В икономиката „холандската болест“ е непреднамерено следствие, причинено от нарастването на икономическото развитие на конкретен сектор (например добива на природни ресурси) за сметка на други сектори (например производството и селското стопанство). Предполагаемият механизъм на явлението обяснява, че тъй като приходите от нарастващия сектор се увеличават, дадената национална валута става по-силна (поскъпва) в сравнение с валути на други държави. В резултат на това другите износни стоки на страната стават по-скъпи за други страни, а вносът става по-евтин, което прави тези сектори по-неконкурентоспособни.

Макар и да се свързва най-често с откриване на залежи от природни ресурси, явлението може да се отнася за „всеки растеж, водещ до по-голям приток на чуждестранна валута, включително и рязко увеличение на цените на природните ресурси, чуждестранната помощ и преките чуждестранни инвестиции“.[1]

Терминът е въведен от сп. Икономист през 1977 г. с цел да опише спада в производствения сектор в Нидерландия след откриването на голямото газово находище в Грьонинген през 1959 г.[2]

Модел редактиране

Класическият икономически модел, описващ холандската болест, е разработен от икономистите У. Макс Корден и Дж. Питър Ниъри през 1982 година. В модела има нетъргуем сектор (който включва услуги) и два търгуеми сектора: разрастващ се (бурен) и изоставащ търгуем сектор. Бурно развиваща се индустрия обикновено е добивът на природни ресурси като нефт, газ, злато, мед, диаманти или руда или отглеждане на култури като кафе или какао. Изоставащата индустрия обикновено е производство или земеделие.

Външни препратки редактиране

  1. Ebrahim-zadeh, Christine. Back to Basics – Dutch Disease: Too much wealth managed unwisely // Finance and Development, A quarterly magazine of the IMF. IMF, March 2003. Архивиран от оригинала на 17 юни 2008. Посетен на 17 юни 2008. This syndrome has come to be known as „Dutch disease“. Although the disease is generally associated with a natural resource discovery, it can occur from any development that results in a large inflow of foreign currency, including a sharp surge in natural resource prices, foreign assistance, and foreign direct investment. Economists have used the Dutch disease model to examine such episodes, including the impact of the flow of American treasures into sixteenth-century Spain and gold discoveries in Australia in the 1850s.
  2. „The Dutch Disease“ (26 ноември 1977).
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dutch disease в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​