Уикипедия

Херцогство Маса и Княжество Карара

стара италианска държава
(пренасочване от Херцогство Маса и Карара)

Херцогство Маса и Княжество Карара, Синьория Монета и Авенца (на италиански: Ducato di Massa e principato di Carrara, signoria di Moneta ed Avenza) е малка италианска държава в Северна Тоскана, съществувала между 1664 и 1829 г. Тя е концентрирана върху малка територия с изглед към морето, която включва двата града Маса и Карара (администрирани в лична уния), в които са разположени резиденциите на суверените (в съответните им градски дворци и в крепостта Маласпина). Въпреки многобройните промени и териториални разширения, настъпили през вековете, истинските владения никога не са се простирали извън границите на сегашната провинция Маса и Карара.

Херцогство Маса и Княжество Карара, Синьория Монета и Авенца
Ducato di Massa e principato di Carrara, signoria di Moneta ed Avenza
— Васал на Свещената Римска империя —
1664 – 1829
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Девиз: Libertas
КонтинентЗападна Европа
СтолицаМаса
Официален езикдиалект на Маса, диалект на Карара, италиански език
РелигияКатолицизъм
Форма на управлениеАбсолютна монархия (маркграфство, княжество, херцогство)
ДинастияСуверени на Маса и Карара
Население
По оценка от17 век
Преброяване30 хил.
Гъстота1100 д./km2
Валутаавтономен монетен двор
Днес част отПровинция Маса и Карара, Италия

Има различни имена:

  • Маркграфство Маса, Синьория Карара, Монета и Авенца (до 1568 г.)
  • Княжество Маса и Маркграфство Карара, Синьория Монета и Авенца (до 1664 г.);
  • Херцогство Маса, Княжество Карара, Синьория Монета и Авенца (до 1829 г.)
  • Маркграфство Айело

История редактиране

Въпреки че град Маса вече се радва на максимален средновековен блясък през 11 век с Маркграфство Маса и Корсика, дело на Отбертините, първоначалното ядро на държавата е официално родено на 22 февруари 1473 г. със закупуването на Синьория Карара (селищата Карара, замъка Монета и Авенца) от страна на Синьория Маса в лицето на маркиз Якопо Маласпина. Маласпина го получава от граф Антониото Филеремо от Генуа, родоначалник на линията Фрегозо. Така благородническата титла на Маласпина става тази на „Маркизи на Маса и господари на Карара“. От закупуването на територията на Карара нататък седалището на Якопо Маласпина, един от синовете на Антонио Алберико I Маласпина дело Спино Фиорито от Фосдиново, се намира в град Карара, но поради честите сблъсъци с френските нашественици той и неговите наследници се местят в Маса.

В рамките на две поколения семейство Маласпина изчезва по мъжки произход и Ричарда, племенница на Якопо и последният пряк наследник на рода, се омъжва през 1520 г. за Лоренцо Чибо/Кибо, член на влиятелна фамилия от генуезки аристократи, свързани с Медичите и папа Инокентий VIII. От брака води началото си новото семейство Чибо-Маласпина: синът на Ричарда и Лоренцо, Алберико I, получава управлението на Маса и Карара през 1554 г.[1] Под неговото управление феодът преживява много благоприятен период на развитие благодарение и на благоприятната икономическа ситуация на мраморния пазар, който е в голямо търсене от ренесансовите дворове по онова време. Алберико I, съзнаващ, че неговата държава е заобиколена от по-мощни и влиятелни съседи, решава да се подчини на Свещената Римска империя на Карл V Хабсбург през 1554 г. Благодарение на своите културни и икономически успехи град Карара получава ранг на маркграфство през 1558 г. През 1568 г. Маса е издигнат до княжество от император Максимилиан II.

През 1664 г. Леополд I Хабсбург издига Княжество Маса в ранг на херцогство и Маркграфство Карара в княжество.

 
Херцогство Маса и Карара и Маркграфство Фосдиново от 1715 до 1730 г.

Чибо-Маласпина приемат титлата „Херцози на Маса и князе на Карара“, започвайки от Алберико II.[2]

През 1741 г. Мария Терезия Чибо-Маласпина, единственият представител на фамилията, се омъжва за Ерколе III д'Есте, единственият мъжки наследник на Херцогство Модена и Реджо. Дъщеря им Мария Беатриче д’Есте (последната от Чибо-Маласпина, Есте и Гондзага ди Новелара, чрез нейния прародител по майчина линия Ричарда Гондзага) по този начин държи управлението на двете територии, които обаче остават отделни държавни образувания до нейната смърт.

През 1796 г. Есте са лишени от владенията си от войските на Наполеон Бонапарт. Той включва територията в Цизпаданската република, което впоследствие кара да се влее в Цизалпийската република. През този период регионът за кратко е оспорван на Наполеон от австрийците от Антифренската коалиция (1799 г.) и преживява бърза последователност от различни административни системи, повече или по-малко временни: Департамент на Апуанските Алпи, Имперско и кралско временно регентство на Маса Карара, след това отново департамент Апуански Алпи и накрая Окръг Маса.[3]

 
Херцогство Маса през 1814 г., след Виенския конгрес, по време на максималното си разширяване след придобиването на някои от бившите феоди на Маласпина като Луниджана, даден на следващата година на Херцогство Модена и Реджо

Като последна административна промяна, през 1806 г. френският император приписва Херцогство Маса и Карара на Княжество Лука и Пиомбино, управлявано от по-голямата му сестра Елиза Бонапарт Бачоки. По време на Наполеоновото господство Мария Беатриче е принудена да намери убежище във Виена със семейството на съпруга си ерцхерцог Фердинанд Хабсбург-Есте, чичо на император Франц I Австрийски, от където управлява своето херцогство в изгнание.

С падането на Наполеоновия режим Виенският конгрес отново възлага отнетото от него велико херцогство на Мария Беатриче. След реставрацията и края на независимостта на различни местни единици като Маркграфство Фосдиново, Херцогство Маса и Карара включва, освен традиционните територии и Аула, Казола ин Луниджана, Комано, Филатиера, Фивицано, Фосдиново, Личана, Мулацо, Поденцана и Трезана.[4]

През 1829 г., след смъртта на Мария Беатриче, Херцогство Маса и Княжество Карара са присъединени към Херцогство Модена и Реджо, ръководено от нейния син Франц IV Хабсбург-Есте.

През 1860 г., със свалянето предходната година на Франц V Хабсбург-Есте, Херцогство Модена и Реджо е присъединено към Сардинското кралство. Териториите на Маса и Карара формират новата провинция Маса и Карара.

Крайбрежни укрепления редактиране

Херцогство Маса е потискано векове наред от периодични набези на османски и магребски пирати. В опит да се сложи край на непрекъснатите варварски десанти и да се защити безопасността на населението, което, подобно на другите италиански крайбрежни държави, е непрекъснато заплашено от поробване за обогатяване на пазарите в Северна Африка, се взима решение да се изградя някои укрепления по крайбрежието. Тяхната функция е насочена към превантивното наблюдение на галерите и действа като възпиращо средство за набези. В пристанището на Авенца (днес подселище на Карара) е построена крепост за защита на канала, а по-на юг на около 2 км, на плажа пред Маса, е издигната друга крепост с митнически функции, докато последвалата крепост Чинкуале (днес подселище на Монтиньозо) вече е на тосканска територия.

Маркизи, князе, после херцози на Маса и Карара редактиране

Политика и икономика на Херцогство Маса и Княжество Карара редактиране

От информацията, която може да бъде получена от големия Архив „Чибо-Маласпина“ и от рескриптите и депешите на суверените на двете херцогини Мария Тереза и Мария Беатриче д'Есте, както и от различни други източници, е възможно да се реконструира политиката, провеждана от Херцогство Маса и Карара в периода приблизително между 1450 и 1800 г.

 
Герб на Маласпина, дело на Спино Фиорито (литография от 19 век)

Сливането на Маласпина със семейство Чибо донася доста разкошен дворцов живот на територията. В провеждането на външната политика Чибо-Маласпина поддържат ролята на посредник между Велико херцогство Тоскана и Генуезката република. Алберико I насърчава големи градски ремонти в градовете Карара и Маса, преди всичко от съображения за престиж. И двата центъра са оборудвани с нови стени с представителни, а не с военни функции, тъй като политиката на имперския феод не е експанзионистична, както и с нови херцогски дворци. През 1564 г. е основана Службата за мрамор в Карара, за да регулира минната дейност.[5] Град Маса, по-специално, преработва голяма част от градоустройствения си план (нови улици, площади, кръстовища, тротоари), за да стане достойна за столица на италианската държава от онова време.

Войната за испанското наследство (1701 - 1714) е началото на период на дълбока икономическа криза за херцогството. Империята налага големи глоби на Чибо-Малспина, които са оказали гостоприемство на френските войски на тяхна територия. Алберико III, но преди всичко Алдерамо I, се оказват принудени да разпродадат много градски активи. Алдерамо кара гражданите да купуват храна на по-висока цена и също поради луксозния и екстравагантен начин на живот на благородника икономиката на херцогството е поставена на колене. Финансовата ситуация може да се възстанови само благодарение на династичния съюз между семействата Маласпина и Есте, постигнат с брака между Мария Тереза и Ерколе III през 1741 г.

 
Крепост Маласпина в Маса

От тази дата нататък Херцогство Маса и Карара постепенно губи политическата си автономия, гравитирайки все по-близо до сферата на влияние на град Модена. Под господството на Есте бившето херцогство се оказва заемащо стратегическа позиция, тъй като гарантира излаз към морето за вътрешните владения и обещава по-лесен търговски път. Още по време на управлението на херцогиня Мария Тереза пътните връзки между Херцогство Модена и тези на Маса и Карара са значително подобрени: в тези опити за пътна реформа е вмъкнато строителството на известната улица Вандели, започвайки още през 1738 г.

През 1751 г. е направен първи опит за изкопаване на док и изграждане на пристанище в град Карара. Пристанището би било функционално за търговските и военните дейности на Есте, би приютило малкия флот на Херцогство Модена на сигурно място и накрая би било от съществено значение, за да се освободи износът на мрамор от зависимостта от други близки пристанища. За съжаление крайбрежието има тенденция да се затлачва и след няколко години строителните работи трябва да бъдат преустановени.

 
Херцогският дворец в Маса

През 1807 г. наполеоновите инженери построяват важния пощенски път на Фоче, предназначен да свързва градовете Маса и Карара през хълмовете на вътрешността. По време на Наполеоновото управление са започнати и други обществени работи като рекултивацията на равнините, засаждането на крайбрежни борови гори за борба с [малария]]та и подреждането на речните брегове. Тези работи са продължени при Мария Беатриче д’Есте и нейните наследници през следващите десетилетия.

През 1821 г. е създаден кадастърът на Есте със задачата да регулира и извършва преброяване на имотите на жителите на държавата.

Годините след анексирането на териториите на Херцогство Модена и Реджо са особено сложни както поради въстанията, характеризиращи историческия период, така и заради икономическата криза, която дълго време обременява региона. Управляващите на няколко пъти се опитват да излязат от стагнацията, като насърчават изграждането на инфраструктури, предназначени да увеличат обема на търговията, но липсата на средства често се оказва непреодолима пречка. Вторият опит за изграждане на пристанище Карара е поверен от херцог Франц IV Хабсбург-Есте на инж. Ашенден през 1830 г., но проектът не е изпълнен поради липса на финанси. Товарен кей, който формира първото автентично пристанищно ядро на Карара, е успешно построен едва през 1851 г. благодарение на английския инженер и индустриалец Уилям Уолтън.

През 1846 г. граф Франческо дел Медико предлага на херцог Франц V Хабсбург-Есте изграждането на железопътната линия за мрамор на Карара, предназначена да свърже мраморните кариери с морето и по този начин да улесни транспортирането на блоковете до зоните за сортиране и товарене. Този проект също е спрян по икономически причини. Такава железопътна линия е построена едва след Обединението на Италия (1871 - 1890.

Вижте още редактиране

Източници редактиране

Литература редактиране

  • Eugenio Bianchi, Storia della Lunigiana feodale, Riprodotta facsimile dell'ed. Pistoia, 1897-1898, Bologna, Forni, stampa, 1971
  • Franco Buselli, Il Castello Malaspina Cybo a Massa, Sagep, Genova 1973.
  • Carletti Alessandro (a cura di) "Archivio Cybo – Malaspina, 1490 – sec. XVIII, Negozi dello Stato e della Casa, 1553 – 1796, buste 117 – 121, (Alberico I, inizi del principato di Carlo I): inventario" Massa, 2009; pubblicato nel 2012 nel sito dell’ICAR (Istituto Centrale degli Archivi di Roma)
  • Umberto Giampaoli, Il Palazzo Ducale di Massa, Amministrazione Provinciale di Massa Carrara, Massa 1979.
  • Claudio Giumelli-Olga Raffo Maggini (a cura di) (con contributi di Marco Baudinelli), Il tempo di Alberico 1553.1623. Alberico I Cybo Malaspina: signore, politico e mecenate a Massa e a Carrara,Pacina, Pisa 1991.
  • Guido Guagnini, I Malaspina, Il Biscione, Milano 1973.
  • Leone Tettoni e Francesco Saladini, La famiglia Cybo e Cybo Malaspina, Massa, Palazzo di Sa. Elisabetta, 1997
  • Giorgio Viani, Memorie della famiglia Cybo e delle monete di Massa di Lunigiana, Palazzo di S. Elisabetta, Massa 1971.

Бележки редактиране

  1. ↑ L.Tettoni-F.Saladini,1997 p.4..
  2. ↑ E.Branchi p.88..
  3. ↑ E.Branchi p.122..
  4. ↑ L.Tettoni-F.Saladini,1997 p.15..
  5. ↑ L.Tettoni-F.Saladini,1997 p.18..

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ducato di Massa i Principato di Carrara в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Херцогство_Маса_и_Княжество_Карара&oldid=11877409“.