Язу (на английски: Yazoo) е малко северноамериканско индианско племе, което по време на контакта с европейците живее в общо 5 села в долното течение на река Язу в Мисисипи. Тясно свързани с другите племена по реката като туника, короа и тиу. Заради тези връзки се предполага, че са говорели език туника, още повече че има доказателства за наличието на звука „р“ в езика им.[1]

Язу
Общ бройизчезнали като племе
По местаСАЩ, Мисисипи
Езиктуника
Сродни групикороа, туника

За пръв път ги споменава Рене Робер дьо Ла Сал през 1682 г. През 1699 г. френските мисионери основават мисия сред съседните туника. По това време язу, както и по-многобройните чикасо са под влиянието на английските търговци от Каролина. През 1702 г. язу и короа унищожават мисията. През 1718 г. французите издигат военен пост при устието на река Язу като превантивна мярка срещу враждебните чикасо. През 1727 г. е основана и йезуитска мисия в близост. Мисията просъществува до избухването на |натчезкото въстание през 1729 г. На 29 ноември 1729 г. язу се присъединяват към натчезите и убиват френския гарнизон и мисионерите, намиращи се във форта. По време на въстанието натчезите и техните съюзници за кратко време убиват над 200 французи. Войната се оказва пагубна за съюзническите племена. Първоначално французите се оттеглят обратно в Ню Орлиънс, но след това се организират и заедно с помощта на мощните чокто разгромяват въстаниците. След войната всичко, което остава от язу е около 40 войни и семействата им и то заедно с оцелелите короа. Постепенно и тези оцелели са абсорбирани от чикасо или чокто и язу престават да съществуват като племе.[1]

  1. а б Goddard, Ives и др. „Small Tribes of the Western Southeast in Handbook of North American Indians“. Т. 14 Southeast. Washington D.C, Smithsonisn Institution, 2004. с. 174.