Хронологична таблица за откриване и изследване на Арктика (XX в.)
Уикимедия списък
| Години | Име на откривател, изследовател | Направени открития и изследвания | Изследванията засягат следните съвременни държави |
|---|---|---|---|
| 1900 | Робърт Пири | Изследване на цялото северно крайбрежие на Гренландия на североизток от протока Смит и откриване на северното крайбрежие на п-ов Земя Пири и нос Морис Джесъп (, най-северната точка на световната суша) | Гренландия |
| 1900 – 1902 | Едуард Тол, Фьодор Матисен, Николай Коломейцев, Александър Колчак, Никифор Бегичев | 1900 – 1901: Изследване на западното крайбрежие на п-ов Таймир (Едуард Тол). Откриване в архипелага Норденшелд о-вите Пахтусов (, и протока Матисен, отделящ ги от п-ов Таймир (Фьодор Матисен); 1901: Откриване устието на река Коломейцев, вливаща се в Таймирския залив и остров Расторгуев () в Пясинския залив (Николай Коломейцев); 1901 – 1902: Поход по ледовете на североизток от Новосибирските о-ви за търсене на митичната „Земя Санников“ (Едуард Тол) | Русия |
| 1901 | Степан Макаров | Хидрографски изследвания на бреговете на архипелага Земя на Франц Йосиф и Нова Земя | Русия |
| 1902 – 1932 | Кнуд Расмусен, Йохан Петер Кох | Девет експедиции в Гренландия и Канадска Арктика: 1902 – 1904 – северозападното крайбрежие на Гренландия (залива Мелвил); 1906 – 1908 – в Северозападна Гренландия (около протока Смит); 1912 – двойно пресичане на северния леден купол на Гренландия, от залива Инглфилд до Датския фиорд и обратно и доказване, че Земя Пири е полуостров; 1915 – 1918 – две експедиции за изследване на фиордите на Северозападна Гренландия (дотогава са известни само устиевите им части) и полуостровите между тях до фиорда Де-Лонг () на изток, в т.ч. Земя Нансен и п-ов Земя Вулф; 1919 – етнографски изследвания на остров Ангмагсалик в Югоизточна Гренландия; 1921 – 1924 – пресичане с кучешки впрягове Северна Америка от Гренландия до Берингово море през Хъдсъновия проток, Хъдсъновия залив и по северното крайбрежие на континента; 1931 – Югоизточна Гренландия; 1932 – Североизточна Гренландия | Гренландия, Канада, САЩ |
| 1903 – 1905 | Антъни Фиала | Откриване на островите Циглер (), Грили (), Чамп () и Хейс () в архипелага Земя на Франц Йосиф и коригиране очертанията на множество по-рано открити | Русия |
| 1903 – 1906 | Руал Амундсен | Първо плаване през Северозападния проход от изток на запад с три зимувания | Канада |
| 1904 – 1906 | Робърт Пири | Три неуспешни опита за достигане на Северния полюс. На 21 април 1905 на север от нос Хекла (на остров Елсмиър) достигане до 87º 06' с.ш. | Канада |
| 1905 | Андрей Владимирович Журавски (1882 – 1914), Андрей Григориев | Изследване на малките острови в Печорско море – Матвеев (), Гуляеви Кошки () и Песяков () | Русия |
| 1905 | Филип Робер (Херцог Орлеански) | Откриване на част от източното крайбрежие на Гренландия на север от нос Бисмарк () на юг до 78º 17` с.ш. на север – Земя Херцог Орлеански, в т.ч. остров Ил дьо Франс (77º 45` с.ш.) и Френските о-ви (78º 50` с.ш.) | Гренландия |
| 1905 – 1906 | Инокентий Толмачов, Михаил Яковлевич Кожевников | Изследване на брега на изток от устието на река Хатанга до устието на река Анабар. На изток от устието на река Попигай откриване на три полуострова – Хара-Тумус, Юрунг-Тумус и Нордвик, на югозапад от Нордвик вторично откриване на залива Нордвик (), а на юг от п-ов Хара-Тумус – залива Кожевников () | Русия |
| 1906 – 1907 | Жозеф-Елиезер Берние | Първо проникване от север в протока Нейви Борд (), отделящ остров Байлот на изток от остров Бафинова земя на запад. Откриване на островите Лаутър () и Ръсел (вторично, ) в западната част на протока Бароу. Изследване на заливите Адмиралтейство (86º з.д.) и Мофет (84º 30` з.д.), разделящ двата северни полуострова на Бафинова земя. Откриване на протока Еклипс (), отделящ остров Байлот от Бафинова земя и окончателно доказване островното положение на остров Байлот, смятан дотогава за част от Бафинова земя. Обявяване на целия Канадски арктичен архипелаг за канадска територия | Канада |
| 1906 – 1907 | Лудвиг Мюлиус-Ериксен, Йохан Петер Кох | Откриване и картиране на най-североизточните части на Гренландия, в т.ч. фиорда Шер (), п-ов Земя Германия и на север от него о-вите Ховгор () и Норвежките о-ви () (1906). Откриване на фиорда Инголф (), п-ов Земя Холм (на юг от фиорда), североизточния полуостров на Гренландия – Земя Кронпринц Кристиан (81º с.ш., на север от фиорда) с нос Североизточен (, най-източната точка на Гренландия), Датския фиорд (), в устието му – островите Принцеса Маргрет () и Принцеса Тира (), п-ов Земя Мюлиус-Ериксен (), на запад от него – фиорда Хаген () и устието на Индепенденс фиорд () (1907) | Гренландия |
| 1906 – 1910 | Гунар Исаксен | Топографска и батиметрична експедиция на Шпицберген. Първо пресичане на северозападната част на остров Западен Шпицберген и откриване на платото Холтедал. Изследване на планините на остров Земя принц Карл и картиране на северозападната част на архипелага | Норвегия |
| 1906 – 1912 | Вилялмур Стефансон | Изследване на северното крайбрежие на Северна Америка от нос Бароу (156º 40` з.д.)на запад до залива Коронейшън (112º 40` з.д.) на изток | САЩ, Канада |
| 1907 | Григорий Иванович Поспелов (1869 – 1933), Михаил Кожевников (1870 – 1942) | Детайлно картиране на протока Маточкин Шар, разделящ двата острова на Нова Земя | Русия |
| 1907 – 1912 | Владимир Русанов, Рудолф Самойлович | Шесткратни плавания към бреговете на Нова Земя. Изследване на цялото западно и части от източното крайбрежие на Северния и Южния острови, неколкократно пресичане на Северния остров и откриване на няколко реки и езера и залива Машигин () | Русия |
| 1908 | Никифор Бегичев | Откриване на островите Голям Бегичев () и Малък Бегичев (вторично, ), в общото устие на реките Хатанга и Анабар, които дотогава се смятат за полуостров | Русия |
| 1909 | Робърт Пири | Достигане на 6 април 1909 Северния полюс | Канада |
| 1909 | Константин Воллосович (1869 – 1910) | Топографско картиране на брега между устията на реките Лена и Алазея | Русия |
| 1909 | Борис Житков (1882 – 1938) | Географско описание и топографско картиране на п-ов Ямал | Русия |
| 1909 | Георгий Седов | Топографско картиране на района около устието на река Колима | Русия |
| 1909 | Инокентий Толмачов, Михаил Яковлевич Кожевников | Описване и топографско картиране на цялото крайбрежие на Сибир от устието на река Колима до Беринговия проток на протежение над 2500 км, описание на релефа на крайбрежната полоса и събиране на ценни геоложки, ботанически и зооложки колекции | Русия |
| 1910 | Вилхелм Филхнер | Хидрографски и физикогеографски изследвания около архипелага Шпицберген | Норвегия |
| 1910 | Е. Микелсон | Изследване на източния край на ледения купол на Гренландия между 76° и 80° с.ш. | Гренландия |
| 1910 – 1911 | Георгий Брусилов | Топографско картиране на северните брегове на Чукотка | Русия |
| 1910 – 1911 | Жозеф-Елиезер Берние | Изследване на залива Адмиралтейство и откриване в него на залива Арктик Бей () (1910). Изследване на северните полуострови на Бафинова земя – Борден и Бродер и откриване на заливите Берние () и Берлангет (), най-южната част на залива Адмиралтейство (1911) | Канада |
| 1910 – 1912 | Иван Семьонович Сергеев (1863 – 1919), Борис Давидов | Изследване брега на Североизточна Азия от Беринговия проток до устието на река Лена, в т.ч. северното крайбрежие на остров Врангел и извършване на хидрографски измервания | Русия |
| 1910 – 1912 | Ерих фон Дригалски | Топографско аерофотозаснемане с дирижабъла „Граф Цепелин“ на части от архипелага Шпицберген | Норвегия |
| 1910 – 1912 | Николай Зубов | Хидрографски изследвания в Баренцево море и мензулна снимка на залива Митюшиха () на западното крайбрежие на Нова Земя и долното течение на река Пеша | Русия |
| 1912 | Н. И. Солдатов | Откриване на Юрацкия залив () в северната част на Гиданския п-ов, на изток от него – Еленовия п-ов, а на север от полуострова – Еленовия остров (вторично) | Русия |
| 1912 | Алфред дьо Кервен (1879 – 1927) | Пресичане на Гренландия в югоизточно направление между 70° с.ш. и Северната полярна окръжност | Гренландия |
| 1912 | Алфред Ричер | Първо използване на самолет в Арктика | |
| 1912 – 1913 | Георгий Седов, Владимир Визе | Уточнява конфигурацията на северозападните брегове на Нова Земя, откриване и картиране на заливите Борзов () и Иностранцев (). Изследване на вътрешните райони на Северния остров и откриване на хребетите Менделеев и Ломоносов | Русия |
| 1912 – 1913 | Йохан Петер Кох, Алфред Вегенер | 1912: Геофизични изследвания на източното крайбрежие на Гренландия в района на залива Дов (); 1913: Пресичане на Гренландия в югозападно направление от залива Дов до залива Упернивак (), между 76°-73º с.ш. | Гренландия |
| 1913 – 1915 | Борис Вилкицки | 1913: Откриване на остров Вилкицки (от Новосибирските о-ви, ), залива Мария Прончищева (, на източното крайбрежие на п-ов Таймир), остров Малък Таймир (), архипелага Северна Земя и остров Старокадомски (). Изследване около 330 км от източното крайбрежие на Северна Земя и достигане до крайната северна точка на архипелага на 81° 15` с.ш.; 1914 – 1915: Първо преминаване по Северния морски път от изток на запад с едно зимуване и откриване на остров Жохов () | Русия |
| 1913 – 1918 | Вилялмур Стефансон, Сторкер Сторкерсон (1883 – 1940), Джордж Хуберт Уилкинс | 1913: Изследване на северното крайбрежие на Аляска; 1914: Изследване на западното крайбрежие на остров Банкс; 1915: Изследване на северозападното крайбрежие на остров Принц Патрик () и откриване на североизток от него на островите Брок, Борден и Маккензи-Кинг. Изследване на южното крайбрежие на остров Банкс; 1916: Откриване на остров Миен (Майген, ), остров Кинг Кристиан (вторично, ), протока Маклейн, дооткриване на о-вите Финдли (с най-голям остров Локхийд, ) и изследване на западния бряг на остров Амунд Рингнес; 1917: Топографско заснемане и картиране на големи части от остров Банкс. Изследване на северното крайбрежие на остров Виктория и откриване на нос Барнард (, залива Хадли и нос Сторкерсон (); 1918: Провеждане на научни наблюдения на дрейфуващ леден остров в море Бофорт между 72º 30` – 74º с.ш. и 144 – 151º з.д. | САЩ, Канада |
| 1914 | Георгий Брусилов, Валериан Албанов | Достигане до на север от архипелага Земя на Франц Йосиф | Русия |
| 1914 – 1917 | А. Макмилан | Изследване и картиране на протоците Юрика и Нансен, отделящи остров Елсмиър от остров Аксел Хайберг | Канада |
| 1918 – 1920 | Роалд Амундсен | Преминаване по Северния морски път от запад на изток Архангелск до Беринговия проток с две зимувания | Русия |
| 1920 – 1922 | К. Неупокоев | Описание и топографско картиране на северните брегове на Гиданския п-ов | Русия |
| 1921 | Николай Владимирович Розе (1890 – 1942), Рудолф Самойлович | Картиране на част от източния бряг на Северния остров на Нова Земя, между 77º и 75º 40`с.ш. и откриване на залив Благополучие () | Русия |
| 1921 – 1922 | Николай Урванцев, Никифор Бегичев | Изследване на около 200 км от брега на запад от устието на Пясина | Русия |
| 1921 – 1922 | Владимир Визе | Океанографски изследвания в Карско море на кораба „Таймир“ | Русия |
| 1921 – 1923 | Лауге Кох | Завършване на откриването на бреговата линия на Гренландия и точно картиране на северното крайбрежие на гигантския остров | Гренландия |
| 1921 – 1925 | Александър Толмачов | Физикогеографски изследвания на островите Вайгач, Нова Земя и Колгуев | Русия |
| 1922 | Д. Вардропер | Откриване на остров Шокалски () на север от Гиданския п-ов и топографско картиране на западния бряг на полуострова на протежение около 200 км | Русия |
| 1924 | Борис Давидов | Изследвания на остров Врангел и обявяване на острова за съветска територия | Русия |
| 1924 – 1925 | Рудолф Самойлович | Изследване и картиране на източния бряг на Нова Земя между 74º и 75º с.ш. Дооткриване на заливите Русанов (75º с.ш.), Неупокоев (74º 50` с.ш.) и Седов (74º 45` с.ш.) и открива заливите Книпович и Циволка () | Русия |
| 1925 | Руал Амундсен, Линкълн Елсуърт, Ялмар Рисер-Ларсен | Първи неуспешен опит за достигане на Северния полюс със самолет. Полет до 87° 43` с.ш. | Норвегия |
| 1926 | Ричард Ивлин Бърд, Флойд Бенет | Първо достигане на Северния полюс със самолет от Шпицберген (9 май 1926) | Норвегия |
| 1926 | Руал Амундсен, Линкълн Елсуърт, Ялмар Рисер-Ларсен, Умберто Нобиле | Първи трансарктически полет с дирижабъла „Норвегия“ по маршрут: Шпицберген – Северен полюс – Аляска (11 – 12 май 1926) | Норвегия, САЩ |
| 1926 – 1929 | Георгий Ушаков | Мащабни физикогеографски изследвания и пълно топографско картиране на остров Врангел | Русия |
| 1926 – 1936 | Жан Батист Шарко, Лорънс Гулд | Мащабни топографски заснемания и картирания на големи участъци от крайбрежието на Гренландия | Гренландия |
| 1927 | Борис Городков, Иван Яковлевич Ермилов | Изследване южния бряг на Гиданския залив на протежение от 110 км, п-ов Явай и източния бряг на Гиданския залив (до Юрацкия залив) | Русия |
| 1927 – 1937 | Лауге Кох | Изследване на Централна Гренландия между 71º и 76ºс.ш. и североизточните части на острова, където се организират постоянни полярни бази | Гренландия |
| 1928 | Умберто Нобиле | Второ достигане на Северния полюс (трето по въздух) с дирижабъла „Италия“ от Шпицберген | Норвегия |
| 1928 | Джордж Хуберт Уилкинс | Първи трансарктически полет със самолет по маршрут: Аляска – района на Полюса на относителната недостъпност – Шпицберген | САЩ, Русия, Норвегия |
| 1929 | Вивиан Фукс | Първи мащабни геоложки проучвания в Гренландия | Гренландия |
| 1930 | Ото Шмид, Владимир Визе, Владимир Воронин | Организиране на първата научноизследователска станция на архипелага Земя на Франц Йосиф в Тихия залив () на остров Хукър. Откриване на островите Визе (), Исаченко (), Воронин () и Шмид () и архипелага Седов (, на 40 км на запад от архипелага Северна земя) | Русия |
| 1930 | Хенри Уоткинс | Комплексни физикогеографски изследвания на Гренландия в района на Северната полярна окръжност, откриване на хребета Уоткинс с връх Гунбьорн (3700 м), най-високата точка на Арктика | Гренландия |
| 1930 – 1931 | Алфред Вегенер | Първо зимуване в центъра на ледения купол на Гренландия | Гренландия |
| 1930 – 1932 | Георгий Ушаков, Николай Урванцев | Физикогеографски изследвания и пълно топографско картиране на архипелага Северна Земя, базиращо се на 17 астрономически координирани точки. Установяване, че архипелагът се състои от четири големи острова Октомврийска революция, Пионер, Комсомолец и Болшевик и множество малки с обща площ 37 хил. км2 и протоците Червена армия, Шокалски и Юнгщурм между тях | Русия |
| 1931 | Джон Раймил | Пресичане на Гренландия от изток на запад, от Ангмагсалик до Холстейнборг по 67º с.ш. | Гренландия |
| 1931 | Рудолф Самойлович | Международна въздушна експедиция на дирижабъла „Граф Цепелин“ по маршрута: Германия – Ленинград – Карелия – Архангелск – Баренцево море – Северна Земя – п-ов Таймир – Карско море – Нова Земя – Бяло море – Архангелск – Ленинград – Германия. В нея участват осем учени от различни страни. Полетът продължава 110 часа, прелетява около 13 хил. км и са направени първите аерофотоснимки на архипелазите Земя на Франц Йосиф, Северна земя, Нова Земя и п-ов Таймир | Русия |
| 1931 | Джордж Хуберт Уилкинс | Първи неуспешен опит за достигане на Северния полюс с подводницата „Наутилус“ под ледовете на Арктика. Достигане до 81º 59` с.ш. | |
| 1932 | Николай Зубов | Първо заобикаляне с кораб от север на архипелага Земя на Франц Йосиф | Русия |
| 1932 | Алексей Модестович Лавров (1887 – 1942) | Откриване на подводното Централно Карско възвишение в северната част на Карско море и Червенофлотските о-ви () в протока Шокалски, в архипелага Северна Земя | Русия |
| 1932 | Рудолф Самойлович | Откриване на о-вите Арктически институт () в Карско море | Русия |
| 1932 | Ото Шмид | Първо плаване по Северния морски път на кораба „Сибиряков“ от запад на изток без зимуване, за една навигация. Откриване на остров Сидоров () в о-вите Арктически институт | Русия |
| 1932 | Хенри Столуърти | Картиране на цялото крайбрежие (освен малък участък на северозапад) на остров Аксел Хайберг от Канадския арктичен архипелаг | Канада |
| 1933 – 1934 | Николай Урванцев | Изследване на северния бряг на п-ов Таймир от залива Дик (101º 40` и.д.) до фиорда Тереза Клавенес (105º и.д.) и о-вите Комсомолска Правда () | Русия |
| 1934 | Николай Адолфович Солнцев (1902 – 1991) | Детайлно физикогеографско изследване и картиране на остров Колгуев () в Баренцево море | Русия |
| 1934 | Владимир Визе, Николай Михайлович Николаев (1897 – 1958) | Първо плаване по Северния морски път на кораба „Литке“ от изток на запад без зимуване, за една навигация | Русия |
| 1934 | Мартин Александър Линдзи (1905 – 1981) | Пресичане на Гренландия от запад на изток по 70ºс.ш., близо до 30ºз.д. завиване на югозапад, изследване на Земя Кристиан ІХ, в т.ч. хребета Уоткинс и планината Форел и достигане до Ангмагсалик | Гренландия |
| 1934 – 1935 | Гордън Ноел Хъмфри (1883 – 1966) | Детайлно картиране на остров Елсмиър (втория по големина – 203 хил. км2, в Канадския арктичен архипелаг) и вторично откриване на п-ов Свенсен () | Канада |
| 1935 | Георгий Ушаков, Николай Зубов, Николай Михайлович Николаев | Откриване на остров Ушаков () в Карско море, изследване западния и северния бряг на остров Шмид () от архипелага Северна Земя и достигане до 82º 42` с.ш. на кораба „Садко“ | Русия |
| 1935 | Николай Книпович (1862 – 1939) | Хидрографски и океанографски изследвания в Баренцево море на юг от 75° с.ш. | Русия |
| 1937 | Валерий Чкалов, Георгий Байдуков, Александър Беляков | Втори трансарктически полет със самолет по маршрут: Москва – Северен полюс – Портланд (САЩ) | Русия, Канада |
| 1937 – 1938 | Иван Папанин | Първа дрейфуваща станция „Северен полюс 1“ по маршрут: – . За 274 дни са изминати над 2500 км | |
| 1937 – 1940 | Константин Бадигин | 812-дневен дрейф на кораба „Седов“ по маршрут: – . Изминати над 6100 км път, откриване на най-дълбоката точка на Северния ледовит океан (4975 м, ) и достигане до | |
| 1938 – 1939 | Томас Манинг | Откриване и картиране на над 600 км от западното крайбрежие на остров Бафинова земя от 67º 30` с.ш. на юг до залива Стенсбю (70º с.ш.) на север | Канада |
| 1939 | Първо плаване по Северния морски път на ледоразбивача „Й. Сталин“ от изток на запад и обратно (Мурманск – Анадир) за една навигация | Русия | |
| 1940 – 1942 | Хенри Ларсен | Първо плаване през Северозападния проход от запад на изток с две зимувания | Канада |
| 1944 | Хенри Ларсен | Първо плаване през Северозападния проход от изток на запад за една навигация (22 юни – 16 октомври) | Канада |
| 1948 | канадски летци | Откриване на три острова острова Принц Чарлз (), Еър Форс () и Фоли () покрай западното крайбрежие на остров Бафинова земя | Канада |
| 1948 – 1965 | Михаил Сомов, Алексей Трешников (1914 – 1991), Евгений Толстиков (1913 – 1987) и др. съветски и американски изследователи | Уточняване на подводния релеф на Северния ледовит океан и откриване на хребетите Ломоносов, Менделев и Гакел и котловините Нансен, Амундсен, Макаров, Подводничари и Канадска | |
| 1949 | Томас Манинг | Детайлно изследване и картиране на открития предишната година остров Принц Чарлз () | Канада |
| 1949 – 1951 | Пол Емил Виктор (1907 – 1995) | Изследване на вътрешния леден щит на Гренландия и трикратно пресичане на острова от запад на изток и обратно и първо меридиално пресичане на цяла Гренландия | Гренландия |
| 1952 – 1953 | Томас Манинг | Детайлно картиране на цялото крайбрежие на остров Банкс и откриване на последните неоткрити участъци от бреговете му | Канада |
| 1952 – 1953 | Анатолий Иванович Степанов | Детайлно геодезическо заснемане и топографско картиране на архипелага Земя на Франц Йосиф и откриване на 20 нови малки острова (общ брой острови в архипелага 191, площ 16500 км2) | Русия |
| 1952 – 1953 | Борис Владимирович Дубовски | Детайлно топографско картиране на архипелага Северна Земя (70 острова, около 37 хил. км2) и остров Визе () | Русия |
| 1958 | американски подводничари | Първо достигане с атомната подводница „Наутилус“ до Северния полюс под ледовете на океана (5 август 1958) | |
| 1962 | съветски подводничари | Второ достигане с атомната подводница „Ленински комсомол“ до Северния полюс под ледовете на океана (17 юли 1963) | |
| 1968 – 1969 | Уоли Хърбърт (1934 – 2007) | Първо пресичане на Арктика с кучешки впрягове и лодки (21 февруари 1968 – 29 май 1969) с четирима спътника от нос Бароу в Аляска през Северния полюс до Шпицберген | САЩ, Норвегия |
| 1977 | Тимофей Гуженко (1918 – 2008), Юрий Кучиев (1919 – 2005) | Първо достигане с атомния ледоразбивач „Арктика“ до Северния полюс (17 август 1977) | Русия |
| 1994 | Бьорге Оуслан | Първо самостоятелно достигане пеша до Северния полюс (22 април 1994) от нос Арктически (най-северната точка на архипелага Северна Земя) | Русия |
Източници редактиране
- Краткая географическая энциклопедия. Том 5. Справочные данные., стр. 404 – 405.
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 302 – 304, 310 – 313, 320 – 321, 341 – 342.
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 401 – 411, 415 – 429.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
- Т. 4. Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.) Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., М., 1985 г., стр. 32, 34 – 38, 73 – 74, 81 – 82.
- Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 38 – 73, 77 – 78. Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine.