Шокова терапия (икономика)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Шокова терапия.
Шокова терапия в икономиката означава внезапното освобождаване на контрола върху цените и валутата, оттегляне на държавните субсидии и незабавна либерализация на търговията в дадена страна, включително широкообхватна приватизация на държавни активи.
Терминът шокова политика принадлежи на Милтън Фридман. С времето той става част от група икономически, обединени в понятието икономически либерализъм. Самото понятие шокова терапия е на Джефри Сакс. разликата между двете понятия е само в степента на икономическа либерализация. Идеите на Сакс са свързани с изучаването на исторически периоди на монетарни и икономически кризи и с извода, че решителни действия могат да сложат край на монетарния хаос за кратко време.[1]
За първо прилагане на шоковата терапия се считат неолибералните пазарни реформи в Чили през 1975 г.[2] по време на военния преврат на Пиночет. По онова време те са наречени шокова политика от Милтън Фридман и се основават на либералните икономически идеи на Чикагската школа.
Истинското утвърждаване на термина е след успешното преодоляване на хиперинфлацията в Боливия през 1985 г., извършено от Гонсало Санчес де Лосада според идеите на Сакс. По-точно, Лосада и Сакс се позовават на опита на Западна Германия през 1947–48 г., когато контролът върху цените и държавната подкрепа са прекратени в много кратък период от време и така се дава старт на икономиката и приключване на прехода ѝ от авторитарното следвоенно състояние.
След 1970-те години икономическият либерализъм се утвърждава и либералната шокова терапия се използва все по-често като отговор на икономически кризи, например от Международния валутен фонд (МВФ) по време на азиатската финансова криза през 1997 г. Въпреки това тя остава спорна, като привържениците и твърдят, че тя прекратява икономическите кризи, стабилизира икономиката и поставя начало на растеж, а противниците (например Джоузеф Щиглиц) смята, че тя ненужно ги задълбочава [3] и създава ненужни социални несгоди.
Идеите на Сакс са приложени към пост-комунистическите държави при техния преход към капиталистическа система със смесени резултати. Някои от страните, използвали шокова терапия, като Полша и Чехия, се справят по-добре от онези, които не са я използвали. За разлика от тях, Китай прави успешен преход постепенно. Според Истърли [4] успешните пазарни икономики се основават на законова рамка, регулиране и утвърдени практики[5], които обаче не могат да бъдат създадени мигновено в общество, което преди това е било авторитарно, силно централизирано и с държавна собственост върху средствата за производство.
Източници редактиране
- ↑ Up for Debate: Shock Therapy: Bolivia, Poland, Russia. Same Policies-Different Results – Interviews with Gonzalo Sanchez de Lozada (former President of Bolivia), Moisés Naím, Jeffrey Sachs, Polish economist Leszek Balcerowicz, Yegor Gaidar (former Prime Minister of Russia), Mikhail Gorbachev (former President of Russia), Joseph Stiglitz – who are influential figures in the world of shock therapy, PBS
- ↑ Greg Grandin, Empire's Workshop: Latin America, the United States, and the Rise of the New Imperialism (Holt Paperbacks 2006)
- ↑ Joseph Stiglitz, "Globalization and Its Discontents", Penguin 2003, 014101038X
- ↑ Easterly, William: The White Man's Burden: Why the West's Efforts to Aid the Rest Have Done So Much Ill and So Little Good (Penguin, 2006)
- ↑ Hernando de Soto Polar, "The Mystery of Capital", Basic Books 2000, 0465016146
Вижте също редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Shock therapy (economics) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |