27 ноември

27 ноември е 331-вият ден в годината според григорианския календар (332-ри през високосна). Остават 34 дни до края на годината.

Събития

• 176 г. – Марк Аврелий назначава сина си Комод за съимператор, с което прекъсва системата на осиновените императори в Римската империя.
• 1095 г. – Папа Урбан II благославя по време на Събора в Клермон провеждането на Първи кръстоносен поход.
• 1705 г. – Петър I създава морска пехота в Русия.

Алфред Нобел

• 1812 г. – Армията на Наполеон Бонапарт преминава беларуската река Березина на път за овладяване на Русия.
• 1840 г. – Подписан е Александрийският договор, по силата на който Египет се отказва от Сирия.
• 1895 г. – Алфред Нобел прави завещание, с което неговото състояние отива във фонд за Нобелова награда.
• 1896 г. – Започва кампания за масово привличане на европейски емигранти в Западна Канада.
• 1914 г. – Учредена е международната еврейска организация „Джойнт“.
• 1916 г. – Първата световна война: България в Първата световна война: Първа софийска дивизия овладява румънския град Гюргево.
• 1918 г. – Създадена е Украинска академия на науките под ръководството на Владимир Вернадски.
• 1919 г. – Министър-председателят на България Александър Стамболийски подписва Ньойския договор.
• 1942 г. – Потапяне на френския флот в Тулон.
• 1958 г. – Съветският ръководител Никита Хрушчов поставя искане пред западните държави за демилитаризация на Западен Берлин и даването му на статут на свободен град.
• 1962 г. – Съставено е ново правителство на Народна република България, начело с първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.
• 1971 г. – Космическа програма на СССР: Космическият апарат Марс 2 достига повърхността на Марс, но не успява да кацне на планетата, а пада на повърхността ѝ.
• 1983 г. – Колумбийски пътнически самолет Боинг 747 катастрофира край Мадрид, загиват всичките 183 души на борда.
• 1991 г. – Съветът за сигурност на ООН приема резолюция, с която да се започнат операции по мироопазване в Югославия.
• 2005 г. – Във Франция е извършена първата трансплантация на части от лицето.

Родени

Иван Багрянов

• 110 г. – Антиной, любимец на император Адриан († 130 г.)
• 1701 г. – Андерс Целзий, шведски физик и астроном († 1744 г.)
• 1849 г. – Юзеф Котарбински, полски артист († 1928 г.)
• 1872 г. – Иван Русев, български офицер († 1945 г.)
• 1873 г. – Георги Бакалов, български общественик († 1939 г.)
• 1874 г. – Хаим Вайцман, 1-ви президент на Израел († 1952 г.)
• 1874 г. – Чарлз Биард, американски историк († 1948 г.)
• 1887 г. – Руси Русев, български военен († 1945 г.)
• 1903 г. – Ларс Онсагер, американски химик, Нобелов лауреат през 1968 г. († 1976 г.)
• 1907 г. – Лион Спраг де Камп, американски писател († 2000 г.)
• 1912 г. – Кони Сойър, американска актриса († 2018 г.)
• 1916 г. – Мишо Хаджийски, български писател († 1944 г.)
• 1921 г. – Александър Дубчек, словашки политик († 1992 г.)
• 1927 г. – Карлос Жозе Кастильо, бразилски футболист († 1987 г.)
• 1928 г. – Джош Кирби, британски илюстратор († 2001 г.)
• 1934 г. – Александрина Милчева, българска певица
• 1935 г. – Юрий Титов, руски гимнастик
• 1940 г. – Брус Лий, американски актьор († 1973 г.)
• 1941 г. – Даниъл Дейвид Нтанда Нсереко, угандийски юрист
• 1942 г. – Джими Хендрикс, американски китарист († 1970 г.)
• 1946 г. – Лудвиг Фелз, немски писател
• 1948 г. – Вячеслав Мадан, молдовски дипломат
• 1955 г. – Валери Чехов, руски шахматист
• 1956 г. – Уилям Фиктнър, американски актьор
• 1957 г. – Каролайн Бувие Кенеди, адвокат
• 1960 г. – Юлия Тимошенко, министър-председател на Украйна
• 1961 г. – Екатерина Андреева, руски журналист
• 1962 г. – Виктория Готи, американска писателка
• 1964 г. – Роберто Манчини, италиански треньор
• 1966 г. – Ася Рачева, българска актриса
• 1967 г. – Иван Несторов, български музикант
• 1968 г. – Майкъл Вартан, френски актьор
• 1969 г. – Майлс Кенеди, американски рок музикант (вокал на Слаш)
• 1970 г. – Ивайло Велчев, български актьор
• 1974 г. – Емил Костов, български спортист
• 1975 г. – Димитър Николов, български политик, икономист и журналист
• 1982 г. – Александър Кержаков, руски футболист
• 1988 г. – Маргарита Чомакова, българска състезателка по фехтовка

Починали

Хораций

• 8 пр.н.е. – Хораций, римски поет (* 65 пр.н.е.)
• 511 г. – Хлодвиг I, крал на франките (* ок. 466)
• 1346 г. – Григорий Синаит, византийски духовник (* ок. 1260 г.)
• 1570 г. – Якопо Сансовино, италиански архитект и скулптор (* 1486 г.)
• 1680 г. – Анастасиус Кирхер, германски математик и физик (* 1602 г.)
• 1763 г. – Мария-Изабела Бурбон-Пармска, кралица на Римляните (* 1741 г.)
• 1810 г. – Франческо Бианки, италиански композитор (* 1752 г.)
• 1852 г. – Ада Лъвлейс, британска математичка (* 1815 г.)
• 1895 г. – Александър Дюма син, френски писател (* 1824 г.)
• 1899 г. – Гидо Гезеле, фламандски поет и лингвист (* 1830 г.)
• 1916 г. – Емил Верхарен, белгийски поет и драматург (* 1855 г.)
• 1924 г. – Стефан Тошев, български военен деец (* 1859 г.)
• 1936 г. – Едуард Бах, британски хомеопат (* 1886 г.)
• 1943 г. – Андрей Блъсков, български военен деец (* 1857 г.)
• 1953 г. – Юджийн О'Нийл, американски драматург, Нобелов лауреат (* 1888 г.)
• 1958 г. – Георги Дамянов, деец на БКП (* 1892 г.)
• 1967 г. – Леонид Лавровски, съветски балетмайстор (* 1905 г.)
• 1972 г. – Виктор Ефтимиу, румънски писател (* 1889 г.)
• 2011 г. – Гари Спийд, уелски футболист и треньор (* 1969 г.)
• 2013 г. – Нилтон Сантош, бразилски футболист (* 1925 г.)
• 2019 г. – Стефан Данаилов, български актьор и политик (* 1942 г.)