Юрген Бекер
Юрген Бекер (на немски: Jürgen Becker) е германски писател, поет и автор на радиопиеси.
| Юрген Бекер Jürgen Becker | |
 Юрген Бекер през 2009 г. | |
| Роден | 10 юли 1932 г. |
|---|---|
| Професия | писател, поет |
| Националност |  Германия |
| Жанр | роман, разказ, стихотворение |
| Уебсайт | |
| Юрген Бекер в Общомедия | |
Биография редактиране
Юрген Бекер е роден на 10 юли 1932 г. в Кьолн. През 1939 г. семейството се преселва в Ерфурт и военното детство на бъдещия писател преминава в Тюрингия. През 1947 г., след края на войната Бекер отива в град Валдбрьол, Западна Германия.[1] През 1950 г. се завръща в родния си град Кьолн. Тук постъпва в гимназия и полага матура през 1953 г. После следва германистика, но през 1954 г. напуска университете.
През следващите години Бекер пробва различни дейности. От 1959 до 1964 г. е сътрудник на Западногерманското радио, а от 1964 до 1966 г. е редактор в издателство „Роволт“. От 1968 г. е писател на свободна практика.
Юрген Бекер излиза на литературната сцена през 60-те години с остро еспериментален писателски стил, който се противопоставя на традиционните форми на разказа. През по-късните години тази тенденция отслабва, а природата и пейзажът отново заемат важно място в лириката на Бекер.
Наред с поезията, която е сърцевината на творчеството му, Бекер създава също разкази и радиопиеси. След 1994 г. излизат негови публикации в издаваното от Академията на изкуствата, Берлин списание Зин унд форм.
В основанията за присъждането на престижната литературна награда Георг Бюхнер, която Бекер получава през 2014 г., го определят като „важен глас в съвременната поезия, който ще има решително влияние в немската литература в бъдеще“[2]
От 1960 г. Юрген Бекер участва в свободното литературно сдружение Група 47, чиято награда спечелва на последната среща през 1967 г.
От 1969 г. Бекер е член на немския ПЕН клуб и на Академията на изкуствата, Берлин, от 1974 г. – на Немската академия за език и литература, Дармщат, от 1984 г. – на Академията за наука и литература, Майнц[3] а от 2009 г. и на Академията за наука и литература в Северен Рейн-Вестфалия.
Библиография редактиране
- Phasen (mit Wolf Vostell), 1960
- Felder, 1988
- Happenings, Fluxus, Pop Art, Nouveau Réalisme, Eine Dokumentation, (Hrsg. mit Wolf Vostell), 1965
- Ideale Landschaft. Text und Bilderfolge (mit K. P. Brehmer), 1968
- Ränder, 1968
- Bilder, Häuser, Hausfreunde. Drei Hörspiele, 1969
- Umgebungen, 1970
- Schnee. Gedichte, 1971
- Eine Zeit ohne Wörter, 1971
- Die Zeit nach Harrimann. 29 Szenen für Nora, Helen, Jenny und den stummen Diener Moltke, 1971
- Das Ende der Landschaftsmalerei. Gedichte, 1974
- Erzähl mir nichts vom Krieg. Gedichte, 1977
- In der verbleibenden Zeit. Gedichte
- Erzählen bis Ostende, 1981
- Gedichte 1965–1980, 1981
- Fenster und Stimmen (mit Rango Bohne), 1982
- Felder, Ränder, Umgebungen, 1983
- Die Abwesenden. Drei Hörspiele, 1983
- Die Türe zum Meer, 1983
- Odenthals Küste. Gedichte, 1986
- Das Gedicht von der wiedervereinigten Landschaft, 1988
- Frauen mit dem Rücken zum Betrachter (mit Rango Bohne), 1989
- Das englische Fenster. Gedichte, 1990
- Beispielsweise am Wannsee. Ausgewählte Gedichte, 1992
- Foxtrott im Erfurter Stadion. Gedichte, 1993
- Die Gedichte, 1995
- Geräumtes Gelände (mit Boris Becker), 1995
- Korrespondenzen mit Landschaft (mit Rango Bohne), 1996
- Gegend mit Spuren. Hörspiel, 1996
- Der fehlende Rest. Erzählung, 1997
- Kaleidoskop der Stimmen. Ein Gespräch mit Leo Kreutzer und das Hörspiel „Bahnhof am Meer“, 1998
- Journal der Wiederholungen. Gedichte, 1999
- Aus der Geschichte der Trennungen. Roman, 1999
- Häuser und Häuser. Fünfunddreißig Prosatexte (mit Rango Bohne) 2002
- Schnee in den Ardennen. Journalroman, 2003
- Die folgenden Seiten. Journalgeschichten, 2006[4]
- Dorfrand mit Tankstelle. Gedichte, 2007[5]
- Aus der Kölner Bucht. Gedichte, 2009
- Im Radio das Meer. Journalsätze, 2009
- Scheunen im Gelände, Gedichte (mit Collagen von Rango Bohne), 2012
- Wie es weiterging. Ein Durchgang – Prosa aus fünf Jahrzehnten, 2012
- Was wir noch wissen. Journal der Augenblicke und Erinnerungen, 2013
- Jetzt die Gegend damals. Journalroman, 2015
- Graugänse über Toronto. Journalgedicht 2017
Награди и отличия редактиране
- 1964: Niedersächsischer Förderungspreis für Junge Künstler in der Sparte Literatur
- 1965/1966: Stipendium in der Deutschen Akademie Rom Villa Massimo
- 1967: „Наградата на Група 47“
- 1980: „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
- 1980: „Наградата на немската критика“
- 1987: „Бременска литературна награда“
- 1994: „Награда Петер Хухел“
- 1994: „Берлинска литературна награда“
- 1995: „Награда Хайнрих Бьол“
- 1998: Rheinischer Literaturpreis Siegburg
- 2001: „Награда Уве Йонзон“[6]
- 2006: „Награда Херман Ленц“
- 2007: „Дюселдорфска литературна награда“
- 2009: Schiller-Ring der Deutschen Schillerstiftung
- 2011: „Тюрингска литературна награда“
- 2013: Günter-Eich-Preis[7]
- 2014: „Награда Георг Бюхнер“
Бележки редактиране
- ↑ Suchender Blick nach dem Geheimnis der Details – Vor 80 Jahren wurde der Schriftsteller Jürgen Becker geboren, „Kalenderblatt“ im Deutschlandfunk vom 10. Juli 2012
- ↑ Jürgen Becker erhält den Georg-Büchner-Preis 2014.
- ↑ Jürgen Becker bei der Akademie der Wissenschaften und der Literatur Mainz
- ↑ 200 Blätter für 200 Notizen, Rezension von Michael Opitz, Deutschlandradio Kultur, 19. Oktober 2006
- ↑ Gedichte über die Stille, Rezension von Michael Opitz, Deutschlandradio Kultur, 18. Juli 2007
- ↑ Süddeutsche Zeitung, Nr. 166 vom 21. Juli 2001, überregionale Ausgabe S. 13
- ↑ Sebastian Kleinschmidt: Der Pfeil des Lebens und der Pfeil der Werke Laudatio zum Günter-Eich-Preis auf Jürgen Becker, Sinn und Form 2/2014, S. 256–264
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Юрген Бекер- ((de)) Биографични данни за Юрген Бекер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Юрген Бекер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Юрген Бекер в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Юрген Бекер в Die LYRIKwelt
- ((de)) Юрген Бекер в Personensuche
- ((en)) Юрген Бекер в
Internet Movie Database
