Уикипедия

Цочо Бояджиев

български философ, историк медиевист и преводач

Цочо Христов Бояджиев (25 септември 1951, Троян) е български философ, историк, преводач и поет.

Цочо Бояджиев
български философ, историк медиевист и преводач
Роден
Учил вСофийски университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаСъвременна философия
ИнтересиИстория на философията
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вСофийски университет
Литература
Жанровестихотворение, есе
НаградиПерото (2019)[1]
Орден „Стара планина“ (2022)[2]
Почетен гражданин на София (2022)
„Богдан Богданов“ (2022)[3][4][5]

Цочо Бояджиев е един от водещите български учени хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика в България. Преподава история на античната и средновековната философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (Лувен) и на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена).[6]

Автор е на редица студии и монографии, учебни помагала, съставил е няколко антологии и сборници с философски текстове. Учредител е на Института за изучаване на средновековна философия. Превежда от латински, старогръцки и немски.

На 17 септември 2022 г. на тържествена сесия на Столичния общински съвет е удостоен със званието Почетен гражданин на София.[7][8]

Биография редактиране

Образование редактиране

Цочо Бояджиев е възпитаник на Немската езикова гимназия в Ловеч (1965-1970). Завършва специалност философия в СУ „Св. Климент Охридски“ (1972-1976). Доктор по философия с дисертация на тема „Съвременното немско платонознание“ (1980). Доктор на философските науки с дисертация на тема „Ренесансът на XII век: природата и човекът“ (1990).

Специализации редактиране

Професионално развитие редактиране

Професор във Философския факултет на СУ (от 1992). Гост-професор в Нов български университет (от 1999).

Научни интереси редактиране

Основните му научни интереси са във философията, предшествала модерните времена, главно от Средновековието, но също и античната и ренесансова мисловност.

Членство в професионални сдружения редактиране

  • Директор на Института за средновековна философия и култура, София
  • Член на Международното общество за изследване на средновековната философия, Лувен
  • Редовен член на Европейската академия на науките и изкуствата, Виена
  • Член-кореспондент на Берлинското научно общество
  • Редовен член на Ерфуртската академия на науките
  • Общество за философия на средновековието и ренесанса, Берлин
  • Европейско висше училище по антична и средновековна философия (EGSAMP)

Членство в редакционни колегии редактиране

  • издателска поредица „Bibliotheca Christiana“ (от 1991)
  • списание „Философски преглед“ (от 1992)
  • издателска поредица „Архив за средновековна философия и култура“ (от 1994)
  • издателска поредица „Studien und Texte zur Geistesgeschichte des Mittelalters“ (от 1995, Холандия/Германия)
  • списание „Християнство и култура“ (от 2003) (заедно с колегите си от Философския факултет на СУ проф. д.ф.н. Георги Каприев и проф. д.ф.н. Калин Янакиев)

Поезия и фотография редактиране

Стихотворения на Цочо Бояджиев са били публикувани, още когато е студент, и по-късно излизат в сборници. През 2017 г. в издателство Да излиза том с избрани стихотворения „Обратното на слънчогледа“. Бояджиев се изявява също и като фотограф, с участие в изложби.[9] През 2014 г. е отпечатан фотоалбумът (съвместно с Николай Трейман) „Пътят на човека“, а през 2016 г. – „Домът на човека“. През 2017 г. в издателство „Изток-Запад“ публикува самостоятелния му албум „Punctum“ и няколко години по късно втори том „Punctum-II“.[10]

Библиография редактиране

Научни трудове редактиране

  • 1985 – Неписаното учение на Платон, София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
  • 1988 – Студии върху средновековния хуманизъм.
  • 1990 – Античната философия като феномен на културата. (второ издание, 1994 – София: Любомъдрие, 144 с. (ISBN 954-8334-03-8); немско издание, Вюрцбург 1995).
  • 1991 – Ренесансът на XII век: Природата и човекът, София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
  • 1992 – Августин и Декарт: Размишление върху основанията на модерната култура, София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 120 с.
  • 1998 – Кръговрат на духа: Философски есета и студии от Платон до Фичино, София: ЛИК, 208 с. (ISBN 954-607-173-0)
  • 2000 – Нощта през Средновековието, София: Софи-Р, 640 с.[11], [12]
  • 2007 – Loca remotissima: студии по културна антропология на европейското средновековие, София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 448 с. (ISBN 978-954-638-144-6)
  • 2014 – Философия на Фотографията, София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-461-7.
  • 2016 – От Плитон до Висарион, София: Изток-Запад.
  • 2017 – Историко-философски изследвания, т. I. Античност, София: Изток-Запад.
  • 2019 – Историко-философски изследвания, т. II. Средновековие, ч. 1, София: Изток-Запад.
  • 2020 – Историко-философски изследвания, т. II. Средновековие, ч. 2, София: Изток-Запад.
  • 2022 – Кратка история на Античната философия, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 215 стр. (ISBN 9789540754857)
  • 2023 – Зимата през Средновековието, София: Изток-Запад, ISBN 619-01-1166-1.

Поезия редактиране

  • 1999 – Пясъчен хълм: Стихотворения 1970-1974, София: Факел, 1999 (ISBN 954-411-064-X)[13]
  • 2000 – Пастир на думи, София: Издателско ателие Аб, 2000 (ISBN 954-737-082-0)[14]
  • 2002 – Прозорец на север, София: Издателско ателие Аб, 2002 (ISBN 954-737-247-5)[15]
  • 2005 – Сбогуване с предмети и други живи същества, София: Издателско ателие Аб, 2005[16]
  • 2016 – Книга на ирониите и опрощенията, София: Да, 2016[17][18]
  • 2017 – Обратното на слънчогледа, София: Да, 2017.
  • 2019 – Книга на разкаянията и утешенията, Пловдив: Жанет 45, 2019, 52 с.[19]
  • 2021 – Апотеоз на меланхолията, София: Изток-Запад, ( ISBN 978-619-01-0908-2 )
  • 2023 – Ще произнасям само гласните, София: Да, ISBN 9786197082807

Преводи редактиране

  • 1990 – Платон. Парменид – В: Платон. Диалози, т. 4. София: „Наука и изкуство“.
  • 1991 – Бонавентура. Пътеводител на ума към Бога. За възвеждането на изкуствата към теологията. София: ИК „Критика и хуманизъм“.
  • 1992 – Марсилио Фичино. Коментар върху Платоновия „Пир“, за любовта“. София: изд. ГАЛ-ИКО.
  • 1992 – Св. Августин. За природата на доброто и За благодатта и свободата на волята, София: „София Ангелова“.
  • 1992 – Хонорий Августодунски. Светилник, или свод на цялото християнско богословие. София: „Критика и хуманизъм“.
  • 1994 – Джовани Пико делла Мирандола. За съществуващото и единното. София: „Св. Иван Рилски“.
  • 1995 – Майстер Екхарт. Проповеди и трактати, София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1995, 310 с. (ISBN 978-954-07-0841-6)
  • 1995 – Лоренцо Вала. За свободното произволение. София: „Св. Иван Рилски“.
  • 1998 – Николай Кузански. За не-другото. София: „ЛИК“.
  • 1999 – Цезарий от Хайстербах. Диалог за чудесата. София: „ЛИК“.
  • 2002 – Марсилио Фичино. Малки трактати. София: „ЛИК“.
  • 2003 – Тома от Аквино. Сума на теологията. Част I. Превод от латински Цочо Бояджиев. София: Издателство „Изток-Запад“, 2003, 1804 с. (ISBN 954-321-617-7)[20]
  • 2004 – Боеций от Дания. За висшето благо. За вечността на света. София: „Св. Иван Рилски“.
  • 2005 – Тома от Аквино. Сума на теологията. Част II/1. Превод от латински Цочо Бояджиев. София: Издателство „Изток-Запад“, 2005, 1768 с. (ISBN 954-321-084-5)
  • 2005 – Плотин. Енеади. София: Издателство „Изток-Запад“, 2005, 872 с. (ISBN 954-321-173-6)
  • 2008 – Пиетро Помпонаци. Трактат за безсмъртието на душата. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
  • 2009 – Братя Грим. Немски сказания, т. 1 и т. 2 (2010). София: Издателство „Алтера“, преиздадени от издателство „Изток-Запад“, 2017.
  • 2009 – Тома от Аквино. Сума на теологията. Част II/2. Превод от латински Цочо Бояджиев. София: Издателство „Изток-Запад“, 2009, 2504 с. (ISBN 978-954-321-615-4)
  • 2012 – Тома от Аквино. Сума на теологията. Част III. Превод от латински Цочо Бояджиев. София: Издателство „Изток-Запад“, 2012, 1480 с. (ISBN 978-954-321-970-4)
  • 2012 – Аристотел. Физика. – В: Съчинения в шест тома. Том II, част I. София: Издателство „Захарий Стоянов“.
  • 2018 – Аристотел. За душата. – В: Съчинения в шест тома. Том II, част IV. София: Издателство „Захарий Стоянов“.
  • 2018 – Аристотел. Малки естественонаучни съчинения (Parva naturalia). – В: Съчинения в шест тома. Том II, част IV. София: Издателство „Захарий Стоянов“.
  • 2020 – Мартин Хайдегер. Битие и време. София: Издателство „Изток-Запад“.
  • 2022 – Аристотел. Голямата етика. – В: Съчинения в шест тома. Том IV, част I. София: Издателство „Захарий Стоянов“.
  • 2022 – Аристотел. Никомахова етика. – В: Съчинения в шест тома. Том IV, част I. София: Издателство „Захарий Стоянов“.
  • 2023 – Философи на Ренесанса. София: Издателство „Захарий Стоянов“.

За Цочо Бояджиев редактиране

  • NOMINA Essentiant Res: В чест на Цочо Бояджиев. Съставител Георги Каприев. София: Изток-Запад, 2011, 750 с. (ISBN 978-954-321-905-6)

Бележки редактиране

  1. ↑ „Проф. Светлозар Игов е носителят на награда „Перото“ за цялостен принос за 2019 г.“, сайт на НДК, 9 ноември 2019 г.
  2. ↑ Шестима български учени с отличия от президента в навечерието на 24 май, btvnovinite, 23 май 2022 г.
  3. ↑ „Награда „Богдан Богданов“ 2022 г.“, сайт на наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“.
  4. ↑ „Журито на Наградата за хуманитаристика в памет на професор Богдан Богданов присъжда голямата награда за 2022 г. на проф. д. ф. н. Цочо Христов Бояджиев“ (+слово на проф. Цочо Бояджиев при приемането на наградата), сайт на наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“.
  5. ↑ „Цочо Бояджиев е носител на наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“, Mediapool.bg, 4 ноември 2022 г.
  6. ↑ Сайт на списание „Християнство и култура“ - редакция // Архивиран от оригинала на 2012-02-04. Посетен на 2012-03-29.
  7. ↑ София има осем нови почетни граждани, БТА, 16 септември 2022 г.
  8. ↑ Проф. Цочо Бояджиев: Да си гражданин на София беше титла, БТА, 16 септември 2022 г.
  9. ↑ Тони Николов, „Разговор с Цочо Бояджиев“, в. „Култура“, бр.7 (2625), 25 февруари 2011
  10. ↑ Бояджиев Ц., Punctum-II, София: Изток Запад, ISBN: 978-619-01-1146-7
  11. ↑ Райчо Пожарлиев, „Философско изследване на средновековната нощ“, рец. във в. „Култура“, бр.6, 16 февруари 2001 г.
  12. ↑ Ирина Кузидова, „Nox essentiant res“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр.17, 2 май 2001 г.
  13. ↑ Георги Рупчев, „Тайната любов на професора“, рец. във в. „Стандарт“, 4 април 2000 г.
  14. ↑ Амелия Личева, „Слово, време и пространство“, рец. във в. „Култура“, бр.18, 11 май 2001 г.
  15. ↑ Амелия Личева, „Вглеждане наобратно“, рец. във в. „Култура“, бр.19-20, 17 май 2002 г.
  16. ↑ Деян Деянов, „Цочо Бояджиев: сбогуването като завръщане“, рец. във в. „Култура“, бр.16, 29 април 2005 г.
  17. ↑ Цочо Бояджиев, Извадки от „Книга на ирониите и опрощенията“, Портал за култура, изкуство и общество, 28 юли 2016 г.
  18. ↑ „Поезията е изкуството на достойната раздяла“, интервю на Ивелина Митева, „Литературен вестник“, бр. 15, 2018 г.
  19. ↑ Тони Николов, „Въдицата на паметта. За Цочо Бояджиев и „метафизическата поезия“ (Слово, четено на премиерата на „Книга за разкаянията и утешенията“ в рамките на Пролетния панаир на книгата в НДК), Портал за култура, изкуство и общество, 6 юни 2019 г.
  20. ↑ Георги Каприев, „Законополагащият градеж на Цочо Бояджиев“, рец. във в. „Култура“, бр.5, 6 февруари 2004 г.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Цочо_Бояджиев&oldid=12117055“.