„Шънян J-6“ (означение на износните варианти F-6) е китайски изтребител от второ поколение, копие на съветския „МиГ-19“. Това е първият свръхзвуков изтребител на Китай.

„Шънян J-6“
Описание
Страна производител Китай
ПроизводителСамолетостроителна компания Шънян
Първи полет17 декември 1958
В експлоатация отдекември 1961
В експлоатация до2002 г.
Тактико-технически данни
Екипаж1
Дължина12,5 м
Размах на крилете9,2 м
Площ на крилете25 кв. м
Височина3,9 м
Тегло (празен)5447 кг
Тегло (пълен)7650 кг
Двигател2х Лимин Уопън-6А
Мощност36,78 kN всеки
Макс. скорост1540 км/ч
Далечина на полета без допълнителни резервоари640 км
Далечина на полета с допълнителни резервоари2200 км
Таван на полета17 900 м
Скороподемност180 м/сек
Относително натоварване на крилото302,4 кг/кв. м
Въоръжение
ОръдиеНР-30
Ракетидо 4 ракети К-5 / К-13
Бомбидо 500 кг бомби (вкл. ракетите)
Шънян J-6 в Общомедия

Разработка и описание редактиране

Въпреки кратката служба на МиГ-19 в СССР, китайците решават да произведат свое копие, оценявайки маневреността и оръдейното въоръжение на съветската машина. J-6 се произвежда от 1958 до 1981, и влиза на въоръжение в Китайските военновъздушни сили през 1961. За тези 23 години са произведени около 3000 самолета от всички варианти. От 1961 започва по-стриктен контрол върху качеството на самолетите, а първоначалния проблем със силните вибрации бива решен.

Подобно на МиГ-19, J-6 е сравнително бавен със своята максимална скорост от 1540 км/ч, но е забележително маневрен, лесен за управление на малки височини и има учудващо голяма скороподемност, което го прави ефективен за близък въздушен бой.

Варианти редактиране

  • J-6A – базов модел, копие на МиГ-19ПФ, изтребител за всякакви метеорологични условия с радар и две 30 мм оръдия.
  • J-6B – сходен с МиГ-19ПМ, въоръжен с две ракети PL-1 (китайско копие на К-5)
  • J-6C – дневен изтребител с три 30 мм оръдия и парашут в основата на опашката
  • J-6 Xin – сходен с J-6А, но с по-различен нос за да се вмести по-нов радар
  • J-6III – прототип за едноместен дневен изтребител
  • JJ-6 – двуместен учебно-боеви вариант, по-дълъг с 84 см и въоръжен с едно 30 мм оръдие
  • JZ-6 – разузнавателен вариант с фотооборудване
  • Нанчан Q-5 – силно модифициран самолет за огнева поддръжка.

Употреба редактиране

Индия и Пакистан редактиране

През 1971 Пакистан успява да свали няколко индийски МиГ-21. Пакистанските самолети са били разпределени в три ескадрили, които извършват общо над 1000 мисии срещу Индия. Пакистанските ВВС загубват едва 4 самолета.

Виетнам редактиране

Виетнам използва успешно своите J-6 на малка височина срещу американските самолети, защото е по-маневрен (въпреки че е по-бавен) от МиГ-21. Въпреки това самолетите се използват в по-късните етапи на войната.

Огаденска война редактиране

Сомалия използва J-6 в Огаденската война, но без голям успех заради кубинските пилоти с модерни самолети, сражаващи се на страната на Етиопия. Въпреки това някои екземпляри оцеляват до 1991, когато Сомалия изпада в анархия и армията престава да съществува като институция.

Угандийско-танзанийска война редактиране

По време на войната танзанийските J-6 е трябвало да отбиват атаките на угандийските МиГ-15 и МиГ-17.

Камбоджа редактиране

При управлението на Червените кхмери, Камбоджа използва своите самолети за въздушна поддръжка и нападения срещу наземни обекти на Виетнам.

Оператори редактиране

 
Бивш албански J-6С
 
Ракетна установка на крилото

Бивши редактиране

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  • Боб Мънро, Кристофър Хънт. Combat Aircraft, HarperCollins Publishers, Глазгоу, 1995. ISBN 000472297-5

Външни препратки редактиране