Шкурката представлява гъвкав абразивен материал, състоящ се от гъвкава основа от тъкан или хартия с нанесен върху нея абразивен прах (зърна). Предназначен е за ръчна или машинната обработка на повърхността на различни материали като метал, дърво, стъкло, пластмаса и други.

Шкурка – лист на хартиена основа с дребнозърнест абразив и руло шкурка
Лента от шкурка с основа от плат
Листове шкурка

История редактиране

Първо споменаване на изделие като шкурката се отнася към 13 век, когато в Китай тя се е изработвала от разтрити раковини, семена и пясък нанесени върху пергамент с помощта на лепило на естествена основа. При някои народи за тези цели се използвани кожа от акула.

Счита се, че съвременната шкурка е изобретена и изработвана промишлена от Джон Оукей.

Видове шкурка редактиране

В зависимост от зърнистостта на шлайфматериала редактиране

Предназначение на шкурките, маркировка и зърнистост [1][2].
Назначение Маркировка по ГОСТ 3647-80 Маркировка по ISO-6344 Размер на абразива, мкм
Едрозърнести
Много груба обработка 80-Н P22 800-1000
63-Н P24 630-800
50-Н P36 500-630
Груба работа
40-Н P40 400-500
32-Н P46 315-400
25-Н P60 250-315
Първична шлифовка 20-Н P80 200-250
16-Н P90 160-200
12-Н P100 125-160
10-Н P120 100-125
Крайна обработка на меки породи дърво или стара боя 8-Н P150 80-100
6-Н P180 (Р 220) 63-80
Дребнозърнеста
Окончателна обработка на твърди видове дървесини 5-Н,М63 P240 50-63
4-Н,М50 P280 40-50
Полиране на покрития, шлифовка между покрития с боя, мокро шлифоване. М40\Н-3 P400 28-40
М28\Н-2 P600 20-28
шлифоване на метал, пластмаса, керамика, мокро шлифоване М20\Н-1 P1000 14-20
Още по-фина шлифовка, полиране М14 P1200 10-14
М10/Н-0 P1500 7-10
М7\Н-01 P2000 5-7
М5\Н-00 P2500 3-5

От вида на шлайфматериала редактиране

В миналото са използвани основно естествени материали като кремък, шмиргел и гранат.

В съвременните шкурки се използват синтетични шлайфащи материали като алуминиев оксид, силициев карбид хромен оксид и други.

В зависимост от начина на захващане към инструмента или машината редактиране

Според това как шкурките се захващат към инструментите и машините те се делят на:

  • Шкурки с основа от велкро – Захващат се чрез залепване за инструмента или машината. Могат да бъдат кръгли с различен диаметър, правоъгълни, триъгълни (делта). Шкурките с основа велкро могат да бъдат както с отвори за прахоулавяне, така и без.
  • Безконечни шкурки (ремъци) – Захващат се за един или няколко вала, като има различни диаметри. Безконечните шкурки могат да бъдат както с основа от плат, така и с основа от хартия.
  • Шкурки на руло – Захващат се за вал или плоска повърхност чрез притискане, пристягане или по друг начин. Могат да бъдат с различна широчина на лентата. Могат да бъдат с основа от плат, пластмасова лента или хартия.

В зависимост от разпределението на абразивните зърна редактиране

Разпределението на абразивните зърна върху основата на шкурката за единица повърхност е параметър, свързан с качеството на обработваната повърхност.

  • Плътно разпределение - при това разпределение носещата основа на шкурката е покрита изцяло със шлайфзърна, което води до голям процент отнемане на материала. Основно се използва при обработката на метали, когато няма опасност от свързване на обработвания материал с абразива.
  • Основата е покрита 70–80 % с шлайфзърна като мястото между абразива може да поеме част от материала, който се сваля с него. Тази шкурка е подходяща за обработка на твърдо дърво, цветни метали, пластмаса и лакови корития.
  • Основата е покрита с около 50–70 % шлайфматериал. Това разпределение е подходящо за обработка на иглолистна дървесина, лепилни и други меки материали.

Видове абразивни материали редактиране

Източници редактиране