Царево село
- Вижте пояснителната страница за други значения на Делчево .
Царево село или Царево (на македонска литературна норма: Делчево) е град в Северна Македония, център на община Царево село в областта Пиянец, с население от 10 454 души (2002). Градчето е център на Царевоселско-Каменишката епархия на Македонската православна църква.
| Царево село Делчево | |
| — град — | |
  | |
 | |
  Царево село  Царево село | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Царево село |
| Географска област | Пиянец |
| Надм. височина | 606 m |
| Население | 9644 души (2021) |
| Пощенски код | 2320 |
| Телефонен код | 033 |
| МПС код | KO |
| Официален сайт | www.delcevo.gov.mk |
| Царево село в Общомедия | |
География редактиране
Делчево е разположено в източната част на Северна Македония. Столицата Скопие е на 170 км западно, най-близкият регионален център е град Щип на около 82 км, западно, границата с България е на 12 км източно, откъдето през ГКПП Делчево-Логодаж може да бъде преминато в България, Благоевград е едва на 40 км от Делчево, а София на 138 км североизточно.
Градчето е разположено на река Брегалница, в горното ѝ течение, в северните склонове на Малешевската планина и рида ѝ Голак, в близост до мястото, където Брегалница разделя Малешевската планина от Осоговската. Делчево е най-голямото селище и център на областта Пиянец заключена в склоновете на Малешевска и Осоговска планина. Надморската височина на селището варира между 590 и 640 м над морското равнище.
История редактиране
Първото споменаване на Царево село е от един закон на Стефан Душан от 1347 година. Тогавашното е име е било Царско село. Според преданията, по време на византийското владичество, градът се е наричал Василево, което в превод от гръцки означава Царево.[1]
В Османската империя редактиране
По време на османското владичество, градът се е наричал Султание,[1] а българското му название е Царево село. В средата на XVII век оттук минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише за селището:
| „ | Чарена село на български значи селото на покойния цар. Намира се в полите на една планина. То е мюсюлманско село със сто къщи, една украсена джамия с каменно минаре.[2] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Царево село е смесено българо-турско село с 520 души жители българи християни, 575 българи мохамедани и 425 турци.[3]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 520 жители на Царево село са българи екзархисти и в селото функционират две български училища – основно и прогимназиално.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Царево село са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
По време на Междусъюзническата война във военно гробище в Царево село са погребани 627 български военнослужещи.[6]
В Сърбия и Югославия редактиране
След като Царево село попада в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година, сръбският крал Петър I го провъзгласява за град.[1] През 1915 година, по време на Първата световна война, Царево село отново е окупирано от български части, които се изтеглят в 1918 година.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Царево село живеят 806 българомохамедани и 649 българи-християни.[7]
Царево село влиза в рамките на българската държава от 1941 до 1944 година, като негови кметове са Никола Кир. Починков[8] от Радомир (13.VIII.1941 - 22.III.1943), Величко Вел. Кулев от Шумен (02.IV.1943 - 9.IX.1944)[9] и Л. Иванов. През 1946 в Царево село е осъществен показен противобългарски съдебен процес над 9 души начело със Славе Гърневски и Георги Шикеринов.[10] Градът е прекръстен на Делчево от югославските власти на 13 май 1950 година в чест на Гоце Делчев.[1]
В Северна Македония редактиране
Според преброяването от 2002 година градът има 11 500 жители.[11] Докато преброяването през 2021 отчита 9644 жители.[12]
| Националност | Всичко |
| македонци | 10 761 |
| албанци | 7 |
| турци | 97 |
| роми | 564 |
| власи | 3 |
| сърби | 25 |
| бошняци | 0 |
| други | 43 |
Името Царево село носи улица в българската столица София (Карта).
Образование редактиране
Градът с неголямото си население разполага с две основни училища и едно средно:
- СУ „Методия Митевски—Брицо“
- ОУ „Ванчо Пърке“
- ОУ „Св. Климент Охридски“
Забележителности редактиране
.JPG)
.JPG)
- Край Царево село е разположен манастирът „Света Богородица Балаклия“.
- Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е изградена в XIX век. Не е изписана, а иконите са от Димитър Папрадишки, Григорий Пецанов и други автори.[13]
- Манастирът „Покров на Пресвета Богородица“ е изграден в 1920 година и цялостно възобновен в 1990 година. Не е осветен, няма живопис и икони.[13]
- Църквата „Св. св. Константин и Елена“
Личности редактиране
От Царево село е българският печатар и общественик, кмет на Кюстендил Васил Янакиев (1878 – 1946). Еротей Николов (1884 – ?) и Григор Бояджийски (1870 – 1948), са дейци на ВМОРО, а Ангел Симеонов (1892 – 1933) – на ВМРО. Методи Митевски (1924 – 1962) е югославски комунист и политик от СР Македония. Любомир Белогаски (1911 – 1994) е виден художник, а Елена Кожухарова (р. 1945) – писателка от Северна Македония.
Други редактиране
На Царево село е наречена улица в квартал „Белите брези“ в София (Карта).
Побратимени градове редактиране
Благоевград, България- Симитли, България;
Ягодина (град), Централна Сърбия;
Вишгород, Украйна;
Борнова, Турция;
Жирардов, Полша
Вижте също редактиране
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Споменик Гоце Делчев // Убавините на Делчево. Посетен на 31 март 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 27.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
- ↑ ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 61.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
- ↑ За падналитѣ въ Царево село // Илюстрация Илиндень 6 (136). Илинденска организация, юний 1942. с. 9.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 325.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Total resident population of the Republic of North Macedonia by ethnic affiliation, by settlement, Census 2021 // База на податоци МакСтат.
- ↑ а б Делчевско архиерејско намесништво // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2022-01-24. Посетен на 31 март 2014 г.