Шумадия (на сръбски: Шумадија или Šumadija) е историко-географска и етнографска област в Сърбия, разположена в централната част на страната.

Шумадия
Шумадия според сръбското разбиране за границите на областта
Шумадия според сръбското разбиране за границите на областта

География редактиране

Природа редактиране

 
Типичен изглед от Шумадия – Рудник

Всред зелените гори могат да се видят пръснатите колиби и къщурки на шумадийци от едно време – изградени от камък, варосани и оградени от овощни градини със сливи, череши, вишни и гъсто посяти царевични ниви. [1]

Стопанство редактиране

В началото на 20 век, Шумадия осъществява половината от световния износ на сливи, а областта става популярна със сливовата си ракия, известна като сливовица.

История редактиране

Природните дадености обуславят сръбските поселения в областта, поради традиционния сръбски бит, свързан най-вече със скотовъдството, а ѝ първоначалните сръбски поселения на Балканския полуостров са все в мъчнодостъпни и планински райони. [2] Голяма част от топонимията в областта е от български произход.[3]

Ето какво пише през тази 1841 година Бланки за сръбските въстания в „сърцето на Сърбия“:

..., в самото сърце на страната непроходимите гори на местността Шумадия предоставят на участниците в съпротивителното движение сигурно укритие, а връх Рудник е последното им убежище в случай на пълно поражение. Именно тази конфигурация на страната е улеснила сърбите да отвоюват своята независимост и ги е превърнала днес в така обезпокоителни васали на турците. Ако сърбите на бяха господари на огромните дъбови и букови гори, в които са укривали семействата си по време на войната и са изхранвали добитъка си, те щяха да се превърнат в земеделци като българите, и като тях щяха да търпят поражения, докато от височината на централното плато, защитено от пограничните планини, те неотстъпно наблюдават и заплашват цяла Румелия.

[4]

Етнография редактиране

Вследствие от тази политика областта в над 80 % e заселена от ново сръбско население от по-южните земи – основно от Херцеговина.[5]

 
Йован Цвиич за произхода и етногенезата на населението в областта Шумадия на Кралство Сърбия в границите ѝ след Берлинския конгрес до Балканската война.
  1. розово и светло червено – динарски тип и старо население
  2. светло зелено – преселници от Косово, Метохия и Призренско
  3. светло жълто – преселници от поречието на Българска Морава и Повардарието
  4. синьо – томошко-браничевско население
  5. тъмно червено – шопско или торлашко население
  6. черни точки – сръбски преселници оттатък Сава и Дунав – от Войводина
  7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия

Източници редактиране

  1. Ковачева, Люба. България и нейните съседи. географска христоматия, 1921.
  2. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.
  3. Спанчев, Емил. Корени. в-к „Македония“, 28 април 1999 г., брой 17.
  4. Бланки, Жером-Адолф. Пътуване из България през 1841 година. Колибри, 2005. ISBN 978-954-529-367-2.
  5. Савов, Ганчо. Южнославянските страни. УИ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, ISBN 954-524-402-X, 2004.

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

((sr)) * Кои са шумадийци ? (на стр.3 /Заселници от изток/ – за българската топонимия в областта) от Миле Неделкович.