Янурен (на гръцки: Γιαννούλη) е село в Западна Тракия, Гърция, дем Софлу.

Янурен
Γιαννούλη
— село —
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемСофлу
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина250 m
Население276 души (2001)
Янурен в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено на 10 километра западно от центъра на дем Софлу град Софлу.

История редактиране

В XIX век Янурен е българско село в Софлийска кааза на Одринския вилает на Османската империя.

Деляло се е на 4 махали: Патешова, Гидикова, Берова и Шумагелова. Църквата на Янурен „Свети Архангел“ е строена през 1840 г. и преминава към Българската екзархия веднага след учредяването си. Свещеник е бил отец Рига от селото. След него е ръкоположен синът му Апостол Ригов, по-късно Яко Апостолов и последен до опожаряването на църкавата през 1912 г. е Апостол Георгиев. Българско училище е открито също през 1840 г. с учител Илия Фотев от Свиленград. Сграда на училището се строи през 1867 г. Съборът на селото е бил на 21 ноември, Архангеловден. Бойчо Грозев (Болния) е бил като войвода на селото до освободителната война 1878 г., когато Янурен има 1500 българи в 350 къщи. През септември 1878 г. около 300 семейства са принудени по насилствен начин да се изселят в България.

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 96 български екзархийски семейства.[1]

През 1912 г. църквата е опожарена от турски башибозук. Българското население на Янурен е подложено на геноцид през лятото на 1913 г. Димитър Шалапатов описва повече за създаването и унищожаването чрез геноцидни практики на селото в своята книга „Българските Християнски селища в Западна (Беломорска) Тракия“. В нарушение на Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г. селото е нападнато от турците първо на 4 юли 1913 г., после на 6 юли 1913 г. и накрая с артилелия на 7 юли 1913 г. На 8 юли 1913 селото е ограбено и опожарено от турската войска на Османската империя. Оцелелите жертви на геноцида търсят спасение от европейските консули в Дедеагач (дн. Александропулис), но биват предадени на османските сили, за да бъдат отведени в робство по кървавия път към Мала Азия заедно с над 30 000 българи от околните села. Много от тях са избити и изнасилени по пътя. Все пак 96 български семейства се завръщат и заселват по родните си места. За 7 години селото възстановява 85 къщи и наброява около 500 жители. До 16 май 1920 г. селото остава в пределите на България.

Януренци се отличавали със своите традиции, бит и носии.[2]

Личности редактиране

Родени в Янурен
  •   Апостол Попгеоргиев (1835 – 1912), български свещеник в Сливен от 1867 година[3]

Бележки редактиране

  1. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.299.
  2. М. Велева, Евг. Лепавцова. Български народни носии. Том ІV, български народни носии в Южна България през ХІХ и първата половина на ХХ век. Издателство на БАН, София, 1988.
  3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 536.

Външни препратки редактиране