Цотили
Цотили или Цотил (на гръцки: Τσοτίλι, катаревуса Τσοτίλιον, Цотилион) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Горуша, административната област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 1596 жители.
| Цотили Τσοτίλι | |
| — село — | |
  Цотили  Цотили  Цотили | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 823 m |
| Население | 1453 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 02 |
| Цотили в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на 8 километра югозападно от Неаполи (Ляпчища).
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на XIX век Цотил е село в Населишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Тонтилион (Tontillion), Сисанийска епархия, живеят 670 гърци.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Цотилъ (Сотилъ) има 50 жители гърци християни, 250 гърци мохамедани, 120 власи и 20 цигани.[2]
През 1871 година в Цотили е основана гръцка гимназия под егидата на Патриаршията, която е едно от най-важните гръцки образователни заведения в Югозападна Македония.[3]
Според гръцка статистика от 1904 година в Цотили живеят 250 валахади, 237 „гърци елинофони християни“ и 63 „гърци влахофони християни“.[4]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Цотил остава в Гърция. Според популярно гръцко издание от 1932 година към началото на 20-те години Цотили е имало около 150 семейства валахади и 40 християни.[5] В общинския съвет избран в 1920 година влизат Котас Флоинис (Κώτας Φλιώνης), Константинос Рангазас (Κωνσταντίνος Ραγκαζάς), Й. Льольос (I. Λιόλιος), Д. Пинетас (Δ. Πινέτας), Хасан Зекир (Χασάν Ζεκίρ), Тефик Ислам (Τεφήκ Ισλάμ) и Исмаил Ибрахим (Ισμαήλ Ιμπραήμ).[6]
Мюсюлманското население на Цотили се изселва в Турция в 1923 година по спогодбата за размяна на население и на негово място са заселени гърци бежанци. В 1928 година Цотили е представено като смесено местно-бежанско село с 86 бежански семейства и 339 души бежанци.[7]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Хасан Калива[8] | Χασάν Καλύβα | Периохи | Περιοχή[9] | местност на ЮЮЗ от Цотили[8] |
Забележителности редактиране
В селото има няколко църкви. Централната е „Свети Атанасий“, построена в 1858 година.[10] „Свети Пророк Илия“ е построена при митрополит Поликарп в 1963 година на мястото на разрушен малък параклис.[11][12] „Свети Павел“ (7,2 х 5,9 m) е построена във византийски стил на частен имот от Милтиадис Михалидис, за да се помни за едноименната църква в Хакакса, откъдето Михалидис са изселени в 1924 година.[13] В 1970 година с помощта на архимандрит Хрисостом Зафиропулос е построен параклисът „Света Параскева“ (10 х 6 m) на мястото на малка едноименна църквичка от османско време.[14] Вляво от пътя за Ляпчища е църквата, известна като „Свети Нектарий“, но посветена и на Свети Йоан Златоуст и Свети Безсребреници. Строежът и започва в 1978 година и е осветена на 5 юни 1988 година от митрополит Антоний.[15] В 1958 година е възстановена църквата „Света Марина“ на мястото на разрушена по времето на Али паша Янински църква.[16]
След ислямизацията на християните в селото енорийската църква „Свети Георги“ е превърната в джамия. В 1875 година валахадите разрушават джамията и построяват нова. Интериорът на стените е украсен с арабески и цитати от Корана. Минарето на джамията е било високо и внушително. Джамията е опожарена през 1943 година.[17]
Бележки редактиране
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 166. (на английски)
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Vacalopoulos, Apostolos, E. History of Macedonia 1354-1833, Thessaloniki, 1973, p. 348.
- ↑ ΒΑΛΑΑΔΕΣ ΤΗΣ ΑΝΑΣΕΛΙΤΣΑΣ // Το Βόιον. Посетен на 2 ноември 2013 г.[неработеща препратка]
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
- ↑ Άγιος Αθανάσιος Τσοτυλίου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Προφήτης Ηλίας Τσοτυλίου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Απόστολος Παύλος Τσοτυλίου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Αγία Παρασκευή Τσοτυλίου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Άγιος Νεκτάριος Τσοτυλίου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Εκκλησίες Κοζάνης // Δυτική Μακεδονία: Μνημεία, παράδοση, εκδρομές, δραστηριότητες. Архивиран от оригинала на 2018-02-18. Посетен на 17 февруари 2018.
- ↑ Άγιος Γεώργιος Τσοτυλίου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.[неработеща препратка]