Щастие
Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство[1] и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост. Антиподът на щастието е нещастието. Според философа Фридрих Ницше (1844 – 1900), истинското щастие е неделимо от инстинктите, стига животът да е във възход.[2] Когато е щастлив, човек често се смее. Разнообразието от биологични, психологични, религиозни и философски подходи се опитва да определи щастието и идентифицира източниците му. Позитивната психология е част от различните изследователски групи. При нея се прилага научния метод, за да се отговори на въпроси за това какво е „щастие“ и как то може да бъде постигнато.
Тя е от толкова фундаментално значение за човешкото състояние, че „живота, свободата и стремежа към щастие“ се считат за неотменни права в Декларацията за независимост на САЩ.
Организацията на обединените нации обявява 20 март за Международен ден на щастието като признава значението на щастието и благополучието за универсални цели.
Щастието осмисля живота ни, придава му реалност, без него всичко е привидно, без същност. Според една сентенция да си щастлив значи да си докоснат и воден от Бога. Затова щастието е свързано със смисъла на живота. През 2014 г. песента „Happy“ на американския изпълнител Фарел Уилямс става химн и вдъхнови клипове по цял свят в мрежата.
Щастието като философска категория редактиране
Щастието е една от основните категории на етиката. Като етическа категория тя се разработва още в античната философия. Аристотел въвежда самото понятие етика,[3] нарича щастието най-висшето благо, понеже всяко човешко поведение в крайна сметка е мотивирано от стремежа към щастие. Но едва ли има друга философска школа през Античността, която да е толкова тясно свързана с философския проблем за щастието като епикурейците. Щастието и пътищата за неговото достигане стават основна тема в тяхното учение. Макар че епикурейците са си спечелили лоша слава в историята, като проповедници на разгулен живот, главно благодарение на отношението на християнската църква към учението на Епикур, тяхното учение за блаженството всъщност описва един съвсем умерен идеал за земно щастие.
Религиозни аспекти на щастието редактиране
Щастието е обект на религиозните доктрини. В християнството то е свързано с учението за благодатта, която представлява връзката между човека и Светия Дух. В религиозното християнско съзнание, щастието е свързано предимно със задгробният живот и с представата за Рая, който е отреден за праведниците. В източните религии представата за щастието е свързана с освобождаването от земните страсти, което се осъществява в т.нар. Нирвана. Блажено състояние на угасване на индивидуалното съзнание и вливане във всемирния дух – Брахман.
-
Според някои традиционни суеверия се смята, че който намери четирилистна детелина, ще има много късмет и щастие -
„Индекс на щастието“ редактиране
Международно проучване редактиране
ООН осъществява международно проучване „Индекс на щастието“.[4]В Скандинавските държави изграждането на общество с човешки облик се измерва с „индекс на брутно национално щастие“. Този показател има 12 измерения, сред които са психическото благополучие, здравето, удовлетвореност от живота, удовлетвореност от работата, баланс на времето, жизнен стандарт и други.
Проучвания в България редактиране
Съпоставени с гражданите на другите страни, където се извършва оценка на индекса на щастието, в началото на 2020 г. около 20% от българите са щастливи и над 30% от тях са нещастни.[5] Оценката на индекса на щастие се прави по задание на списание „Мениджър“ от агенция „G Consulting“ и социолога Живко Георгиев. Провежда се от 2018 г. и е единствено по рода си национално представително изследване, посветено на личното и обществено щастие в България. Използва се моделът на международното проучване от ООН.[6]За 2021 г. се отчита спад от 3% на нещастните спрямо предходното определяне на индекса, като се установява, че очакванията за катастрофален спад на индекса, породен от икономическата и здравната криза, не се оправдават.[7]
Източници редактиране
- ↑ РБЕ
- ↑ Ницше, Фр., „Залезът на боговете“, 1888
- ↑ „Никомахова етика“
- ↑ Какво показва „Индексът на щастието на българите“ за 2020 г. // БНР, 21.06.2021. Посетен на 07.04.2022.
- ↑ Колев, Йоан. Едва 20% от българите са щастливи (радиоинтервю) // БНР, 28.02.2020. Посетен на 07.04.2022.
- ↑ Какво прави хората в България щастливи // БНР, 06.04.2022. Посетен на 07.04.2022.
- ↑ Трети обществен разговор Щастието на нацията // Мениджър, 10.06.2021. Посетен на 07.04.2022.
Външни препратки редактиране
- ((ru)) Аристотел, Никомахова етика
- History of Happiness – concise survey of influential theories
- The Stanford Encyclopedia of Philosophy entry „Pleasure“ – ancient and modern philosophers' and neuroscientists' approaches to happiness
- The World Happiness Forum promotes dialogue on tools and techniques for human happiness and wellbeing.
- Action For Happiness is a UK movement committed to building a happier society
- Improving happiness through humanistic leadership – University of Bath, U.K.
- The World Database of Happiness – a register of scientific research on the subjective appreciation of life.
- Oxford Happiness Questionnaire – Online psychological test to measure your happiness.
- Track Your Happiness Архив на оригинала от 2015-01-15 в Wayback Machine. – research project with downloadable app that surveys users periodically and determines personal factors