STS-41C e десетата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и пети полет на совалката [[Чалънджър (на английски: Long Duration Exposure Facility – LDEF) и „улавяне“, ремонт и повторно пускане в орбита на спътника Солар Макс, изведен в орбита през 1980 г.

STS-41C
Данни за кораба
Име на корабаЧалънджър
Полет на совалка №10
Полет на „Чалънджър“ №5
Стартова площадкаКЦ Кенеди, стартова площадка 39A
Старт30 август 1983 13:58:00 UTC
Кацане6 април 1984 13:38:07 UTC
Място на кацанеВоенновъздушна база Едуардс, писта 17
Продължителност на полета6 денонощия 23 часа 40 минути 7 секунди
Брой обиколки108
Изминато разстояние4 620 000 км
Височина на орбитата468 км
Апогей468 км
Перигей222 км
Наклон на орбитата28,5°
Период91,4 мин
Масана старта: 115 361 кг
при приземяването: 89 344 кг
полезен товар: 17 357 кг
NSSDC ID1984-034А
NORAD ID14897
Данни за екипажа
Членове на екипажа5
Снимка на екипажа

от ляво надясно: Крипън, Харт, Ван Хофтен, Нелсън, Скоби
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-41B STS-41D
STS-41C в Общомедия

Екипаж редактиране

Пост Астронавт
Командир Робърт Крипън
трети космически полет
Пилот Френсис Скоби
първи космически полет
Специалист на мисията 1 Джордж Нелсън
първи космически полет
Специалист на мисията 2 Джеймс Ван Хофтен
първи космически полет
Специалист на мисията 3 Тери Харт
първи космически полет
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Полетът редактиране

Първоначално полетът е планиран като STS-13. Стартът е даден 8:58 Източно време и е първият с директна траектория на изкачване до висока орбита (533 км), използвайки орбиталните маневриращи двигатели само веднъж за целта.

Първата задача – пускането на LDEF в орбита е изпълнена на втория ден от полета с помощта на Канадарм. LDEF представлява пасивен апарат с цилиндрична форма и маса около 9700 кг, диаметър около 4,3 м и дължина 9,1 м. На борда и се извършват 57 научни експеримента, разработени от над 200 учени от 8 страни. Прибирането на капсулата е насрочено за 1985 г., но закъснелия график на полетите и накрая катастрофата на совалката Чалънджър, полет STS-51L отлагат връщането и за дълго време. В крайна сметка това става през 1990 г. по време на мисия STS-32 на совалката Колумбия.

На третия ден от мисията совалката е издигната до орбита от около 560 km – тази на спътника Солар Макс. Астронавтите Джордж Нелсън и Джеймс Ван Хофтен правят две отделни космически разходки и с помощта на т. нар. маневрираща раница (на английски: Manned Maneuvering Unit) (MMU) в товарния отсек на совалката отремонтират спътника. Спътникът е напълно възстановен за работа.

На совалката се извършва и още един експеримент – определяне на начина, по който пчелите правят килийки на пчелни пити в условията на безтегловност. Резултатът е, че това се прави толкова успешно от тях, колкото и на Земята.

Друга задача, извършена по време на мисията е заснимането на филм с помощта на IMAX-камера. Тези кадри са използвани във филма The Dream is Alive.

След почти 7 дни в космоса мисията приключва на 13 април на писта 17 във Военновъздушната база „Едуардс“ в Калифорния. В Космическия център „Кенеди“ е върната на 18 април 1984 г.

Параметри на мисията редактиране

  • Маса:
    • При излитане: 115 361 кг
    • При кацане: 89 344 кг
    • Маса на полезния товар: 17 357 кг
  • Перигей: 222 км
  • Апогей: 468 км
  • Инклинация: 28,5°
  • Орбитален период: 91.4 мин.

Космически разходки редактиране

Участници Начало Край Продължителност
1 Джордж Нелсън и
Джеймс Ван Хофтен
8 април 1984 14:18 UTC 8 април 1984 16:56 UTC 2 часа 38 минути
2 Джордж Нелсън и
Джеймс Ван Хофтен
11 април 1984 08:58 UTC 11 април 1984 15:42 UTC 6 часа 44 минути

Галерия редактиране

Външни препратки редактиране