Innuendo
„Innuendo“ е албум на британската рок група Куийн издаден през 1991 година. Това е последният студиен албум на групата, докато все още Фреди Меркюри е жив и последният, който се състои изцяло от нови песни. Той достига номер едно в класациите на Обединеното кралство (две седмици), Холандия (четири седмици), Германия (шест седмици), Швейцария (осем седмици) и Италия (три седмици). „Innuendo“ е издаден в САЩ един ден, след като е пуснат във Великобритания и е първият албум на Куийн от The Works, който получава златен сертификат в САЩ веднага след издаването си.
| Innuendo | ||||
 | ||||
| Албум на Куийн | ||||
|---|---|---|---|---|
| Записан | Март 1989 – Ноември 1990 в Монтрьо и Лондон | |||
| Издаден | 5 февруари 1991 | |||
| Стилове | Рок | |||
| Времетраене | 53:40 | |||
| Музикален издател | Парлофон (Европа) Холивуд (САЩ) | |||
| Пореден албум | Шестнадесети | |||
| Продуцент(и) | Куийн и Дейвид Ричардс | |||
| Език | Английски | |||
| Професионална оценка | ||||
| Хронология на Куийн | ||||
| ||||
| Сингли от Innuendo | ||||
| ||||
Записите на албума са направени от началото на 1989 г. до края на 1990. На Великден 1987 г., Фреди Меркюри е диагностициран с вируса на СПИН, въпреки това той запазва болестта си в тайна и отрича няколко пъти пред медиите, че е сериозно болен. Продуцентът на групата обявява, че албумът ще излезе през ноември или декември 1990 година, но влошеното здраве на Меркюри отлага излизането на „Innuendo“ за месец януари 1991. С трудния си рок звук и сложен музикален състав едноименната песен „Innuendo“ в известен смисъл връща групата към корените и,[1] както и „I'm Going Slightly Mad“, която се откроява с психеделични ефекти и силни вокали на Меркюри в четири октави.[2] Фреди Меркюри умира десет месеца след излизането на „Innuendo“. Общите продажби към този момент на албума възлизат на около единадесет милиона копия.
Обложката е изработена от Куийн и Ричард Грей. Дизайнът на обложките на синглите, и тези на албума са вдъхновени от илюстрациите на Жан Интенс Исидор Джерард. „Innuendo“ е поставен на 94-та позиция в анкета на Би Би Си от 2006 година, за най-добрите албуми на всички времена.[3]
Списък на песните редактиране
- Innuendo (Меркюри/Тейлър) – 6:31
- I'm Going Slightly Mad (Меркюри) – 4:22
- Headlong (Мей) – 4:38
- I Can’t Live with You (Мей) – 4:33
- Don’t Try So Hard (Меркюри) – 3:39
- Ride the Wild Wind (Тейлър) – 4:42
- All God’s People (Меркюри/Моран) – 4:21
- These Are the Days of Our Lives (Тейлър) – 4:15
- Delilah (Меркюри) – 3:35
- The Hitman (Мей/Меркюри) – 4:56
- Bijou (Мей/Меркюри) – 3:36
- The Show Must Go On (Дийкън/Мей/Меркюри/Тейлър) – 4:35
Състав редактиране
- Фреди Меркюри: водещи и задни вокали, пиано
- Брайън Мей: китари, клавиши
- Роджър Тейлър: барабани, задни вокали
- Джон Дийкън: бас
Източници редактиране
- ↑ People Weekly review of „Innuendo“. 4 януари 1991 г.
- ↑ LG. Queen Songs – Album Analysis: Innuendo // Queensongs.info, 4 февруари 1991. Архивиран от оригинала на 2014-02-22. Посетен на 10 август 2011. (на английски)
- ↑ Top 100 Albums. BBC Radio 2. 28 август 2006
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Innuendo в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |