1980 Голяма награда на ЮАР
1980 Голяма награда на ЮАР е 17-о за Голямата награда на Южна Африка и трети кръг от сезон 1980 във Формула 1, провежда се на 1 март 1980 година на пистата Киалами, ЮАР.
 Гран При на ЮАР | |
 | |
| Киалами | |
|---|---|
| Дължина писта | 4,104 km |
| Обиколки | 78 |
| Състезание | 320.112 km |
| Време | Сухо |
| Победител | |
| Пилот – време | Рене Арну 1:36:52.54 |
| Полпозишън | |
| Пилот – време | Жан-Пиер Жабуй 1:10.00 |
| Най-бърза обиколка | |
| Пилот – време | Рене Арну 1:13.15 (51) |
Репортаж редактиране
Както е при предишното състезание в Интерлагос, в Киалами голямата надморска височина е съюзник за Рено. Френският отбор отново доминира по време на квалификациите като Жан-Пиер Жабуй е за втори път на пол-позиция, с време 1:10.00. Рене Арну се нареди втори, следван от Брабам-а на Нелсън Пикет, Лижие-тата на Жак Лафит и Дидие Пирони и Уилямс-а на Карлос Ройтеман. Водачът в генералното класиране Алън Джоунс се класира 8-и, докато Ферари-тата на Джоди Шектър и Жил Вилньов са 9-и и 10-и. Квалификацията ще се запомни с два тежки инцидента. Ален Прост с Макларън катастрофира на седмия завой и си счупи китката, докато Марк Сюрер получи сериозни контузии по краката, след катастрофа на завоя „Кроуторн“ със своя АТС. Германския тим първоначално решиха да участват само с един болид, но след инцидента, Ян Ламерс е извикан да замести Сюрер с един от старите болиди D3, като новия болид D4 е тотално унищожен. Холандецът обаче не успя да се класира за състезанието, за сметка на Джеф Лийс от Шадоу, който с 24-то място си нареди място за състезанието.
Елио де Анджелис не успя да потегли след началото на загрявачната обиколка, и трябваше да потегли последен. Джоунс направи силен старт от четвърта редица, но Рено-то на Жабуй поведе колоната към първия завой. Елио завърши само една обиколка след като загуби контрол върху своя Лотус. Вилньов излезе от трасето след втората обиколка като е седми, губейки много позиции. Еди Чийвър, в своето второ състезание след две неуспешни квалификации, завърши състезанието на завоя „Кроуторн“ в началото на деветата обиколка. Две обиколки по-късно на същото място загуби контрол и Ероуз-а на Рикардо Патрезе. По същото време Жак Лафит излезе пред Алън Джоунс за трета позиция. Алфа Ромео имаха труден ден, след като Патрик Депайе спря два пъти в бокса в първите обиколки, докато Бруно Джакомели вървеше 9-и, преди да отпадне в 70-а обиколка с повреда по двигателя. Джоди Шектър приключи участието си след дълъг престой в бокса при опита на механиците да оправят двигателя. Съотборникът му Жил Вилньов също напусна с повреда по трансмисията, като вече трето състезание нито един от пилотите на Ферари не видяха карирания флаг. Класирането след 32-рата обиколка бе: Жабуй, Арну, Лафит, Джоунс, Ройтеманю, Жан-Пиер Жарие, Пикет, Пирони, Джакомели и Йохен Мас. С отпадането на Алън Джоунс поради повреда по скоростната кутия, Ройтеман излезе четвърти пред Жарие и Пикет. Рена-тата на Жабуй и Арну вървяха заедно до началото на 62-рата обиколка, където от първа позиция отпадна Жабуй като от три състезания през сезона не успя да финишира. Това прати Арну начело пред Лафит, Ройтеман, Пикет, Пирони и Мас. Жарие пропадна от шестицата след спиране в бокса, заради вероятно завъртане което претовари предна дясна гума. Пирони е бърз в последните няколко обиколки като успя да мине пред Пикет в 69-а обиколка, докато Ройтеман се свлече до пета позиция на финала.
Рене Арну нямаше проблеми и пресече финалната права с 34 секунди зад Лижие-то на Лафит, и 52 секунди от Пирони. Също така това е първият път след 1968 Голяма награда на САЩ, където всички пилоти на подиума са от една и съща държава, както болиди направени от една и съща държава.
Класиране редактиране
| Поз | No | Пилот | Конструктор | Обиколки | Време/Отпадане | Място | Точки |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | 16 |  Рене Арну
|
Рено | 78 | 1:36:52.54 | 2 | 9 |
| 2 | 26 | Жак Лафит
|
Лижие-Форд | 78 | +34.07 | 4 | 6 |
| 3 | 25 | Дидие Пирони
|
Лижие-Форд | 78 | +52.49 | 5 | 4 |
| 4 | 5 |  Нелсон Пикет
|
Брабам-Форд | 78 | +1:01.02 | 3 | 3 |
| 5 | 28 |  Карлос Ройтеман
|
Уилямс-Форд | 77 | +1 Об. | 6 | 2 |
| 6 | 30 |  Йохен Мас
|
Ероуз-Форд | 77 | +1 Об. | 19 | 1 |
| 7 | 3 | Жан-Пиер Жарие
|
Тирел-Форд | 77 | +1 Об. | 13 | |
| 8 | 20 | Емерсон Фитипалди
|
Фитипалди-Форд | 77 | +1 Об. | 18 | |
| 9 | 14 |  Клей Регацони
|
Инсайн-Форд | 77 | +1 Об. | 20 | |
| 10 | 6 | Рикардо Зунино
|
Брабам-Форд | 77 | +1 Об. | 17 | |
| 11 | 7 |  Джон Уотсън
|
Макларън-Форд | 76 | +2 Об. | 21 | |
| 12 | 11 |  Марио Андрети
|
Лотус-Форд | 76 | +2 Об. | 15 | |
| 13 | 17 | Джеф Лийс
|
Шадоу-Форд | 70 | Окачване | 24 | |
| Отп | 23 |  Бруно Джакомели
|
Алфа Ромео | 69 | Двигател | 12 | |
| Отп | 15 | Жан-Пиер Жабуй
|
Рено | 61 | Спукана гума | 1 | |
| Отп | 4 |  Дерек Дейли
|
Тирел-Форд | 61 | Спукана гума | 16 | |
| Отп | 21 |  Кеке Розберг
|
Фитипалди-Форд | 58 | Инцидент | 23 | |
| НКл | 22 | Патрик Депайе
|
Алфа Ромео | 53 | Не е класиран | 7 | |
| Отп | 27 |  Алън Джоунс
|
Уилямс-Форд | 34 | Ск.кутия | 8 | |
| Отп | 2 |  Жил Вилньов
|
Ферари | 31 | Трансмисия | 10 | |
| Отп | 1 |  Джоди Шектър
|
Ферари | 14 | Двигател | 9 | |
| Отп | 29 | Рикардо Патрезе
|
Ероуз-Форд | 10 | Завъртане | 11 | |
| Отп | 31 | Еди Чийвър
|
Осела-Форд | 8 | Завъртане | 22 | |
| Отп | 12 | Елио де Анджелис
|
Лотус-Форд | 1 | Завъртане | 14 | |
| НСт | 8 | Ален Прост
|
Макларън-Форд | Инцидент | |||
| НСт | 9 | Марк Сюрер
|
АТС-Форд | Инцидент | |||
| НКв | 18 | Дейв Кенеди
|
Шадоу-Форд | ||||
| НКв | 10 |  Ян Ламерс
|
АТС-Форд |
Класирането след състезанието редактиране
|
|
Източници редактиране
- The Official Formula 1 website // Посетен на 16 януари 2012.
| Предходно състезание: 1980 Бразилия |
ФИА Формула 1 Световен Шампионат, Сезон 1980 |
Следващо състезание: 1980 САЩ-запад |
|
| ||
| Предходна година: 1979 |
Голяма награда на ЮАР | Следваща година: 1982 |