Уикипедия

50 г. пр.н.е.

година
<< 1 век пр.н.е. >>
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 9 8 7 6 5 4 3 2 1

50 (петдесетта) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития редактиране

В Римската република редактиране

 
Римската република (жълто) през 50 г. пр.н.е.
  • Консули на Римската република са Луций Емилий Павел и Гай Клавдий Марцел Младши.
  • 1 март – консулът Марцел предлага преразпределяне на провинците и бързо назначаване на нови управители като особено акцентира на Галия. Народният трибун Гай Курион, основен застъпник по това време на каузата на Цезар, налага вето. Целта на оптиматите е да попречат на Цезар да се кандидатира и да бъде избран за консул придобивайки законен имунитет.
  • Лято – Цезар посещава Цизалпийска Галия, където е приет тържествено като победител във война. Поради очаквана нова атака от страна на партите, се стига до съгласие Цезар и Помпей да предадат по един легион за подсилване на войските в Сирия. Помпей да предостави легиона, който той по-рано е пратил в помощ на Цезар, което означава че последният реално се лишава от два легиона.[1]
  • 1 декември – Сенатът приема с 370 за и 22 против предложението на Гай Курион, според което Цезар и Помпей трябва да се откажат едновременно от командването на войските и провинциите си без да се опоменава точна дата или срок.[2][3]
  • 10 декември – мандатът на Курион изтича и той напуска Рим, за да се присъедини към Цезар в Равена. В длъжност встъпват новите народни трибуни Марк Антоний и Гай Касий Лонгин, които поемат защитата на каузата на цезарианците в Рим.[4]
  • 18-20 декември – консулите предлагат Цезар да бъде обявен за обществен враг, а Помпей да поеме веднага командването на двата легиона в Италия. Марк Антоний отрича и принязава постиженията на Помпей в цялата му кариера като предлага легионите да бъдат пратени в Сирия.[4][5]

Родени редактиране

Починали редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 269
  2. ↑ TSi Sheppard. „Pharsalus 48. Caesar and Pompey – Clash of Titans“. Osprey Publishing, 2006. стр. 18
  3. ↑ „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 421
  4. ↑ а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 270
  5. ↑ „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 422
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=50_г._пр.н.е.&oldid=11276915“.