стурлусон, но вероятно от по-ранни кралски саги, такива като „Morkinskinna“ (Гнилата кожа), „Фагрскина“ и др. подобни, както и от множеството скалдически поеми и на първо място от Инглингатал. Самият Стурлусон е посещавал Норвегия и Швеция. По отношение на скалдическата поезия следва да се отбележи, че тя е считана от изследователите за най-надеждния източник при предаването на събитията. Както посочва М. И. Стеблин-Каменский стиховете на скалдите „винаги са били продукт на осъзнато творчество и това творчество е било насочено само към формата, не е засягало съдържанието, поради което измислицата в тях е била невъзможна“.

Авторът Снори Стурлусон също отбелязва в Пролога на сборника: „Това, което се говори в тези песни, които се изпълняват пред самите крале или техните синове, ние признаваме за напълно достоверни свидетелства“. И още един цитат от Снори Стурлусон:

„В тази книга аз се постарах да събера древни легенди за владетелите от Северните страни, говорили на староскандинавски език. Разказал съм ги така, както са ми ги предали възрастните хора. Написал съм за родовете всичко онова, което съм успял да науча за тях. Една част от сведенията намерих в родовите хроники на кралете и благородниците. Други съм черпил от старинния епос и историческите балади, които хората обичат да си разказват. Дори и да не сме сигурни, че те описват нещата такива, каквито са били, то знаем все пак, че в древността са държали на истината.“[1]

Преводи редактиране

В средата на 16 в. старият нордически език, на който била написана Хеймскрингла, бил станал неразбираем за норвежците, шведите и датчаните. Наложило се да се направят преводи на датски, който се използвал не само от датчаните, но бил и литературният език по онова време в Норвегия, бидейки тя част от датското кралство. Първият превод е направен именно в Норвегия през 1600 и отпечатан през 1633 г. Малко по-късно бил направен превод съответно и на шведски и латински и издаден през 1697 г. в Стокхолм.

През 19 в., когато Норвегия най-после възстановява независимостта си след столетия в унии с Дания и Швеция, Хеймскрингла придобива голяма популярност в страната и се превръща във важен национален символ. През 1900 г. норвежкият парламент субсидира нови преводи на сборника на двете официални писмени форми на норвежкия - букмол и нюношк, с цел да бъде широко достъпна творбата на ниска цена.

Известните преписи редактиране

Известни са само шест преписа на сборника:

  • Kringla
  • AM 39
  • Codex Frisianus
  • Jöfraskinna
  • Eirspennil
  • Gullinskinna

Най-старият препис е направен от исландец към 1260 г. Вторият познат препис, АМ 39, е направен ок. 1300 г. и е непълен. Други три преписа - Codex Frisianus, Eirspennil и Gullinskinna, датират от началото на 14 в., следвани от Jöfraskinna. За жалост при пожара през 1728 г. в Копенхагенската библиотека, където се пазели ръкописите, изгорели три от тях – Kringla, Jöfraskinna и Gullinskinna.

Съдържание редактиране

Хеймскрингла се състои от няколко глави, всяка от които е отделна сага. Първата от тях разказва полулегендарната предистория на норвежката кралска династия, проследява историята на Один, който тук е описан като смъртен човек, и неговите последователи дошли от изток, от Асаланд и Асгард (главният им град), които се установяват в Скандинавия и по-конкретно според Стурлусон - в източно-централната част на Швеция. Следващите глави, респективно саги, са посветени на отделните владетели на Норвегия, започвайки от Халвдан Черния и приключвайки с Магнус V Ерлингсон и по-точно с битката, при която загива поредният претендент за трона и опонент на Магнус V - Йойстейн Мейла. Включени са също викингските походи в различни части на Европа, както и похода на Сигурд I Кръстоносеца в Йерусалим. На 15-годишното управление на Свети Олаф е отделена около една трета от цялата творба. Описани са подвизите на Харалд Хардроде в Константинопол, Сирия и Сицилия, и битките му в Англия.

Главите в сборника редактиране

Външни препратки редактиране

  1. ↑ Снори Стурлусон, „Саги за кралете на Севера“, Военно издателство, София, 2003 г., превод от норвежки Румяна Сиромахова.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хеймскрингла&oldid=10029651“.