HR мениджмънт (на английски HR или human resources, което е произнасяно на български като „ейч ар“, на немски Personalmanagement) или още управление на човешките ресурси или управление на персонала, от руски и немски, накратко човешки ресурси или предходно отдел личен състав е стратегическият и кохерентен подход към мениджмънта на най-ценните „активи“ на една организация или това са хората, които работят там и които индивидуално или колективно допринасят за извършването на дейността на организацията и постигането на нейните цели.

Основен подход към управлението персонала се заключава в това, че организацията се отнася към персонала и управлението му, както към най-важен фактор за достижения на плановите, национални, технологичните и организационните цели.

Практика редактиране

Бизнес функция редактиране

Дейв Улрих изброява функциите на ЧР, както следва:[1]

  • Съобразяване на стратегията за човешките ресурси с бизнес стратегията
  • Реинженеринг на организационните процеси
  • Изслушване и реагиране на служителите и управление на трансформацията и промяната.

На макроравнище ЧР отговаря за надзора на лидерството в организацията и културата.[2] Човешките ресурси също така прилагат трудовото законодателство и често следят за здравето и безопасността на служителите.[3][4] Трудовото законодателство може да се различава в отделните юрисдикции.

Виртуални човешки ресурси редактиране

Технологиите оказват значително въздействие върху практиките за управление на човешките ресурси. Използването на технологиите прави информацията в организациите по-достъпна, намалява времето, отделяно за административни задачи, позволява на предприятията да функционират в световен мащаб и намалява разходите.[5]

Електронно набиране на персонал редактиране

Набирането на персонал е повлияно основно от информационните технологии.[6] В миналото специалистите по набиране на персонал разчитаха на публикации и устна информация, за да запълнят свободните позиции. Специалистите по човешки ресурси не можеха да публикуват свободни позиции на повече от едно място и нямаха достъп до милиони хора, което водеше до трудоемко и досадно търсене на нови служители. С помощта на инструментите за електронно набиране на персонал специалистите по човешки ресурси могат да публикуват работни места и да проследяват кандидатите за хиляди работни места на различни места на едно място.[7][8] Прегледите на интервютата, проверките на миналото[9] и тестовете за наркотици, както и адаптацията могат да се видят онлайн. Това помага на специалистите по човешки ресурси да следят всички свободни позиции и кандидати по-бързо и по-лесно от преди. Електронното набиране на персонал също така помага да се премахнат ограниченията, свързани с географското местоположение.[10]

Библиография редактиране

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Обучение

Източници редактиране

  1. Human Resource Champions: The Next Agenda for Adding Value and Delivering Results // books.google.com. Посетен на 18 март 2024 г.
  2. The Functions and Goals of HR // www.coursesidekick.com. Посетен на 18 март 2024 г.
  3. What Is Human Resources (HR): Here’s The Answer You’ve Been Looking For! // thestartupboy.com. Посетен на 18 март 2024 г.
  4. What Does HR Do? (Roles & Responsibilities) // www.allbusinessschools.com. Посетен на 18 март 2024 г.
  5. The Role of Electronic Human Resource Management in Contemporary Human Resource Management // www.scirp.org. Посетен на 18 март 2024 г.
  6. Tales from the Hiring Line: Effects of the internet and technology on HR processes // digitalcommons.lmu.edu. Посетен на 18 март 2024 г.
  7. Best Recruiting Software Of 2024 // www.forbes.com. Посетен на 18 март 2024 г.
  8. Top 11 AI Recruiting and HR Tools in 2023 // www.gtechme.com. Посетен на 18 март 2024 г.
  9. Pre-employment screening // blog.getsmileapi.com. Посетен на 18 март 2024 г.
  10. E-Recruitment and the Impact of Digital Age on Recruitment: A Critical Literature Review // link.springer.com. Посетен на 18 март 2024 г.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Human resource management в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​