335 г. пр.н.е.
година
| << | 4 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
335 (триста тридесет и пета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития редактиране
В Европа редактиране
В Тракия и Гърция редактиране
- Александър е принуден да започне военна кампания в Тракия, в земите до Дунав и Илирия, за да запази подчинението на района след убийството на баща му.[1]
- В Тива избухва бунт срещу македонците след като до града достига слух, че Александър Велики е убит. Олигархията поставена от Филип II Македонски да управлява града е отхвърлена, а македонския гарнизон е обсадена. Духът на бунта достига и Атина, където под натиска на Демостен и Ликург е гласувана парична помощ за въстанала Тива, което позволява на града да мобилизира цялото си гражданско множество.[2]
- Александър осъществява светкавичен поход на юг, който прекратява възможността за разпространяване на въстаническите настроения и поставя Тива в изолация. Градът отхвърля дипломатическите увертюри на царя, което довежда и до неговото превземане от Александър. Тива е разрушена, а населението поробено.[2]
- Тежкото наказание на Тива служи за пример и обезкуражава противниците на Александър. Атинската делегация, която е изпратена да проси снизхождение е третирана грубо и пред нея царят поставя условието да му бъдат предадени осем видни атиняни, сред които Демостен, Ликург и отличилия се военачалник Харидем. накрая се достига до компромис, според който Александър приема атиняните сами да накажат изброените хора ако се счете, че това е необходимо. Така докато Харидем е изпратен в изгнание, като единствено задължително наказание поставено от Александър, останалите атински политици не са засегнати, а самият град се нарежда сред лоялните на македонския цар.[2]
- Аристотел се завръща в Атина, където предпочита да не се присъедини отново към Академията, ръководена от Ксенократ, а да основе своя философска школа.[3]
В Римската република редактиране
- Консули са Марк Атилий Регул Кален и Марк Валерий Корв (за IV път).
- Град Калес е превзет от консула Валерий Корв, който след това празнува трети триумф за победата си.[4]
В Азия редактиране
В Персийската империя редактиране
- До края на годината Хабабаш е ликвидиран и Египет отново е окупиран от Персийската империя.[5]
Починали редактиране
- Евбул, атински политик и държавник (роден ок. 405 г. пр.н.е.)
- Хикет, гръцки философ (роден ок. 400 г. пр.н.е.)
Източници редактиране
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 898
- ↑ а б в „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 848
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 612
- ↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 68
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 797