Helix
Helix са род сухоземни коремоноги мекотели от семейство Helicidae и е типов за семейството. Представителите му са естествени обитатели в Европа и Средиземноморието. Много от представителите на рода се срещат и в България. Един от най-известните е градинският охлюв, който се използва от хората като храна.
| Helix | ||||||||||||||||
 Градински охлюв (H. pomatia) | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||
| Helix в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Описание редактиране
В черупката на охлювите са поместени вътрешните органи и част от мантията. Когато са активни кракът и главата излизат извън нея[1][2].
На главата се намират два чифта пипалца. Задните са по-големи от предните и на тях са разположени очите. Предните пипалца носят осезателни органи. Пипалцата при опасност могат да се прибират към главата. В устната кухина има добре развита радула, съставена от множество хитинови зъбчета.
Размерът на охлювите варира в зависимост от вида. Например Helrx aspersa израства в дължина до 35 mm[3], а Helix pomatia до 45 mm[4].
Охлювите дишат с бял дроб поместен в мантийната празнина. Постъпването на въздух в нея се регулира със специален клапан, който пропуска въздуха към нея.
Поведение редактиране
Хранене редактиране
Видовете са растителноядни. Могат да консумират изключително разнообразни видове растения. Helix aspersa се смята за вреден за селското стопанство вид.
Размножаване редактиране
При нормални условия чифтосването е от април до август в дните на висока температура и влажност. Хермафродитни са, но се чифтосват кръстосано като обменят т.нар. „любовни стрели“. Снасят яйца, които се отлагат на влажно и сенчесто място. Няколко дни по-късно се излюпват малките охлювчета. Обикновено живеят по 2 – 3 години. Въпреки че е отбелязан случай на охлюв доживял до 30 години[5], то повечето видове не доживяват повече от 8 години. Причината е, че стават жертва на много хищници и паразити.
Видове редактиране
Видовете от род Helix са както следва:
Подрод Helix
- Helix albescens Rossmaessler, 1839
- Helix lucorum Linnaeus, 1758
- Helix pomatia Linnaeus, 1758
- Helix philibinensis Rossmässler, 1839
Подрод Pelasga
- Helix pomacella Mousson, 1854
- Helix figulina Rossmässler, 1839
Подрод Cornu
- Helix aspersa Müller, 1774
Подрод Без име
- Helix aperta Born, 1778
- Helix engaddensis Bourguinat, 1852
- Helix buchi Dubois de Montpéreux, 1839
- Helix godetiana[6]
- † Helix insignis – вид от късен миоцен
- Helix lutescens Rossmässler, 1837
- Helix mazzullii
- Helix melanostoma Draparnaud, 1801
- Helix obruta Morelet, 1860[7]
- Helix texta Mousson, 1861[8]
В България от род Helix са разпространени видовете[9]:
- Helix albescens Rossmässler, 1839
- Helix lucorum Linnaeus, 1758
- Helix pomatia Linnaeus, 1758
- Helix pomacella Mousson, 1854
- Helix figulina Rossmässler, 1839
Източници редактиране
- ↑ Догель В. А. Зоология беспозвоночных: Учебник для ун-тов – 7-е изд., перераб. и доп. – М.: Высшая школа, 1981 – 606 с. – ISBN 978-5-903034-46-8.
- ↑ Зенкевич Л. А. Беспозвоночные / Л. А. Зенкевич. М.: Просвещение, 1968. – 603 с. – (Жизнь животных: В 6 т. / Л. А. Зенкевич; Т. 2).
- ↑ Ansart A., Vernon P., Daguzan J. Elements of cold hardiness in a littoral population of the land snail Helix aspersa (Gastropoda: Pulmonata). – Journal of Comparative Physiology B, 2002. – С. 619 – 625.
- ↑ Виноградная улитка, Roman snail, Apple snail (Helix pomatia) – информация на зоологическом сайте www.zooclub.ru.
- ↑ The Roman Snail, Helix pomatia, архив на оригинала от 24 ноември 2005, https://web.archive.org/web/20051124155608/http://www.weichtiere.at/Mollusks/Schnecken/weinberg.html, посетен на 5 януари 2014
- ↑ Mylonas, M. 1996. Helix godetiana. In: IUCN 2006. 2006 IUCN Red List of Threatened Species. www.iucnredlist.org. Посетен на 2 април 2007.
- ↑ Frias-Martin, A. 1996. Helix obruta. In: IUCN 2006. 2006 IUCN Red List of Threatened Species. www.iucnredlist.org. Посетен на 2 април 2007.
- ↑ Heller, J. 1996. Helix texta. In: IUCN 2006. 2006 IUCN Red List of Threatened Species. www.iucnredlist.org. Посетен на 2 април 2007.
- ↑ Хубенов З., Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи, Малакофаунистично разнообразие на България, Институт по зоология, БАН, стр.38