Япигите (лат.: Iapyges, Iapygii; Iapyghìa; Iapigi; гръцки: Ιάπυγες) са древен индоевропейски народ, населявал Япигия, днешна Апулия в Италия през 2 или 1 хилядолетие пр.н.е.

Монета на япигите с Херкулес, от гр. Ория

Произлизат от Илирия[1] или Крит (според Херодот) [2] и говорили на месапийски език.

Когато пристигат от другата страна на Адриатическо море илирийците се смесват със завареното население и дават началото на три различни народни групи: на север дауните или апулите, в средата певкетите и на юг месапите. [3]

Гърците им дават името япиги, понеже смятали, че са потомци на Япикс, син на митичния Дедал.

През 1600 пр.н.е. япигите основават първия си град Uria (Ория в провинция Бриндизи). През 466 пр.н.е. те побеждават гръцкия град Таранто.

Източници редактиране

  1. Talbert, Richard J. A. Atlas of Classical History. Routledge, 1985, ISBN 0-415-03463-9, p. 85.
  2. Херодот, The Histories, 7.170.1
  3. Massimo Pallottino: Italien vor der Römerzeit. Aus dem Italienischen übersetzt von Stephan Steingräber. München: Verlag C. H. Beck, 1987, S. 116; Originalausgabe: Storia della prima Italia. Mailand: Rusconi Libri, 1984

Вижте също редактиране