Черешница
Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Черешница (дем Костур).
Черѐшница е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
| Черешница | |
  Черешница  Черешница | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 25 души[1] (15 март 2024 г.) 1,05 души/km² |
| Землище | 24 044 km² |
| Надм. височина | 362 m |
| Пощ. код | 2824 |
| Тел. код | 074388 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 80618 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Население редактиране
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 46 |
| Българи | 45 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
География редактиране
Село Черешница се намира в планински район. Близо до него се намира село Златолист и град Мелник.
История редактиране
През XIX век Черешница е чисто българско и се числи към Демирхисарската кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Черешница (Tchéreschnitsa) е посочено като село със 150 домакинства и 480 жители българи.[3]
На 8 септември 1869 година жителите на Черешница изхвърлят гръцките книги от църквата и ги заменят със старобългарски. През 1871 година Атанас Поппетров от Либяхово, открива първото българско училище в селото.[4] През 1872 година местният патриот хаджи Ангел Янев предприема обиколка из българските земи и събира значителна сума за училището от Дупнишката, Горноджумайската, Софийската, Русенската и други общини.[5]
При потушаването на Кресненско-Разложкото въстание башибозуци, водени от черкезина Юсуф Ефенди, разоряват селото и подлагат на клане жителите на Черешница.[6] Британският консул в София Уилям Палгрейв пише, че в клането е участвала и редовна войска. В доклад от 25 ноември 1878 година той описва събитията по следния начин:
| „ | ... село Черещница в Македония ... състоящо се от сто и петдесет къщи, с изцяло българско население, възлизащо, както се говори, на осемстотин души или горе-долу толкова, било внезапно и без всякакво предупреждение обградено и нападнато от смесени турски сили, отчасти редовни и отчасти башибозуци, командвани от турски офицер. Те веднага нападнали и избили жителите, които не оказали никаква съпротива, ограбили селото и след това го изгорили. От цялото село само девет души, по-точно четирима мъже, три жени и две деца, успели да избягат. Те пристигнали миналата седмица на българска територия в Кюстендил и единият от тях, от когото в присъствието на владиката на града беше записана същността на горната информация, дойде в София. Досега за съжаление неговият разказ получи предостатъчно потвърждение от всички места.[7] | “ |
Палгрейв предава и предположенията, че сред причините за клането е и отстояваната от селото позиция по отношение на църковно-просветната борба:
| „ | Село Черешница не е взело участие във въстаническото движение, разгърнало се в съседство. Обаче жителите преди осем години сменили фанариотската с църковната власт [на Екзархията] и основали в селото българско училище за децата. Затова се предполага, че изтребването им от турските войски може отчасти да се е дължало на гръцко подстрекателство или внушение.[7] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Черешница, на СИ от Валовища, 1/2 час до Ковачово. Почва плодородна в жита и грозде; изнася се и вино. В църквата се чете по български; училище няма. Къщи 70.[8] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година, селото е населявано от 440 жители, всички българи-християни.[9]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Tchirechitza) вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Черешница се състои от 520 българи екзархисти.[10]
В миналото жителите на Черешница за се занимавали главно със земеделие. Отглеждали са тютюн и чрез продажбата му са се прехранвали.
Днес голяма част от населението на Черешница се е изселило в по-големите градове. Постоянните жители са възрастни хора, които се занимават със земеделие и скотовъдство.
Културни и природни забележителности редактиране
Село Черешница е разположено във формата на подкова, обърната на юг. В околностите на селото в западна посока могат да се видят част от прочутите Мелнишки пирамиди. Поради високата си набожност хората са възстановили три параклиса – „Света Петка“, „Света Богородица“ и „Свети Георги“. Църквата „Свети Никола“, намираща се в центъра на селото, е от ХІХ в., построена с две отделения – мъжко и женско.
В селото пролетта идва рано, а есента идва късно.
Редовни събития редактиране
Едно от най-големите събития е селският панаир, който се отбелязва в края на месец юли в чест на „Св. Петка“. Първоначално панаирът се е организирал през месец октомври, но поради студеното време се измества честването му през юли. Носи се легенда, че около преди стотина години на децата от селото са се случвали нещастия и измирали. На един свещеник му се присънило, че в тази местност точно под едно определено дърво ще намерят заровена икона на „Св. Петка“. Събрали се хората от селото и започнали да копаят в корените на дървото. Докато копаели, в изкопа паднало едно 12-годишно момиче. Всички се уплашили, че отново ги е сполетяло нещастие, но момичето било живо и здраво, и им извикало да продължават да копаят. Намерили в корените на дървото икона на светицата. Издигнали параклис в нейна чест. Оттогава тази местност, намираща се на около 2 км от с. Черешница, се нарича „Св. Петка“.
Известни личности редактиране
- Родени в Черешница
Атанас Василев (1895 – 1925), деец на ВМРО, убит от михайловисткото крило[11]- Атанас Хаджипопов (1884 – 1945), български общественик, кмет на Сандански и народен представител
- хаджи Ангел Янев, български възрожденски общественик
- Васил Черкезов – Херкулес, Черкеза (? – 1925), български революционер от ВМОРО и ВМРО
- Георги Манолов Илиев, полковник-инженер от БА. Роден 1951 г. Завършил ВНВУ „В. Левски“ – В. Търново и Военна академия „Георги С. Раковски“ – София. Служил в редовете на Българската армия и Генералния щаб.
- хаджи поп Димитър Ангелов (Черешничкият поп) (около 1830 – 1897), български църковен деец и общественик
- Петър Самарджиев (1919 – 1944), български комунист
- Стамат Неделчев (1874 – ?), български революционер, деец на ВМОК
- Стоян Борисов (1950 – 2021), народен певец
- Стоян Георгиев (? – 1922), български революционер, убит от дейци на ВМРО при междуособиците в революционното движение през 20-те години[12]
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
- ↑ Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 53.
- ↑ Ванчев, Йордан. Новобългарската просвета в Македония през Възраждането. София, Наука и изкуство, 1982. с. 82.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879, София 1979, с. 92 – 93, 110.
- ↑ а б Британски дипломатически документи по българския национален въпрос, т. 1, (1878 – 1893), с. 62 – 63 (в доклад от декември 1878 г., Палгрейв уточнява, че нападателите са редовна войска и черкези, с. 80, 88).
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 854.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 598.
- ↑ Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 330. (на македонска литературна норма)