STS-50

STS-50 e четиридесет и осмата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и дванадесети полет на совалката Колумбия. Основната цел на полета са физични и медико-биологични експерименти с космическата лаборатория Спейслаб. Това е най-продължителната мисия на космическа совалка.

STS-50
Данни за кораба
Име на кораба	„Колумбия“
Полет на совалка №	48
Полет на „Колумбия“ №	12
Стартова площадка	КЦ Кенеди, стартова площадка 39А
Старт	25 юни 1992 16:12:23 UTC
Кацане	9 юли 1992 11:42:27 UTC
Място на кацане	КЦ Кенеди, писта 33
Продължителност на полета	13 денонощия 19 часа 30 минути 4 секунди
Брой обиколки	221
Изминато разстояние	9 200 000 км
Височина на орбитата	296 км
Апогей	309 км
Перигей	302 км
Наклон на орбитата	28,4°
Период	90,6 мин
Маса	при кацането: 103 814 кг полезен товар: 12 101 кг
NSSDC ID	1992-034A
NORAD ID	22000
Данни за екипажа
Членове на екипажа	7
Снимка на екипажа
от ляво надясно: Бейкър, Бауерсокс, Дънбар, Ричардс, Мийд, Трин, Делукас
Свързани космически мисии
Предишна	Следваща
STS-49	STS-46
STS-50 в Общомедия

Екипаж

Пост	Астронавт
Командир	Ричард Ричардс трети космически полет
Пилот	Кенет Бауерсокс първи космически полет
Специалист на мисията 1	Бони Дънбар трети космически полет
Специалист на мисията 2	Елен Бейкър втори космически полет
Специалист на мисията 3	Карл Мийд втори космически полет
Специалист по полезния товар 1	Лоурънс Делукас първи космически полет
Специалист по полезния товар 2	Юджийн Трин първи космически полет

• Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Полетът

Изглед към товарния отсек на „Колумбия“, в който се вижда Spacelab

Това е първият полет с т. нар. система за удължаване на полета ( Extended Duration Orbiter (EDO)). Последната позволява удължаване на автономния полет на совалките до 16 денонощия. Полезният товар на совалката представлявал лабораторията на НАСА U.S. Microgravity Laboratory 1 (USML-1). Това е първият от серия планирани полети в областта на материалознанието, физиката, биотехнологиите.

Основните експерименти, проведени в настоящия полет са конвектор за кристален растеж (Crystal Growth Furnace (CGF)); обемен физичен модул (Drop Physics Module (DPM)); воден конвектор за повърхностни напрежения (Surface Tension Driven Convection Experiments (STDCE)); растеж на зеолит (Zeolite Crystal Growth (ZCG)); Protein Crystal Growth (PCG); Glovebox Facility (GBX); система за измерване на ускорението (Space Acceleration Measurement System (SAMS)); Generic Bioprocessing Apparatus (GBA); Astroculture-1 (ASC); медизински проект за удължаване на полета (Extended Duration Orbiter Medical Project (EDOMP)); експерименти по изгаряне на твърди вещества (Solid Surface Combustion Experiment (SSCE)).

Основни постижения, направени по време на мисията:

• Завършен е първият полет, осъществен с микрогравитационната лаборатория на НАСА, усъвършенствана по-късно на МКС;
• Извършени са 31 експеримента в условията на микрогравитация в пет основни области: динамика на флуидите, кристален растеж, теория на изгарянето, биологията и много технически нововъведения;
• Въвеждане на няколко нови съоръжения за многократна употреба;
• Постигнат е най-дългия период на растеж на протеинов кристал в програмата „Спейс Шатъл“;
• Проведен експеримент с итеративно израстване на кристали, където химични композиции са променени, въз основа на микроскопски наблюдения на процесите на растеж;
• Завършена е най-дългата мисия на космическа совалка дотогава (13 денонощия 19 часа и 30 минути) със системата за EDO в програмата „Спейс шатъл“.

Приземяването става на 9 юли 1992 г. в 11:42:27 ч. на писта 33 в космическия център „Кенеди“. Кацането е планирано в базата „Едуардс“ в Калифорния, но е отменено поради лошите метеорологични условия там.

Параметри на мисията

• Маса:
  • При кацане: 102 283 кг
  • Маса на полезния товар: 12 374 кг
• Перигей: 302 км
• Апогей: 309 км
• Инклинация: 28,5°
• Орбитален период: 90.6 мин

Външни препратки

• Видео от мисия STS-40 Архив на оригинала от 2014-07-15 в Wayback Machine.
• Хронология на мисията Архив на оригинала от 2010-02-16 в Wayback Machine.