Avia B-534

Avia B-534 („Авиа Б-534“) е чехословашки изтребител-биплан.

Avia B-534
Avia B-534
Описание
Страна производител	Чехословакия
Тип	изтребител
Конструктор	Франтишек Новотни
Производител	Avia
Произведени бройки	502
Първи полет	25 май 1933 г.
Използван от	Луфтвафе на Третия райх Военновъздушни сили на България
В експлоатация от	1935 г.
Тактико-технически данни
Екипаж	1
Дължина	8,20 m
Размах на крилете	9,40 m
Площ на крилете	23,56 m2
Височина	3,10 m
Тегло (празен)	1460 kg
Тегло (пълен)	2120 kg
Двигател	1 х Hispano-Suiza HS 12Ybrs
Мощност	1 х 850 h. p.
Макс. скорост	405 km/h
Далечина на полета без допълнителни резервоари	600 km
Таван на полета	10 600 m
Скороподемност	15 m/s
Въоръжение
Оръдие	4 x 7.92-mm картечници VZ.30
Бомби	4 x 20-kg или 6 x 10-kg
Avia B-534 в Общомедия

Разработен е в началото на 1930-те години във фирмата Avia, Прага. Оказал се сравнително успешен за времето си самолет, той влиза на въоръжение както в чехословашките въоръжени сили, така и във въоръжените сили на други държави, сред които е България. Използван първоначално по оригиналното си предназначение като изтребител, в началото на 1940-те г. се оказва, че конструкцията вече е остаряла и впоследствие е използван като разузнавателен и щурмови самолет.

Създаване

Avia B-534 е развитие на конструкцията на изтребителя Avia B-34, разработен през 1931 г. Веднага след създаването на този изтребител, конструкторът му Франтишек Новотни с екипа си започва разработки на негова база, с цел подобряване на качествата му. До Avia B-534 се стига след конструирането на четири други прототипа:

• Avia B-134 – предвиден за двигател с въздушно охлаждане Walter-Mistral 14Kbs; този прототип остава недовършен, тъй като се преминава към следващия вариант.
• Avia B-234 – прототип с двигател Avia R-29. Машината е готова през лятото на 1932 г., но не лети заради неизправности в двигателя.
• Avia B-334 – вариант за двигател Jaguar Major на фирмата Armstrong Siddeley; останал само на хартия.
• Avia B-434 – прототип с двигател с водно охлаждане Hispano-Suiza HS-12Xbrs, но в същото време фирмата Avia влиза в преговори за закупуването на лиценз на многоцелевия двигател HS-12Ydrs, за който и двигател е създаден Avia B-534.

За първия прототип на Avia В-534 е използвана готовата конструкция на Avia В-234, на която с известни доработки е монтиран двигател HS-12Ydrs. Първият прототип излита на 25 май 1933 г., а на 5 септември същата година полита и вторият прототип, който е с променен въздухозаборник на масления радиатор и закрита кабина.

След изпитания и демонстрации, някои от които извън страната, през втората половина на 1934 г. чехословашкото министерство на отбраната поръчва 24 машини, като впоследствие поръчката е увеличена на 147. Като лицензирани подизпълнители са включени и фирмите Letov и Aero Vodochody, а серийното производство започва през февруари 1935 г.

Модификации

• Avia В-534–I (Avia В-534 I серия) – първи вариант на изтребителя. Това са машините с фабрични номера от 2 до 101. Въпреки че за база е използван вторият прототип, машините от първата серия са с открити кабини. Витлата на двигателите са дървени, въоръжението се състои от 2 х 7.92-mm картечници VZ.30.
• Avia В-534–II (Avia В-534 II серия) – въоръжението е усилено с още 2 бр. 7.62-mm картечници VZ.30, поради което под пилотската кабина се появяват големите ламаринени обтекатели, под които са картечниците. Фабричните номера на машините от тази серия са от 102 до 147.
• Avia В-534–III – 3-та серия на изтребителя. Отличава се от предишните две по единствения въздухозаборник към компресора. Фабрични номера от 148 до 153.
• Avia В-534–IV – 4-та и най-масова серия с фабрични номера 174 – 445. Тези машини са с метално витло и закрита кабина, като получават и бомбодържатели за 4 х 20-кг или 6 х 10-кг бомби. Максималната им скорост достига до 405 км/ч, но при максимална полетна маса (пълно въоръжение и гориво), тя не достига повече от 370 км/ч.

Оператори

• България – общо са закупени 78 бр.: 12 бр. от серия 3 (март 1938 г.), 48 бр. от серия 4 (1939 г.) Последната серия от 18 бр. е доставена през март 1942 г. за които се предполага че са Bk.534.
• Германия
• Гърция – 6 самолета, закупени през 1937 г.
• Румъния – няколко машини от този тип получени от Германия.
• Словакия – около 70 самолета, останали на нейна територия след отделянето на държавата от Чехословакия.
• СССР – няколко самолета, основно трофеи.
• Унгария
• Хърватия – няколко самолета, получени от германците след капитулацията на Югославия.
• Чехословакия
• Югославия – 14 самолета, закупени през 1934 г.

Бойна биография

Гърция и Югославия

Гръцките и югославските Avia B-534 са използвани в Итало-гръцката война, Операция Марита и Операция Ауфмарш 25, които довеждат до окупирането на тези 2 държави от Страните на Оста. Повечето машини са изгубени, а тези които оцеляват, попадат като трофеи у победителите.

Словакия

След окупацията и превръщането на Чехия в протекторат Бохемия и Моравия от Нацистка Германия и образуването на Словашката държава всички самолети, останали на словашка територия, влизат в състава на ВВС на Словакия. Още на 23 – 24 март същата година около 70 машини Avia B-534 участват в пограничните сражения срещу унгарската армия в хода на т. нар. Малка война. През юли 1941 г., когато голяма част от словашките ВВС са изпратени на Източния фронт в подкрепа на германците, основната част от словашките Avia B-534 също се озовават там, част от тях са използвани срещу партизаните в Украйна. На Източния фронт излизат наяве недостатъците на машината: освен ниска скорост и слабо въоръжение горивните резервоари са необезопасени срещу пожар при прострелване със запалителен боеприпас, а пилотът няма никаква бронева защита. Вследствие на това са изтеглени от фронта и заменени с Ме-109Е през 1942 г.

Най-малко два самолета от този тип вземат участие и в Словашкото национално въстание, изпълнявайки разузнавателни полети и атакувайки унгарски части. С такъв самолет е свален унгарски Ju 52/3m.

Германия

Трофейните Avia B-534 са зачислени в състава на JG71 и са използвани основно като тренировъчни самолети. С тях са обучавани и пилотите, които се е предвиждало да служат на строящия се самолетоносач „Граф Цепелин“, който така и не е достроен.

Avia B-534 в България

Годините предшестващи голямата война са тревожни, правителството на Царство България търси възможност да закупи добри и качествени изтребители. Изборът не е голям, спечелите си слава Поликарпов И-15 и И-16 в гражданската война в Испания по политически прични не могат да бъдат закупени. Великобритания категорично отказва да доставя военна техника на България и налага забрана самолети с английски двигатели да бъдат доставяни на България, това забавя и придобиването на полските PZL P.24, които първоначално са с британски мотори. Изненадващо през март 1938 г. в Чехословакия е сключена сделка за Avia B-534, и първите 12 самолета пристигат в България още пролетта на 1938. През лятото на 1939 г. българското правителство закупува с отсъпка от 70% от първоначалната цена от протектората Бохемия и Моравия 214 самолета, сред които са и втората партида от 48 изтребителя. Третата партида от 18 бр. са доставени вече пряко от германците през 1940 г., (съдейки по остъклената част зад пилотската кабина това са Bk.534 (Bk.534 е версия с 20-мм оръдие Oerlikon FFS разположено между цилиндрите на двигателя)).

За годините 1937 – 1940 – Avia B-534 е модерен и отговарящ на изискванията за водене на въздушна война самолет, равностоен е и може да се бори като равен с евентуалните си противници. За сравнение в същия период Турция купува 20 PZL P.24A и строи по лиценз още 50бр. от PZL P24C, които имат същите летателни характеристики като нашите Авии. В Гърция основен изтребител в началния период във войната с Италия е PZL P.24, впоследствие заменен с Глостер Гладиатор. В Румъния основен изтребител е PZL P24E.

В българските ВВС тези самолети получават името „Доган“. Първоначално с тях е въоръжен 2-ри изтребителен орляк, базиран на летище Марино поле край Карлово, като от тези машини има в състава на още 4 изтребителни ята от смесените орляци, базирани на летищата в Божурище, Горна Оряховица, Ямбол и Граф Игнатиево. По-късно, през втората половина на 1943 г., „Доган“-ите са прехвърлени в състава на 2-ри щурмови полк, сформирайки 2-ри щурмови орляк „Доган“, тъй като след първите сблъсъци с англо-американската авиация става ясно, че са безнадеждно остарели като изтребители.

Първи бойни полети

Първите данни за бойно използване на българските Avia B-534 датират от 1940 г., когато е в ход италианското нахлуване в Гърция. По това време самолетите от Граф Игнатиево дават бойни дежурства и преследват нарушители на въздушното пространство над южната граница. При един от тези полети подофицер Никола Бонев атакува стратегическия мост при гара Бук, за което е получена протестна нота от гръцкото правителство и е проведено разследване. Самолетите „Доган“ летят на прехват и на югославски самолети нарушили българското въздушно пространство през март 1941 г., по време на нападението на Германия над Югославия.

Изтребители и щурмовици

Срещу англо-американска авиация

Истинското бойно кръщение на българските Avia B-534 става на 1 август 1943 г. На този ден 164 бомбардировача B-24 Liberator летят в хода на операция Приливна вълна от Северна Африка към Плоещ, за да бомбардират намиращите се там нефтени рафинерии, захранващи немската армия с гориво. Т. нар. „летящи крепости“ са засечени от немците над Средиземно море и когато българското командване разбира, че в посока София летят неприятелски самолети, е дадена заповед за прехващането им. В 12.25 ч. от летище Враждебна излитат 6 Avia B-534, а от Божурище още 4 (в същото време от Карлово излитат и 10 Me-109G-2 „Стрела“). Заповедта за прехват идва късно и затова от всички 20 самолета само двама пилоти на „Догани“-и (подпоручиците Димитров и Вапцаров) осъществяват визуален контакт с противника, виждайки отдалеч последните бомбардировачи, прелитащи над Дунав в северна посока.

Срещу югославски партизани

При завръщането на бомбардировачите българските изтребители отново излитат на прехват. В 15.00 ч. излитат 11 Avia B-534 (7 от Враждебна и 4 от Божурище) и 4 Me-109G-2. Противникът е забелязан между Враца и Монтана (тогава гр. Фердинанд), където „Доган“-ите осъществяват първата си атака. Те пикират върху бомбардировачите, стреляйки с всичките си картечници, преминават през строя им и излизат от пикиране при земята. Оказва се, че поради ниската си скорост не могат веднага да повторят атаката и започват преследване на „летящите крепости“, което продължава чак до околностите на Кюстендил, където съумяват да проведат втора атака. И при двете българските пилоти наблюдават много добри попадения от бордовите си оръжия, но се оказва, че 7.92-mm картечници не могат да причинят някакви по-сериозни повреди на тежките бомбардировачи.

След тези битки Avia B-534 са изтеглени от изтребителните части и са придадени към 2-ри щурмови полк. Едно ято е придадено към Първи окупационен корпус на българската армия в Сърбия и е базирано на летище Ниш, откъдето изпълнява бойни полети срещу югославските партизани. При един от тях с огън от земята е свалена една машина, чийто пилот К. Пецев оцелява. Останалите шест самолета са унищожени при американска бомбардировка на летище Ниш на 21 август 1944 г., малко преди да бъдат пребазирани обратно в България.

След 9 септември 1944 г.

След включването на България във Втората световна война на страната на съюзниците в бойните действия участват 9 Avia B-534 в състава на 2/2 щурмови орляк. Орлякът разполага с 19 машини (от щатни 21), но само 9 от тях са изправни; останалите самолети са унищожени или тежко повредени при съюзническите бомбардировки на летище Карлово на 12 и 28 юни 1944 г. Един от самолетите е свален на 10 септември 1944 г. от немски изтребители Ме-109. Това се случва в района на гара Веринско, където германските самолети щурмуват военни складове с гориво, намиращи се там. В същия момент край тях прелитат шест „Доган“-а, пребазиращи се към София. Немските изтребители ги атакуват от движение, подпалвайки машината на фелдфебел-школник Тончо Веселинов, който, ранен, каца принудително.

Avia B-534 от 2/2 щурмови орляк извършват задачи по разузнаване и щурмуване на противника в района на Македония, Югоизточна Сърбия и Косово. Според бойния дневник на орляка от 10 септември до 12 ноември 1944 година са изпълнени 71 задачи със 140 полета. Атакувани са 22 батареи, унищожени са 52 автомобила, 4 танка, 62 обозни каруци, 1 жп ешелон и една гара; доставени са над 100 разузнавателни доклада. Загубите на орляка в този период са една машина, свалена от зенитната артилерия на 15 септември (пилотът, подофицер Слави Маринов, се спасява с парашут) и две повредени, също от огъня на зенитната артилерия.

Уикипедия разполага с Портал:Авиация