Шишенци
Шѝшенци е село в Северозападна България, област Видин, община Бойница.
| Шишенци | |
  Шишенци  Шишенци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 57 души[1] (15 март 2024 г.) 2,03 души/km² |
| Землище | 28,291 km² |
| Надм. височина | 271 m |
| Пощ. код | 3834 |
| Тел. код | 09338 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 83329 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Бойница Анета Генчева (ГЕРБ; 2007) |
География редактиране
Селото отстои на 40 км западно от Видин, на 15 км северозападно от Кула и на 5 км източно от българо-сръбската граница. Климатът е умереноконтинентален, лятото е горещо и сухо, пролетта и есента са хладни, а зимата е студена.
История редактиране
В началото на XIX век дядо Шишко от Тетевен се заселва на възвишение в селото. По-късно преселници от Тетевенско се заселват край техния земляк и селото се разраства.[2] Местният диалект е силно повлиян от централния балкански говор, контрастирайки с околните преходни и северозападни говори.[3]
През лятото на 1950 година, по време на колективизацията, 37 членове на новосъздаденото Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) правят неуспешни опити да го напуснат. След Кулските събития от следващата 1951 година 14 семейства (51 души) са принудително изселени от селото. В края на 1951 г. горянска група, водена от шишенчанина Вълчо Събин, участва в поредица престрелки с властите, при които загиват 5 горяни и 4 войници, а след разбиването ѝ от „Държавна сигурност“ 12 души от селото са осъдени като нейни ятаци.[4]
В началото на XXI век в селото са разпространени легенди за самодиви и други духове.[5]
Население редактиране
Численост редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[6]
|  |
Етноси редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 119 | 100,00 |
| Българи | 118 | 99,15 |
| Турци | ||
| Цигани | ||
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Не отговорили | 1 | 0,84 |
Религии редактиране
100% от населението на селото са православни християни.
Забележителности редактиране
Селото разполага със собствено читалище и библиотека, съхраняваща българска и чуждестранна литература. На около 1 километър се намира местността Плочака.
Църквата „Свети Николай“ в селото е реставрирана. В нея рисува дебърският зограф Кръсто Янков.[8]
Редовни събития редактиране
На 3 март е местният празник на народното творчество. През юли се провежда редовен събор.
Личности редактиране
Личности родени в Шишенци са:
- проф. Въто Груев Груев (1915 – 2006), български учен, първи ректор на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора (1974 – 1983), преобразуван в Тракийски университет
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Хората в Шишенци четат остарели вестници след закриването на пощата
- ↑ Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 142, 205, 239.
- ↑ Манчева, Гергана. Хората си отиват, но легендите остават в село Шишенци // Българско национално радио. 09.04.2021 г. Посетен на 18.07.2021 г.
- ↑ „Справка за населението на село Шишенци, община Бойница, област Видин, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-15. Посетен на 5 август 2021 г. (на български)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2023 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2023 г. (на английски)
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.