Уикипедия

Хулио Иглесиас

испански певец

Хулио Иглесиас (на испански: Julio Iglesias) е испански певец, който има продадени над 300 милиона албума[1] на 14 езика и е издал 77 албума. Според компанията Sony Music, той е в първите 10 изпълнители с най-високи продажби за всички времена. Добива международна известност през 70-те и 80-те години на ХХ век, като изпълнител на романтични балади, неговият успех продължава, след като започва да изпълнява песни в нови музикални стилове.

Хулио Иглесиас
Julio Iglesias
испански певец
Роден
Учил вМадридски университет Комплутенсе
НаградиГрами за цялостен принос (2019)
Музикална кариера
Стилпоп музика, традиционна поп музика, софт рок, италодиско, кънтри
Инструментикитара, вокал
Активностот 1968 г.
Лейбъл„Сони Мюзик“, „Кълъмбия Рекърдс“, CBS Records, Philips Records, „Дека Рекърдс“
Семейство
ДецаЕнрике Иглесиас
Подпис
Уебсайтwww.julioiglesias.com
Хулио Иглесиас в Общомедия

До 2009 г. е излизал на сцена в приблизително 5000 концерта[2].

Баща е на поп-звездата Енрике Иглесиас.

Биография редактиране

Хулио Хосе Иглесиас де ла Куева[3][4] е най-възрастният син на д-р Хулио Иглесиас Пуга и Мариа Дел Розарио де ла Куева и Перинят. Когато певецът е на 61 години, неговият 89-годишен баща има още деца: полубрат Хайме (18 май 2004 г.), полусестра Рут (26 юли 2006 г.), които са от втория му брак с Рона Кейт.

Футболна кариера и инцидент редактиране

В началото на 60-те години, когато е студент по право в Мадрид, той за кратко играе футбол, на поста вратар за една от младежките формации на Реал Мадрид. Претърпява катастрофа на 22 септември 1963 година, което преждевременно прекратява футболната му кариера. В интервю по-късно той казва: „Загубих контрол над колата и тя се преобърна, което доведе до това, което медиците наричат – параплегия. Това е смачкване на гръбначния стълб, в областта на шията.... Моят гръбначен мозък бе много зле в продължение на три години.“

Лекуващите го лекари, изказват мнение, че той никога вече няма да ходи отново, но макар и бавно, той започва да се възстановява. Като рехабилитация, и за да се развие и увеличи сръчността на ръцете му, започва да свири на китара. След като възстановява здравето си, възобновява академичното си образование, и заминава за Англия, където започва да изучава английски език, първо в Рамсгейт, а по-късно в езикова гимназия в Кеймбридж[5].

Музикална кариера редактиране

 
Хулио Иглесиас по време на концерт.

През 1968 година Иглесиас печели първа награда в Международния фестивал за песен в Бенигорм, като скоро след това подписва първия си договор. Това успяват да сторят от „Discos Columbia“ – дъщерна компания на Кълъмбия Рекърдс, която издава и разпространява латино музика.

Хулио Иглесиас представлява Испания в Конкурса за песен на Евровизия, през 1970 година, като спечелва престижното четвърто място, след като голямата награда е спечелена от представителя на Северна Ирландия. На конкурса се представя с песента „Gwendolyne“, който е и първият му запис. През 1973 година Иглесиас участва на „Златният Орфей“.

Следват няколко забележителни албума: „Flor де Piel“ (1974 г., с Европейския хит „Мануела“), „El Амор“ (1975) и „Soy“ (1978). Той пее също и на френски език. Една от известните му песни на френски е „Је n'ai pas changé“.

През 1978 година подписва договор със CBS International, като добавя английски, френски, португалски и немски език към репертоара си. През 1981 година Хулио Иглесиас издава албума „De Niña a Mujer“, като в него е включен първият хит на английски език – „Begin the Beguine“ (№ 1 във Великобритания).

През 1984 година той издава „1100 Bel Air Place“, хитов албум, който му носи огромна популярност на англоезичните пазари. Той продава около 3 милиона плочи в САЩ, с първия сингъл „На всички момичета, които съм обичал“ (на английски език – To All the Girls I've Loved Before), който изпява в дует с американската музикална легенда Уили Нелсън, която достига до 5-о място в класацията „Hot 100“, на известното музикално списание „Билборд“. Този албум включва още и песента „Всичко за теб“ („All of You“), записана в дует с Даяна Рос.

През 1985 година бащата на Хулио Иглесиас е отвлечен, но е намерен жив две седмици по-късно. Това подтиква певеца (разведен вече със съпругата си Изабел Прейслър), да се премести със семейството си в Маями, Флорида, САЩ.

Иглесиас спечелва награда „Грами“ за „Най-добър Латино-поп албум“ през 1988 година, както и „Грами“ за албума „Un Hombre Solo“. Записва в дует със Стиви Уондър песента „My Love“.

През 90-те години, Хулио Иглесиас се завръща към първоначалното си испанско звучене в албума „Танго“ (1996), който е номиниран за „Грами“ „Най-добър Латинско поп-албум“ през 1998 година, но наградата е спечелена от автора на романси Луис Мигел [6]. Същата година неговият син Енрике Иглесиас получава номинация „Най-добър дебютен албум“ за албума си „Vivir“, но губи от същия конкурент. Въпреки това „Vivir“ става златен и платинен в САЩ.

Хулио Иглесиас провежда почти непрекъснато турнета и прави записи, за да гарантира, че неговата музика ще достигне навсякъде по света.

Гордее се с постиженията в своята музикална кариера, а и с тази на популярния си син Енрике.

Дискография редактиране

  • Yo Canto (1969)
  • Gwendolyne (1970)
  • Por una mujer (1972)
  • Un Canto a Galicia (1972)
  • Soy (1973)
  • Und das Meer singt sein Lied (1973)
  • A Flor de Piel (1974)
  • A México (1975)
  • El Amor (1975)
  • América (1976)
  • En el Olympia (1976)
  • Se mi lasci, non vale (1976)
  • Schenk mir deine Liebe (1976)
  • A mis 33 años (1977)
  • Sono Un Pirata, Sono Un Signore (1978)
  • Emociones (1978)
  • Aimer La Vie (1978)
  • Innamorarsi alla mia età (1979)
  • A vous les femmes (1979)
  • Hey! (1980)
  • Sentimental (1980)
  • Amanti (1980)
  • De niña a mujer (1981)
  • Fidèle (1981)
  • Zartlichkeiten (1981)
  • Minhas canções preferidas (1981)
  • Momentos (1982)
  • Momenti (1982)
  • Et l'amour créa la femme (1982)
  • In Concert (1983)
  • Julio (1983)
  • 1100 Bel Air Place (1984)
  • Libra (1985)
  • America {single} (1986)
  • Un Hombre Solo (1987)
  • Un Hombre Solo[Brasil] (1987)
  • Tutto l'amore che ti manca (1987)
  • Non Stop (1988)
  • Raíces (1989)
  • Latinamente (1989)
  • Starry Night (1990)
  • Calor (1992)
  • Anche senza di te (1992)
  • Crazy (1994)
  • La carretera (1995)
  • Tango (1996)
  • Mi Vida-Grandes Exitos (1998)
  • My Life: The Greatest Hits (1998)
  • Noche de cuatro lunas (2000)
  • Una donna può cambiar la vita (2001)
  • Ao Meu Brasil (2001)
  • Divorcio (2003)
  • Love Songs (2003)
  • En français (2004)
  • Love Songs – Canciones de amor (2004)
  • L'homme que je suis (2005)
  • Romantic Classics (2006)
  • Tango[Remastered] (2006)
  • 1100 Bel Air Place [Remastered+Bonus Track] (2006)
  • Quelque chose de France (2007)
  • Que c'est triste Venise [avec/с участието на Charles Aznavour] {single} (2008)
  • Nathalie. Best Of Julio Iglesias (2010)
  • The Golden Hits (2011)
  • The Essential Julio Iglesias (2014)
  • México (2015)
  • The Real... Julio Iglesias (2017)
  • México & Amigos (2017)

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ El Universal Архив на оригинала от 2013-12-06 в Wayback Machine., El Tiempo Latino Архив на оригинала от 2008-07-06 в archive.today, woman.es Архив на оригинала от 2009-03-07 в Wayback Machine., Terra música, conciertos10.com Архив на оригинала от 2009-06-29 в Wayback Machine.
  2. ↑ www.julioiglesias.com
  3. ↑ The International Who's Who in Popular Music 2002 – Google Books
  4. ↑ Julio Iglesias – Biography
  5. ↑ Interview, архив на оригинала от 10 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090210091303/http://www.thefirst90minutes.com/football-interviews/tf90m-exclusive-interview-with-music-superstar-julio-iglesias.html, посетен на 5 юли 2009 
  6. ↑ "Latin Pop Performance" on Rockonthenet.com // Посетен на 25 февруари 1998.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хулио_Иглесиас&oldid=12173465“.