Хипотимия (гр. hypo – под, thymos— настроение, чувство) е устойчив спад в настроението, който е съпроводен от ниска интензивност на емоционалната, психичната и (не винаги) двигателната активност.

Наблюдава се при циклотимията и граничното личностно разстройство. Тя е един от признаците на синдрома на депресията. Хипотимията е характерна при астенията, а тя се наблюдава при хроничната шизофрения. Понякога хипотимните състояния се „сливат с характера“ и се възприемат от хората като привично за тях състояние[1].

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Бронин С. Я. „Малая психиатрия большого города“ Архив на оригинала от 2010-11-29 в Wayback Machine. – описание на клинични случаи на хипотимия.

Външни препратки редактиране