Шешково (на македонска литературна норма: Шешково) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.

Шешково
Шешково
— село —
41.3703° с. ш. 21.9097° и. д.
Шешково
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаКавадарци
Географска областТиквеш
Надм. височина600 m
Население7 души (2000)
Пощенски код1423
МПС кодVE
Шешково в Общомедия

География редактиране

Шешково е отдалечено на 20 километра западно от общинския център град Кавадарци. Разположено е на терасите на Шешковското плато на надморска височина от около 600 метри в подножието на Голем и Мал Руен. Край селото е разположена църквата „Света Богородица“. Селският събор е на Малка Богородица.[1]

История редактиране

Археологически находки редактиране

На около 1 километър североизточно от селото в местността Тумба са открити фрагменти от късноантична керамика. Намерени са питоси и гробове от типа циста. На 2 километра югозападно в местността Кищино са открити следи от малко антично селище, като са намерени фрагменти на амфорна керамика и гробове. На 2 километра северозападно е открита средновековна керамика. При устието на река Дреновица в Църна се намира така нареченото Шешковско градище – селище, съществувало от късната праистория до късната античност.[1]

В Османската империя редактиране

Първото споменаване на селото е от 1378 година.[1] В XIX век Шешково е село в Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Шешково има 350 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шешково (Chechkovo) има 280 българи екзархисти и работи българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Шешково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

В Сърбия, Югославия и Република Македония редактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

В 1920 година Шешково е посочено като християнско село от купен тип с 59 къщи. Главно занимание на жителите му е скотовъдството, а освен това се препитават и с дърварство. От 1961 до 1981 година броят на жителите на селото намалява 5 пъти вследствие миграция към градовете. В 2000 година в селото има три домакинства със 7 жители.[1]

Година Домакинства Население
1921 57 316
1931 57 306
1948 46 269
1953 42 245
1961 29 177
1971 19 87
1981 6 20
1991 2 4
2000 3 7

Личности редактиране

Родени в Шешково
  •   Трайко Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина[5]
  •   Христо Гьорев (Георев, Гиорев, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[6]

Бележки редактиране

  1. а б в г Шешково на официалния сайт на Община Кавадарци.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 680.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 192.