Чиклит
Чиклит е жанр на художествената литература, който представя съвременния свят на жените, често хумористично и лекомислено.[1] Жанрът се продава добре, заглавия от чиклита оглавяват класациите за най-продавани книги, заедно с книги, посветени изцяло на чиклита. Въпреки че понякога включва романтични елементи, чиклитът не се възприема като подкатегория на любовния роман, защото връзката на героинята със семейството и приятелите ѝ е също толкова важна, колкото и романтичната ѝ връзка.[2]
Структура редактиране
Според проф. Сюзън Ферис чиклитът често представя модерни, стилни, устремени към кариерата [1] героини, обикновено на възраст 20 – 30 г. Жените, представени в тези романи, често са обсебени от външния си вид или имат мания за пазаруване, напр. Кари Брадшоу, главната героиня в Сексът и градът.[1]
За най-точно определяне на жанра може да се каже, че чиклитът е за жени, чиято женственост е основна тема на сюжета. Въпреки че обикновено събитията се развиват в съвременността, като при Сладка въздишка, има и исторически чиклит. Темите там обикновено са по-сериозни от свръхпотреблението.
История редактиране
Произход на термина редактиране
„Chick“ е американски жаргон за млада жена, а „lit“ е съкратено от „литература“.
За първи път терминът се появява още през 1988 г. като университетски жаргон за предмет „Женски традиции в литературата.“ [3] През 1995, Крис Маза и Джефри Дешел използват термина като иронично заглавие за редактираната от тях антология Чиклит: Постфеминистична художествена проза. Жанрът е определен като пост феминистичен и втора вълна на феминизма, която отива отвъд възприемането на жената като жертва и включва множество преживявания като любов и ухажване. Произведения като Дневникът на Бриджит Джоунс на Хелън Фийлдинг и Сексът и градът на Кандис Бушнел са примери за творби, спомогнали за съвременното значение на термина. Успехът на Бриджит Джоунс и Сексът и градът като книга превръщат чиклита във водеща тенденция в литературата. Лов и риболов за дами на Мелиса Банк [4] се смята за един от първите романи-чиклит (което всъщност е сборник разкази), въпреки че терминът „чиклит“ е бил често употребяван по времето на публикуването ѝ (1999 г.).
Употреба редактиране
Терминът носи романтичния аромат на неудържимата младост, но в разговорния език това определение се използва често в ироничен смисъл, заради произхода на думата и типа литература, която характеризира. Английското chicken literature буквално означава „литература за пиленца“, тоест за млади наивни и лекомислени момичета. В голяма част от книгите още от първите страници се разказва как едно своенравно, но напористо момиче, най-често от провинцията, отива, без много да му мисли, в големия град или постъпва в многонационална компания; на трийсета страница вече се забърква в невъобразими лични и служебни конфликти и усложнения; а към края успява да се ожени за най-представителния мъж, който се среща в книгата, но който до последния момент не е искал дори да я погледне.
Външни препратки редактиране
- ↑ а б в In the Classroom or In the Bedroom Архив на оригинала от 2008-08-28 в Wayback Machine. Chick Lit: The New Woman’s Fiction. Edited by Suzanne Ferriss and Mallory Young. Routledge Publishing, 2005. 288 pages. Trade Paperback. Reviewed by Jessica Lynice Hooten.
- ↑ What's in a Name? // Publishers Weekly, 2 юли 2001. Архивиран от оригинала на 2007-10-13. Посетен на 30 април 2007.
- ↑ Don M. Betterton, Alma mater : unusual stories and little-known facts from America's college campuses, Peterson's Guides, Princeton, N.J. (1988); p. 113 ISBN 0-87866-579-X : 9780878665792
- ↑ Melissa Bank's Salon Interview, архив на оригинала от 21 август 2000, https://web.archive.org/web/20000821070300/http://www.salon.com/books/int/1999/06/15/bank_interview/, посетен на 4 май 2011