1762 лето
„1762 лѣто“, още известна като „Песен за унищожението на Охридската патриаршия“ (на македонска литературна норма: 1762 лето или Песна за патрикот), е песен, написана от българския поет Григор Пърличев от Охрид.
| 1762 лѣто | |
| песен на Григор Пърличев | |
|---|---|
| Други имена | Песен за унищожението на Охридската патриаршия, Песна за патрикот (в Македония) |
| Издаденa | ок. 1870 г.[1][2] |
| Времетраене | ок. 10 мин.[3] |
| Композитор | неизвестен |
| Език | български (смес от източни и западни говори) |
| Изпълнители | разни |
Песента разказва за последните дни на Охридската архиепископия (закрита през 1767 г.) и за раздялата на последния неин архиепископ Арсений с паството му. Била е широко разпространена в Македония и особено в Охрид в последните десетилетия на XIX век.[4][5][6] За първи път е изпълена в Охрид скоро след сватбата на Пърличев, около 1870 г. Пърличев разказва в автобиографията[1] си, че песента помогнала много в изкореняването на гърцизма в Охрид и Македония, което се потвърждава от други близки до периода коментатори.[7] Пълен текст на песента с малки изменения е публикуван от Васил Кънчов през 1891 година в Сборник за народни умотворения.[8] По-късно (1894) текстът е публикуван и в автобиографията на Пърличев.
Много различни изпълнители от България и Северна Македония са изпълнявали песента през годините.
Външни препратки редактиране
- Песента Video в
в изпълнение на Митко Колюшевски и Венко Пасовски, Охрид, Македония. - Пълният текст на песента в Автобиографията на Пърличев.
- „Жалостна песна за Блъгарски народ в Охрит и Струга и за секои блъгарин“, Белград, 1875 година
Бележки редактиране
- ↑ а б Григор Пърличев. Автобиография, 1894, София.
- ↑ Григор Пърличев. Автобиографија, 2004, Скопие. (македонско издание)
- ↑ Митко Колюшевски и Венко Пасовски. Песна за патрикот в youtube
- ↑ Иван Снегаров. История на Охридската архиепископия, том 2. София, 1932.
- ↑ Симеон Радев. Ранни спомени, изд. къща Стрелец, София, 1994.
- ↑ Евтим Спространов. По Възраждането в град Охрид. Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896.
- ↑ Симеон Радев. Македония и Българското възраждане в XIX век. София, 1918. ((fr))
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 446-447.