Уикипедия

Херпес

Херпес (Herpes simplex) е вирусна инфекция, причинена от вируса херпес симплекс.[1] Инфекциите се категоризират според засегната част от тялото. Лабиалният херпес (Herpes labialis) включва лицето или устата. Той причинява малки мехури в групи (студени рани) или възпаление на гърлото.[2][3] Гениталният херпес (Herpes genitalis) може да има минимални симптоми или да включва мехури, които могат да се спукат и да образуват малки язвички.[1] Последните обикновено зарастват след около 2 – 4 седмици.[1] Преди появата на мехурите е възможно усещането за изтръпване или дори болка.[1] Херпесът се проявява циклично, имайки периоди на активно заболяване, следвани от периоди без симптоми.[1] Първият епизод често е най-тежък и може да включва температура, болки в мускулите, подуване на лимфните възли и главоболие.[1] С течение на времето епизодите на активно заболяване намаляват и стават по-леки.[1] Херпесът може да причинява и лезии в областта на пръстите и около ноктите,[4] херпесен кератит,[5] херпесен енцефалит[6] и неонатален херпес, засягащ новородени.[7]

Херпес
Herpes labialis на долната устна.
Класификация и външни ресурси
МКБ-10A60, B00, G05.1, P35.2
МКБ-9054.0, 054.1, 054.2, 054.3, 771.2
База данни
DiseasesDB		5841
База данни
eMedicine		med/1006
Мед. рубрики MeSHD006561
Херпес в Общомедия

Съществуват два типа вирус херпес симплекс – 1 (HSV-1) и 2 (HSV-2).[1] HSV-1 най-често причинява инфекции около устата, докато HSV-2 най-често води до генитални инфекции.[2] Предават се чрез пряк контакт с телесни течности или лезии на инфектирания индивид.[1] Предаване може да случи дори, когато симптомите не са на лице.[1] Гениталният херпес се класифицира като болест, предавана по полов път.[1] Възможно е да се предаде на детето при раждане.[1] След инфектиране, вирусът се транспортира по сетивните нерви към телата на нервните клетки, където остава за цял живот.[2] Сред причините за появяване на симптомите са: намалена имунна функция, стрес и излагане на слънчева светлина.[2][8] Обикновено херпесът се диагностицира въз основа на наличните симптоми.[2] Диагнозата може да се потвърди чрез лабораторен тест или чрез тестване на ДНК от течността в мехурите.[1]

Най-ефикасният метод за избягване на генитални инфекции е чрез избягване на вагинален, орален и анален секс.[1] Употребата на презервативи намалява риска.[1] Антивирусни препарати могат да се използват от инфектирания, с което също се намалява риска.[1] Ваксина срещу вируса не съществува и веднъж заразен, човек не може да се излекува.[1] Парацетамол и лидокаин могат да се използват за третиране на симптомите.[2] Медикаменти като ацикловир и валацикловир могат да облекчат епизодичните симптоми.[1][2]

Световната заболеваемост от HSV-1 or HSV-2 варира между 60% и 95% при възрастните хора.[9] HSV-1 обикновено се придобива през детството.[1] Заболеваемостта от HSV-1 е между 70% и 80% в общности с нисък социоикономически статут и между 40% и 60% в общности с висок социоикономически статут.[9] Изчислено е, че 536 милиона души по света (16% от световното население) са инфектирани с HSV-2 към 2003 г., като нивата са по-високи при жените и в развиващите се страни.[10] Повечето хора, заразени с HSV-2, не осъзнават заболяването си.[1]

Симптоми редактиране

Инфекцията с вируса медицински се проявява по няколко начина. Обикновената инфекция на кожата или лигавицата може да засегне лицето и устата (лабиален херпес), гениталиите (генитален херпес) или ръцете. В по-тежки случаи вирусът заразява и нарушава окото (херпесен кератит) или централната нервна система, увреждайки мозъка (херпесен енцефалит). Хората с отслабнала имунна система, като новородени, получатели на трансплантации или болни от СПИН са склонни към тежки усложнения след инфекция с HSV.

Във всеки случай, вирусът никога не напуска организма. След инфектиране, вирусът навлиза в нервите и се придвижва към клетъчното тяло на неврона, където става латентен в ганглия.[11] В резултат от инфекцията, тялото произвежда антитела срещу определения тип HSV, предотвратявайки последващо инфектиране от същия тип на друго място. И макар отговорът на тялото срещу HSV-1 да намалява шанса за по-нататъшно инфектиране с HSV-2, заразяване с последния все пак е възможно. Много хора, заразени с HSV-2, не показват физически симптоми – в такъв случай става въпрос за субклиничен херпес.[12]

Състояние Описание Илюстрация
Херпесен гингивостоматит Херпесният гингивостоматит често е първата проява след първоначалното заразяване. Той протича по-тежко от останалите прояви.
 
Лабиален херпес Често се проявява под формата на студени рани. Това е най-честата проява на HSV-1, след като вирусът напусне тройния нерв.
 
Генитален херпес Обичайната проява на генитална инфекция с HSV-1 или HSV-2 включва струпвания на възпалени подутини и мехури по повърхността на гениталиите.
 
Херпес на пръстите Херпесът може да засяга и пръстите. Понякога може да се появи и по пръстите на краката или върху живеца на ноктите. Хората, занимаващи се с контактни спортове, могат да се заразят с херпес и по лицето, ушите или врата.
 
Херпесен енцефалит и херпесен менингит В редки случаи херпесът може да е и животозастрашаващ. HSV-1 може да се разпространи до продълговатия мозък през тройния нерв или до темпоралния дял на мозъка през носната кухина.[13][14][15] Въпреки рядкостта си, херпесният енцефалит е най-честата причина за фатален изход от енцефалит в световен мащаб. HSV-2 е най-често срещаната причина за верусния менингит на Моларе.
 
Херпес на хранопровода Симптомите включва болезнено подуване и затруднено преглъщане. Обикновено се свързва с намалена имунна функционалност.
 

История редактиране

Херпесът е познат от поне 2000 години. Съществуват сведения, че император Тиберий е забранил целуването в Рим за известно време, тъй като много хора са имали студени рани. В Ромео и Жулиета от 16 век се споменават мехури върху дамски устни. През 18 век херпесът е толкова широко разпространен сред проститутките, че е наричат „професионална болест на жените“.[16] Терминът Herpes simplex се появява в труд от 1713 г., но вирусът на херпес е идентифициран чак през 1940-те години.[16]

Антивирусната терапия срещу херпес започва в началото на 1960-те години с експерименталната употреба на препарати, които пречат на вирусната репликация, наречени ДНК инхибитори. Първоначално те се употребяват срещу иначе фатални или инвалидизиращи болести като енцефалит[17] или кератит[18] при пациенти с отслабнала имунна система.[19] След като получава лиценз от FDA през 1998 г., ацикловир става предпочитаният медикамент срещу херпес в САЩ и по света.[20]

Източници редактиране

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Genital Herpes – CDC Fact Sheet // cdc.gov. 8 декември 2014. Посетен на 31 декември 2014.
  2. ↑ а б в г д е ж Balasubramaniam, R и др. Update on oral herpes virus infections. // Dental Clinics of North America 58 (2). април 2014. DOI:10.1016/j.cden.2013.12.001. с. 265 – 80.
  3. ↑ Mosby. Mosby's Medical Dictionary. 9. Elsevier Health Sciences, 2013. ISBN 9780323112581. с. 836 – 37.
  4. ↑ Wu, IB и др. Herpetic whitlow. // Cutis 79 (3). март 2007. с. 193 – 06.
  5. ↑ Rowe, AM и др. Herpes keratitis. // Progress in Retinal and Eye Research 32. януари 2013. DOI:10.1016/j.preteyeres.2012.08.002. с. 88 – 101.
  6. ↑ Steiner, I и др. Update on herpes virus infections of the nervous system. // Current Neurology and Neuroscience Reports 13 (12). декември 2013. DOI:10.1007/s11910-013-0414-8. с. 414.
  7. ↑ Stephenson-Famy, A и др. Herpes Simplex Virus Infection During Pregnancy. // Obstetrics and Gynecology Clinics of North America 41 (4). декември 2014. DOI:10.1016/j.ogc.2014.08.006. с. 601 – 14.
  8. ↑ Elad S. A systematic review of viral infections associated with oral involvement in cancer patients: a spotlight on Herpesviridea // Support Care Cancer 18 (8). август 2010. DOI:10.1007/s00520-010-0900-3. с. 993 – 1006. Архивиран от оригинала на 2019-09-15. Посетен на 2019-04-08.
  9. ↑ а б Herpes simplex // Pediatr Rev 30 (4). април 2009. DOI:10.1542/pir.30-4-119. с. 119 – 29; quiz 130.
  10. ↑ Looker, KJ. An estimate of the global prevalence and incidence of herpes simplex virus type 2 infection. // Bulletin of the World Health Organization 86 (10). октомври 2008. DOI:10.2471/blt.07.046128. с. 805 – 12, A.
  11. ↑ Genital herpes // Lancet 370 (9605). декември 2007. DOI:10.1016/S0140-6736(07)61908-4. с. 2127 – 37.
  12. ↑ Handsfield HH. Public Health Strategies to Prevent Genital Herpes: Where Do We Stand? // Curr Infect Dis Rep 2 (1). 2000. DOI:10.1007/s11908-000-0084-y. с. 25 – 30.
  13. ↑ van Riel, Debby и др. The olfactory nerve: a shortcut for influenza and other viral diseases into the central nervous system // The Journal of Pathology 235 (2). януари2015. DOI:10.1002/path.4461. с. 277 – 287.
  14. ↑ Esiri, M. M. Herpes simplex encephalitis. An immunohistological study of the distribution of viral antigen within the brain // Journal of the Neurological Sciences 54 (2). May 1982. DOI:10.1016/0022-510X(82)90183-6. с. 209 – 226.
  15. ↑ Whitley, R. J. и др. Herpes simplex encephalitis. Clinical Assessment // JAMA 247 (3). 15 януари 1982. DOI:10.1001/jama.1982.03320280037026. с. 317 – 320.
  16. ↑ а б John Leo. The New Scarlet Letter // Time. 2 август 1982. Архивиран от оригинала на 2010-02-02. Посетен на 2019-04-08.
  17. ↑ Chow AW. Cytosine Arabinoside Therapy for Herpes Simplex Encephalitis – Clinical Experience with Six Patients // Antimicrob. Agents Chemother. 3 (3). март 1973. DOI:10.1128/aac.3.3.412. с. 412 – 17.
  18. ↑ Therapy of experimental herpes simplex keratitis // Investigative Ophthalmology 1. август 1962. с. 561 – 4.
  19. ↑ Adenine arabinoside for therapy of herpes zoster in immunosuppressed patients: preliminary results of a collaborative study // J. Infect. Dis. 133 (Suppl). June 1976. DOI:10.1093/infdis/133.supplement_2.a184. с. A184–91.
  20. ↑ Kimberlin DW. Safety and efficacy of high-dose intravenous acyclovir in the management of neonatal herpes simplex virus infections // Pediatrics 108 (2). август 2001. DOI:10.1542/peds.108.2.230. с. 230 – 38.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Херпес&oldid=11996613“.