Специфична топлина на изпарение
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Специфична топлина на изпарение е физична величина — количеството топлина, което е необходимо да получи единица маса от дадено вещество при постоянна температура, за да премине от течно в газообразно състояние.
Тя се означава с латинската буква r, а формулата е r=Q/m, тоест специфична топлина на изпарение ще наричаме количеството топлина Q, което е необходимо, за да се изпари течност с маса m = 1 kg при постоянна температура. Специфичната топлина на изпарение както и специфичната топлина на топене се измерват в единици J/kg.
Топлина на изпарение ще наричаме нужното количество топлина, за да се изпари някаква течност. Топлината на изпарение се получава като се замести по формулата за специфична топлина на изпарение r=Q/m → Q=r.m
В таблицата по-долу са показани някои вещества и техните температури на кипене и специфичната топлина на изпарение.
| Вещество | Температура на кипене,°C | Специфична топлина на изпарение r, J/kg |
|---|---|---|
| Хелий/(He) | -268,93 | 2,09.104 |
| Азот/(N) | -195,81 | 2,01.105 |
| Кислород/(O2) | -183 | 0,21.106 |
| Спирт/(C2H5OH) | 78 | 8,54.105 |
| Вода/(H2O) | 100,0 | 2,26.106 |
| Сяра/(H2O) | 445 | 0,33.106 |
| Мед/(Cu) | 1187 | 5.06.106 |
| Олово/(Pb) | 1750 | 8,70.105 |
| Алуминий/(Al) | 2450 | 1,14.107 |
| Злато/(Au) | 2660 | 1,6.106 |
| Волфрам/(W) | 5900 | 4,6.106 |
Изпарение
редактиране
Графиката показва какво се случва при процеса на изпарение. При нагряване на веществата (в нашия случай вода), след достигане температурата на кипене започва процес на изпарение. При него молекулите с най-висока кинетична енергия (Ек) напускат течността и тя започва да се охлажда. На графиката е показан обикновен модел за изпарение на течността вода, предложен неотдавна. Предполага се, че енергията, необходима за напускането на свободен атом от течността е еквивалентна с енергията, необходима за преодоляване на съпротивата на повърхността на течността. Моделът позволява изчисляване на латентна топлина чрез умножаване на максималната площ обхващаща атомите с повърхностното напрежение и броя на атомите в течността. По този начин са изчислени латентните топлини на 45 елемента, както изчисленията са придружени с експерименти.