Уикипедия

Хормозган

Хормозган
هرمزگان
СтранаИран
Регион2
Административен центърБандар Абас
Площ70 697 km²
Население1 578 183 души (2011)
22,3 души/km²
Шахрестани13
Бахши37
Часова зонаUTC+3.30
Телефонен код(+98) 76
Официален сайтwww.hormozgan.ir
Хормозган в Общомедия

Хормозган (на персийски: هرمزگان) е един от 31 остани (провинции) на Иран. Разположен е в южната част на страната и е с площ 70 697 km2. Населението наброява над 1.5 млн. души, 50% от които живеят в градовете на остана.[1][2] Административният център на провинцията е град Бандар Абас.

География редактиране

Хормозган е с площ 70 697 km2, намира се в южната част на Иран и има около 1000 км брегова ивица, излизаща на Персийски залив, Ормузки проток и Омански залив. Територията на остана включва 14 острова,[3] сухопътната граница е с останите Систан и Балучестан, Керман, Фарс и Бушер.

По-голямата част на провинцията е заета от планините на южното продължение на масива Загрос и само крайбрежните територии са равнинни и ниски.

Климатът е сух и горещ в планинските райони, влажен и горещ в равнинните. Не се различават четирите годишни сезона, а са характерни само два: топъл, чиято продължителност е около 9 месеца, и хладен. Топлият сезон започва в края на март. През месеците юли и август максималните дневни температури стигат до стойности над 45 °C. Хладният сезон започва към края на ноември. Минималните температури през този период рядко стигат до 0 °C, обичайните дневни температури са около 10 °C. Валежите са през хладния сезон. Те са редки, но обилни и често причиняват щети.[3][4]

Административно деление редактиране

Всеки остан в Иран административно се дели на шахрестани. Шахрестан се състои от по-малки административни единици – бахши. Бахшите включват градове и дехестани. Административният център на шахрестан е град, който носи името на шахрестана. Броят на шахрестаните в Хормозган е 13. Административният център на остана е град Бандар Абас.

Шахрестани, градове и дехестани[5]
Карта на Хормозган Шахрестан Население Градове Бахш/Дехестан
 
Абумуса 5263 1 2/2
Бастак 65 716 2 3/8
Бандар Абас 498 644 2 4/10
Бандар Ленге 113 625 - 3/8
Джаск 44 534 1 2/5
Хаджиабад 62 442 2 3/6
Рудан 104 222 3 4/10
Гешм 103 881 4 3/8
Парсиан 37 369 1 2/4
Минаб 254 304 4 4/11
Хамир 47 545 2 2/5
Башагард - 1 3/6
Сирик - 2 2/4

Башагард е бивш бахш на Джаск, получава статут на шахрестан през 2006 г. Сирик е отделен от Минаб и става шахрестан през 2007 г.

Население редактиране

Съгласно националното преброяване през 2011 г. населението на провинцията е 1 578 183 души, от които 788 471 души живеят в градовете, 67,1% са на възраст между 15 и 64 години, 3,9% са над 65 години и 29% са под 15 години. Средният годишен приръст на населението между 2006 и 2011 г. е 2,37%, плътността е 22 души/km2.[2] 83,67% от населението на Хормозган е грамотно (възрастова група над 6 г.).[6]

Основните етнически групи са персийци, белуджи и араби и се говори на местните диалекти на съответните езици.[4]

Икономика редактиране

 
Палмови насаждения

В градовете Бандар Абас и Парсиан и на островите Киш и Гешм се намират свободни икономически зони. Развити са произвеждащите отрасли, търговията, туризмът и традиционните ръчни занаяти.

Селско стопанство редактиране

Земеделският отрасъл произвежда зеленчуци, тиквови и бобови, от плодовете голям дял заемат цитрусовите. Климатичните условия в някои шахрестани са благоприятни за отглеждането на фурми. Около 40 000 ha са заети с над 4 млн. финикови палми и провинцията е известна в Иран с разнообразието и качеството на местните сортове. Животновъдството е концентрирано върху отглеждането на местна порода кози.[7]

 
Бандар Абас

Индустрия редактиране

Крайморското разположение и наличието на големи залежи газ, петрол, хромити, гипс, желязна руда и др. са в основата на риболовната, миннодобивната, нефтопреработвателната промишлености. В остана има корабостроителници, предприятия за производство на рибни продукти, металургични заводи. Газ и петрол се добиват на няколко места в остана. В Бандар Абас и на островите Киш и Лаван има нефтени терминали.

Транспорт редактиране

Пристанища с търговско-икономическо значение се намират в градовете Бандар Абас, Бандар Ленге, Джаск, Чарак, Хамир и на островите Гешм и Киш.[3]

Провинцията Бандар Абас е включена в пътната мрежа на страната чрез свързващия с Техеран първокласен автомобилен път. Останалите пътища са второкласни, част от тях са без настилка.

Железопътните комуникации на остана осигуряват превоз на товари и пътници от юг до северните райони на Иран, а също така и техен транзит в страните от Централна Азия.[7]

Бандар Абас е свързан с няколко столици на остани и гранични градове посредством железопътната линия, минаваща през Техеран:

  • град Сарахс в провинцията Разави Хорасан. Дължината на тази линия е 2540 km, годишен капацитет за превоз на товарите е 3 млн.тона.
  • пристанищните градове Амирабад (провинция Мазандаран) и Торкаман (провинция Голестан) на Каспийско море. Дължините на линиите са съответно 1878 и 1947 km, годишен капацитет за превоз на товарите по всяка от тях е 1 млн.тона.
  • град Табриз, административен център на провинция западен Азербайджан, с последващо разклонение към Джулфа в Нахичеван или град Рази (провинция Разави Хорасан) на границата с Турция. Двете линии са дълги около 2500 km и имат годишен капацитет 2 млн.тона.
  • Машхад, административен център на провинция на провинция Разави Хорасан, град Лотфабад на границата с Туркмения. Линията е дълга 1665 km и има годишен капацитет 3 млн.тона.

В провинцията има летища в градовете Бандар Абас, Кищ, Гешм, Бандар Ленге.[3][7]

Образование редактиране

 
Исламски свободен университет на остров Гешм
  • Медицински университет на Бандар Абас
  • Хормозгански университет
  • Университет на Киш (филиал на Технически университет Шариф)
  • Институт за висше образование на Гешм
  • Исламски свободен университет на Бандар Абас
  • Хормозгански университет Паям-е Нур
  • Рудански исламски свободен университет
  • Исламски свободен университет на остров Гешм

Забележителности редактиране

В националния списък на културното наследство на Иран са включени над 200 архитектурни и исторически обекти и природни забележителности на Хормозган. Сред тях са старинни джамии, крепости от различни епохи, паметници на португалското и холандското присъствие, традиционни водни резервоари Аб анбар, топли минерални извори и др. Два биосферни резервата са включени в програмата „Човекът и биосфера“ на ЮНЕСКО[8] – мангровите гори Хара и районът Гено, границата между южния край на Загрос и региона на Персийския залив.[9][10]

  •  
    Подземен град на остров Киш
  •  
    Старинна баня в Бастак
  •  
    Пещери Хорбес на остров Гешм
  •  
    Руини на португалска крепост на остров Гешм
  •  
    Кален вулкан в шахрестан Джаск

Източници редактиране

  1. ↑ Statoids.com
  2. ↑ а б Statistical Center of Iran, архив на оригинала от 16 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140116080404/http://iran.unfpa.org/Documents/Census2011/2011%20Census%20Selected%20Results%20-%20Eng.pdf, посетен на 30 януари 2017 
  3. ↑ а б в г ((fa)) Hamshahri Online
  4. ↑ а б ((fa)) Портал на остан Хормозган Архив на оригинала от 2017-02-04 в Wayback Machine.
  5. ↑ ((fa)) Национално преброяване 2006 г.
  6. ↑ Selected Findings of the 2011 National Population and Housing Census
  7. ↑ а б в ((fa)) Провинция Хормозган
  8. ↑ Man and the Biosphere Programme (MAB)
  9. ↑ Biosphere Reserve Information, HARA
  10. ↑ Biosphere Reserve Information, GENO
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хормозган&oldid=11996837“.