Hummel
Hummel е германско самоходно артилерийско оръдие, базирано на шасито Geschützwagen III/IV и въоръжено със 150 мм гаубица.
| Hummel | |
 | |
| Тактико-технически данни | |
|---|---|
| Националност |  Германия |
| Тип | самоходна артилерия |
| История на производство и служба | |
| На въоръжение при | Вермахт |
| Конфликти | Втора световна война |
| Габаритни характеристики | |
| Тегло | 24 t |
| Дължина | 7,17 m |
| Ширина | 2,97 m |
| Височина | 2,81 m |
| Броня и въоръжение | |
| Броня (челна) | 30 мм |
| Броня (странична) | 20 мм |
| Броня (задна) | 20 мм |
| Основно въоръжение | 150 мм sFH 18/1 L/30 18 снаряда |
| Допълнително въоръжение | 7.92 мм картечница MG-34 600 патрона |
| Технически данни | |
| Силова установка | Майбах HL 120 TRM V-12 300 к.с. |
| Окачване | листови пружини |
| Макс. скорост | 42 km/h (по шосе) |
| Запас от ход | 215 km (по шосе) |
| Екипаж | 6 |
| Hummel в Общомедия | |
Използвано е от Вермахта по време на Втората световна война от края на 1942 г. до края на войната. Към днешна дата са оцелели шест бройки от машината, всичките музейни експонати.
Пълното означение е Panzerfeldhaubitze 18M auf Geschützwagen III/IV (Sf) Hummel (Sd.Kfz. 165). На 27 февруари 1944 г. Хитлер нарежда името Hummel (от немски: пчела) да бъде свалено, тъй като го счита за неподходящо за бойна машина.[1]
Разработка редактиране
Hummel е проектиран през 1942 г., след като се проявява нуждата за мобилна артилерийска поддръжка за танковите войски по време на операция „Барбароса“.[1] Наличната към този момент самоходна артилерия във Вермахта се оказва с ограничени възможности.
Първата разгледана възможност е да се сложи гаубица 10,5-cm leFH 18 върху шаси на Panzer III, но тя е отхвърлена в полза на същото оръдие, но върху шаси на Panzer IV. Построен е един прототип.
Проектът е отхвърлен в полза на по-мощната гаубица 15-cm sFH 18 върху специално проектиран Geschützwagen III/IV, който комбинира елементи на Panzer III (управление и кормилна система) и Panzer IV (окачване и двигател).[1] Същото шаси се използва и при Nashorn.
Двигателят е преместен в центъра на превозното средство, за да се направи място за леко бронирано бойно отделение с открит покрив в задната част, което да приютява екипажа и оръдието.[1] По-късните модели има малко променено отделение на водача и предна структура, предлагаща повече място за радио оператора и водача.[1]
Варианти редактиране
Тъй като основния Hummel може да носи само ограничено количество амуниции, се налага разработването на Munitionsträger Hummel. Той представлява стандартен Hummel, но без гаубицата и със специални места за поставяне на амунициите. При нужда, те пак могат да се снабдят с 15-cm гаубица от обикновения Hummel.
Към края на войната са произведени 714 Hummel, заедно със 150 носачи на амуниции със същия дизайн.
Бойна употреба редактиране
Hummel за пръв път участва в мащабен бой при Курск, когато около 100 участват в бронирани артилерийски батальони (Panzerartillerie Abteilungen) на танковите дивизии. Те са сформирани в отделни тежки самоходни артилерийски батареи, като всяка от тях има по шест Hummel и един носач на амуниции.[1]