326 г. пр.н.е.

<<		4 век пр.н.е.						>>

00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

326 (триста двадесет и шеста) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития редактиране

Александър се среща с Пор след битката при Хадасп.

Индийските сатрапии на империята на Александър.

В Македонската империя редактиране

Александър Велики прекосява река Инд.
В битка при река Хадасп, която е последна от големите битки на Александър, македонският цар побеждава индийския владетел Пор. Победата е пълна и отпразнувана с провеждането на игри на мястото и основаването на градовете Буцефала, на мястото на македонския лагер, и Никея, на мястото на самата битка.^[1] Впечатлен от храбростта и физическата височина на Пор, Александър го оставя да владее своите земи и приема неговите врагове за свои като атакува източния съсед на Пор, който е негов братовчед и анексира териториите му.^[2]
Александър желае да продължи похода на изток, но сред изтощената му армия достигнала бреговете на река Хифасис (Hyphasis, днешна Беас) избухва недоволство, което се оказва непоклатимо и поради, което царя обявява, че ще се завърне с войниците си на запад.^[3] Той се връща при река Хадасп, където в Буцефала е построен голям флот от транспортни кораби командван от Неарх, с помощта на който голяма част от войската се придвижва на юг по течението, а останалите сили ги следват по суша. По пътя Александър напада земите на малите и ги побеждава, но е ранен сериозно, когато превзема последната им крепост. След като се възстановява той приема официалната капитулация на малите и оксиканите, а земите на юг до мястото, където река Acesines (Чанаб) се влива в Инд са консолидирани в голяма сатрапия поставена под командването на Филип, син на Махата.^[4]
След това Александър се насочва към Синд, където също е създадена сатрапия командвана от Питон.^[4]

В Римската република редактиране

Консули са Гай Петелий Либон Визол и Луций Папирий Курсор.
Приет е Lex Poetelia Papiria, който забранява нексума.^[5]
Квинт Публилий Филон става първият известен в историята проконсул.^[5]
Започва Втората самнитска война. Римляните извършват поход в Западен Самниум, самнитският гарнизон на Неапол е прогонен, а градът сключва съюз с Рим.^[5]

Родени редактиране

Фарнаваз I, цар на Иверия (умрял 234 г. пр.н.е.)

Починали редактиране

Коин, македонски пълководец (роден ок. 360 г. пр.н.е.)

Източници редактиране

↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 831
↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 832
↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 833
↑ ^а ^б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 834
↑ ^а ^б ^в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 661

[CambridgeHellenistic-1] „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 831

[CambridgeHellenistic1-2] „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 832

[CambridgeHellenistic2-3] „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 833

[CambridgeHellenistic3-4] а ^б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 834

[CambridgeHellenisticRome-5] а ^б ^в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 661

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]