Уикипедия

Христо Цветков

български революционер

Христо Цветков Поповски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Христо Цветков
български революционер
Роден
1877 г.
Починал
септември 1934 г. (57 г.)
Христо Цветков в Общомедия

Биография редактиране

 
Христо Цветков, Андон Юруков, Пандо Сидов и Васил Иванов
 
Христо Цветков и Пандо Сидов

Цветков е роден през 1877 година в костурското село Кономлади, тогава в Османската империя, днес Макрохори, Гърция. Влиза във ВМОРО и в 1900 година е четник при Коте Христов.

Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. След въстанието е сред малкото дейци на ВМОРО, които остават в Македония, и заедно с Митре Влаха се сражава на новия фронт срещу четите на гръцката пропаганда.[1] След смъртта на Митре Влаха Христо Цветков е определен за районен войвода на Костурски революционен район като негови помощници са Кузе Попдимов, Трайко Желевски и Пандо Чулков, а Тодор Дочев и Търпо Георгиев действат отделно.[2]

 
Костурската чета на Христо Цветков, 1907 година. Източник: Държавна агенция „Архиви“

В 1907 година Цветков е начело на 30-членната костурска чета на път от България за Костурско, която взима участие в епичната битка на връх Ножот и в мнозинството си е унищожена.

 
Четата на Григор Джинджифилов с четите на Георги Мончев, Гоце Междуречки, Дякон Евстатий, Стамен Темелков и Христо Цветков.

Взима участие в сражението край Дреновени от 31 юли 1907 година, в което загива Пандо Кляшев.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода на чета №25 от 14 души[4] и действа в Демирхисарско.[5] По-късно е в Костурската чета и служи в Нестроевата рота на 13 кукушка дружина, а през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО. Попада в гръцки плен и е освободен едва на 4 март 1914 година.[6]

По време на Първата световна война главното командване на българската войска дава разрешение на Христо Цветков да води борба със сръбските чети в Македония.

Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:

„ Христо Цветков от с. Кономлади, съучастник при премахването на главните золумджии в Костурско, отличил се в много сражения преди и след въстанието с турски аскер и гръцки банди, останал до край при роба подобно на Митре Влаха – да поддържа духа му при най-критичните времена, по чудо спасяван много пъти – особено при унищожението на Кляшевата чета до с. Дреновени, е жив, но изгнаник и клетник, с най-тъжни спомени за родината.[1] “

През 1921 година се включва в дейността на МФРО, заедно с Филип Атанасов, Павел Христов, Ангел Василев и Крум Зографов се среща в Тирана с члена на ЦК на ВМРО Александър Протогеров, на която уговарят общи действия. На 15 март 1923 година четите на Ив. Филев и Христо Цветков водят сражение с гръцка част в Корещата, след което се изтеглят в Албания[7].

Живее във Виена, където контактува с Георги Занков, Филип Атанасов и Славе Иванов.[8] Присъединява се към Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и заедно с Лазар Поповски привлича Кръсте Льондев към организацията. В началото на 1926 година ЦК на ВМРО (обединена) дава на Поповски и Цветков пари, за да организират база на обединистите в Албания.[9] Заминава за Албания заедно с Георги Занков през есента на 1926 година.[10] Опитва се без успех да вербува за ВМРО (обединена) и заловени в Тирана автономистки четници. Според Дечо Добринов, който обаче не се позовава на документи, Поповски и Цветков „изглежда... всъщност са агент-провокатори на сръбското контраразузнаване, което под формата на „обединисти“ ги използва за разстройване работата и нелегалната мрежа на ВМРО в Западна Македония и Албания“.[11]

 
Паметник на Христо Цветков и революционерите от Костурско в с. Ново Кономлади

Умира през 1934 година в село Ново Кономлади.[12][13] През 1996 г. в центъра на селото е открит паметник на войводата.

Бележки редактиране

  1. ↑ а б Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 52.
  2. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  3. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  4. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 108.
  5. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 789 – 790, 893 – 894.
  7. ↑ Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.59, 107, 115.
  8. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 727.
  9. ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 56.
  10. ↑ Поповски, Владо, Ленина Жила. Македонский вопрос в советской внешней политике: документы. Скопье, Јустинијан први, 2008. с. 934, 935.
  11. ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 62.
  12. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 182.
  13. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 507-508.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Цветков&oldid=11865066“.