Хромозома 20 е една от 23-те двойки човешки хромозоми. Човешкият геном нормално притежава две копия от тази хромозома. Дължината на хромозома 20, измерена в нуклеотидни двойки е 63 025 520 [1][2], което представлява около 2 до 2,5% от генетичния материал в човешката клетка.

Идеограма на хромозома 20

Нуклеотидна последователност редактиране

Нуклеотидната последователност на хромозома 20 е оповестена в резултат на проекта човешки геном. Първоначалната публикация включва секвенция от 59 187 298 н.дв., което представлява около 99,4% от тогавашната оценка за количеството еухроматин [3]. Въпреки че това представлява значителна част от общата последователност, секвенцията не е пълна и включва няколко големи региона с неизвестна последователност в еухроматина, както и липса на значителна информация за хетерохроматина. Продължават опитите за установяване на пълната секвенция на хромозомата, като до септември 2009 г. са известни 59 505 520 н.дв.[1].

Гени редактиране

Брой гени редактиране

Точният брой на гените в хромозома 20 не е известен. Предполага се, че хромозомата съдържа 1015 гена [4], част от които носят информацията за синтеза на белтък (протеин-кодиращи гени), докато друга носят информация за синтеза на множество регулаторни рибонуклеинови киселини (РНК).

Статистика редактиране

Особеност Ensembl [2] Vega Map View [4]
Дължина: 63 025 520 62 436 224
Документирани протеин-кодиращи гени: 563 527
Предполагаеми протеин-кодиращи гени: 28 10
Псевдогени: 194 202
miRNA гени: 53 275
rRNA гени: 12
snRNA гени: 33
snoRNA гени: 29
Други RNA гени: 47
Нуклеотидни полиморфизми: 398 637 -

По-важни гени, разположени върху хромозома 20 редактиране

  • CST3 – Цистатин 3
  • GHRH – Соматотропин-освобождаващ хормон

Източници редактиране

  1. а б Genome Reference Consortium // Посетен на 15 септември 2009.
  2. а б Ensembl genome browser // Посетен на 15 септември 2009.
  3. Deloukas P, et al. The DNA sequence and comparative analysis of human chromosome 20 // Nature 414 (6866). 2001. DOI:10.1038/414865a. с. 865 – 871.
  4. а б Vega Map View // Посетен на 15 септември 2009.