Ястребино
Я̀стребино е село в Североизточна България, община Антоново, област Търговище.
| Ястребино | |
  Ястребино  Ястребино | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 55 души[1] (15 март 2024 г.) 4,08 души/km² |
| Землище | 13,582 km² |
| Надм. височина | 437 m |
| Пощ. код | 7975 |
| Тел. код | 06071 |
| МПС код | Т |
| ЕКАТТЕ | 87686 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Търговище |
| Община – кмет | Антоново Хайредин Мехмедов (ДПС; 2017) |
| Ястребино в Общомедия | |
- За язовира вижте Ястребино (язовир).
География редактиране
Село Ястребино се намира на около 29 km запад-югозападно от областния център Търговище и около 6 km източно от общинския център Антоново. Разположено е в източния Предбалкан, в Антоновските височини. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо светлосиви горски.[2] Надморската височина в западния край на селото е около 460 m и намалява до около 390 m в източния му край.
Покрай западния край на селото минава първокласният републикански път I-4 (съвпадащ с европейски път Е772).
Землището на село Ястребино граничи със землищата на: село Язовец на северозапад и север; село Присойна на север; село Любичево на североизток; село Изворово на изток; село Кьосевци на югоизток; град Антоново на юг и запад; село Семерци на северозапад.
Населението на село Ястребино, наброявало 174 души при преброяването към 1985 г. и 109 към 1992 г., намалява до 46 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[3]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 44 лица, за 31 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група и за 13 – към „ромска“.[4]
История редактиране
През 1934 г. селото с дотогавашно име Дуванлар[5][6] е преименувано на Ястребино[7] През 1943 г. към село Ястребино е присъединена махала Скални кладенец.[8] През 1974 г. селото е закрито и присъединено (като квартал) към град Антоново.[9] През 1979 г. село Ястребино е възстановено при отделяне от град Антоново.[10]
При избухването на Балканската война през 1912 г. 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]
Тук на 20 декември 1943 г. като помагачи на нелегални са разстреляни 18 души, сред които 6 деца, известни още като Шестте ястребинчета.
Културни и природни забележителности редактиране
В селото се намират:
- националният детски комплекс „Ястребино“;
- къщата музей „Братя Калайджийски“ – дом на три от избитите деца.
Редовни събития редактиране
От 1994 г. в селото се провежда националният конкурс за детско литературно творчество „Ястребино“.
Личности редактиране
- Чавдар Калайджиев (1926 – 2015), български разузнавач, генерал-майор
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедия "България", том 7, стр. 588, Издателство на БАН, София, 1997 г.
- ↑ Справка за населението на с. Ястребино, общ. Антоново, обл. Търговище[неработеща препратка]
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Ястребино, община Антоново
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Справка за с. Ястребино, общ. Антоново, обл. Търговище към 03.03.1878 г. // Архивиран от оригинала на 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.
- ↑ Справка за с. Ястребино, общ. Антоново, обл. Търговище към 14.08.1934 г. Събитие: промяна на наименование // Архивиран от оригинала на 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.
- ↑ Справка за с. Ястребино, общ. Антоново, обл. Търговище към 16.01.1943 г. // Архивиран от оригинала на 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.
- ↑ Справка за с. Ястребино, общ. Антоново, обл. Търговище към 08.10.1974 г. Събитие: закриване при присъединяване // Архивиран от оригинала на 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.
- ↑ Справка за с. Ястребино, общ. Антоново, обл. Търговище към 27.11.1979 г. Събитие: възстановяване при отделяне // Архивиран от оригинала на 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
