100 mm зенитно оръдие Тип 98
100 mm зенитно оръдие Тип 98 e корабно зенитно оръдие с калибър 100 mm от времето на Втората световна война. Обозначението е свързано с годината на приемане на въоръжение (1938 година след Христа, съответстваща на 2598 година от възкачването на престола на императора Джиму).
| 10 cm/65 морско оръдие Тип 98 六五口径九八式一〇糎高角砲 | |
 Артустановка Тип 98 мод. А на разрушителя „Харуцуки“ | |
| История на производството | |
|---|---|
| Производител |  Япония |
| Година на производство | 1938 г. |
| Произведени | 169 |
| История на службата | |
| На въоръжение в |  Императорски военноморски сили на Япония |
| Характеристики на оръдието | |
| Калибър, mm | 100 |
| Дължина на ствола, mm/калибра | 6500/65 |
| Дължина на канала на ствола, mm | 5631 |
| Маса на оръдието със затвора, kg | 3053 |
| Маса на снаряда, kg | 13,0 |
| Начална скорост на снаряда, m/s | 1030 |
| Принцип на зареждане | Унитарно полуавтоматично зареждане |
| Скорострелност, изстрела/минута | 15 – 21 |
| Характеристики на артилерийската установка | |
| Марка на АУ | Тип 98 мод. А, Тип 98 мод. А мод.1 |
| Обща маса на АУ, kg | 34 500 |
| Дължина на отката, mm | от 410 до 500 |
| Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | -10°/+90° |
| Ъгъл на завъртане, ° | -70°/+70° или -150°/+150° в зависимост от установката |
| Максимална скорост на ВН, °/s | 16 |
| Максимална скорост на ХН, °/s | 12 |
| Максимална далечина на стрелбата, m | 19 500 |
| Досегаемост по височина, m | 13 000 |
| Брониране | противоосколъчно |
| Разчет, души | 11 |
| Боекомплект на ствол, изстрела | 300 |
| 10 cm/65 морско оръдие Тип 98 в Общомедия | |
История на създаването редактиране
Разработката на 100 mm зенитно оръдие започва в Япония в средата на 1930-те години едновременно с началото на проектирането на разрушителя за ПВО. Наличните оръдия 127 mm/40 Тип 89 и 127 mm/50 Тип 3 не удовлетворяват поставяните изисквания – първото поради прекалено малката досегаемост по височина, второто заради недостатъчна скорострелност и скорост на насочване.
Японците успяват да създадат оръдие с много добра балистика, жертвайки за това живучестта на ствола (едва 350 изстрела против 1500 при Тип 89). Закритата артустановка с две такива оръдия е приета на въоръжение през 1938 г. под названието Тип 98 модел А, серийните ѝ екземпляри се поставят на разрушителите от типа „Акидзуки“.
За големите кораби е разработена полуоткритата установка Тип 98, модел А, модел 1, но тя се използва само на крайцера „Ойодо“ и самолетоносача „Тайхо“.
Бойно използване редактиране
Благодарение на Тип 98 разрушителите от типа „Акидзуки“ се оказват много добре защитени от атаки по въздуха (два кораба от този тип оцеляват в хода на Операцията Тен-Го под ударите на палубната авиация на 11 самолетоносача), но както поради своята малобройност (само за кратък период от юли до ноември 1944 г. броя им достига 6, а обикновено не надвишава 4), така и поради моралното им остаряване (в Япония така и не успяват да създадат снаряди с радиовзриватели и пълноценни РЛС, позволяващи да се управлява артогъня, за разлика от американците) нямат значително влияние върху хода на войната в Тихия океан.
Ролята на големите кораби с тези зенитни оръдия е още по-малка, тъй като „Тайхо“ загива в първия си боен поход, а „Ойодо“ така и не се използва пълноценно до края на войната.
През 1945 г. част от предназначените за недостроените кораби артустановки Тип 98 са поставени на сушата, като в тези условия са единствените японски зенитни оръдия, въобще способни да достигнат летящите на голяма височина американски стратегически бомбардировачи.
Оръдието във флота редактиране
Разрушители тип „Акидзуки“ – 4 артустановки Тип 98 мод. А (8 оръдия)
Лек крайцер „Ойодо“ – 4 артустановки Тип 98 мод. А мод.1 (8 оръдия)
Ударен самолетоносач „Тайхо“ – 6 артустановки Тип 98 мод. А мод.1 (12 оръдия)
Втората двойка линкори от типа „Ямато“ трябва да носят десет установки Тип 98 мод. А мод.1 (20 оръдия), но след Мидуей е решено да се дострои „Шинано“ като самолетоносач (със среднокалибрена ПВО от оръдия Тип 89), а намиращия се в по-малка степен на готовност кораб със заводски номер 111 да се разкомплектова на стапела.
Също така цяла поредица от кораби трябва да носи тези зенитни оръдия, но те дори не са залагани: разрушителите от типа „Китакадзе“ (последващо развитие на „Акидзуки“), серийните крайцери от типа „Ойодо“ и самолетоносачите от типа „Тайхо“, линейните крайцери тип B-65.
Боеприпаси редактиране
Основен за това оръдие е унитарен изстрел с тегло 28 kg, включващ 13 kg осколочно-фугасен снаряд и 15 kg заряд. Освен него има само учебни боеприпаси, бронебойни, шрапнелни и гмуркащи снаряди за тази система не са създавани.
Аналози редактиране
Великобритания QF 4 inch Mk XVI naval gun
Източници редактиране
Литература редактиране
- John Campbell. Naval Weapons of World War II. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
Външни препратки редактиране
- 10 cm/65 (3.9") Type 98 ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно 100 mm зенитно оръдие Тип 98
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „100-мм зенитная пушка Тип 98“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |