Спинело Аретино

италиански художник от Сиенската школа от 14 – 15 век

Спинèло Аретѝно, Спинело от Арецо, Спинело ди Лука (на италиански: Spinello Aretino, Spinello di Luca Spinelli; * ок. 1350, Каполона, † 14 май 1410 г.) е италиански художник от Късното средновековие. Представител е на Сиенската школа и на т. нар. италианско Трече́нто.

Спинело Аретино
Spinello Aretino
италиански художник
худ. Вазари
худ. Вазари
Роден
Починал
1410
Арецо
Стилживопис
УчителиАндреа ди Нерио
Известни творбифрески в Сан-Миниато-ал-Монте
ПатронАндреа Орканя, Лоренцо Монако
ПовлиянДжото, Якопо дел ла Казентино, Лоренцо Монако
Спинело Аретино в Общомедия
Историите на св. Бенедикт, 1387 – 1388 г., базилика „Сан Миниато ал Монте“, Флоренция
Историята на папа Александър III, Палацо Комунале, Сиена

БиографияРедактиране

 
Св. Стефан, Галерия на Академията, Флоренция

Според Джорджо Вазари[1] Аретино е син на флорентинеца Лука Спинели, намерил убежище в Арецо след изгнание през 1310 г. от гибелините от Флоренция. Съвременните изследователи[2] оспорват неговия флорентински произход, утвърждавайки че Спинело произхожда от семейство на потомствени гравьори и художници, живеещо в град Каполона на 15 км от Арецо, което впоследствие се прибира в Арецо. Точната дата на неговото раждане е неизвестна, за приблизителна дата изследователите считат 1346 – 1352 г.

Вазари счита, че той е ученик на Якопо дел ла Казентино (последовател на Джото) и неговият собствен стил става междутъчно звено между Школата на Джото и Сиенската школа. Съвременните изследователи[3] утвърждават, че той има първоначалното обучение в Арецо, вероятно в ателието на Андреа ди Нерио, който е водещ градски художник в града по онова време.

Спинело Аретино е един от най-прославените художници в Тоскана през 14 век. Неговата творческа дейност започва в Арецо, но впоследствие той работи зад пределите на своя роден град, из цялата област Тоскана: Флоренция, Лука, Пиза и Сиена. В архивните източници неговото име се среща от 1373 до 1410 г. В изкуствоведческата литература Аретино дълго време се споменава като последовател на Андреа Орканя и като внук и ученик на Джото. Италианският изкуствовед Лучано Белози[4] през 1965 г., Босковиц през 1975 г. и Уепелман през 2002 г.[5] проследяват в неговите фрески във флорентинската базилика „Сан Миниато ал Монте“ по-скоро връзка с Лоренцо Монако, в чиято работилница може би е работил Спинело.

ТворчествоРедактиране

 
Св. Понтиан, пр.о 1384 г. Ермитаж, Санкт Петербург.
 
Мадоната на трон със светци, Галерия на Академията, Флоренция

Първоначално изкуството на Аретино е доста архаично, което не е чудно за такъв провинциален град като Арецо, но с времето в неговите произведения се вплитат елементи със северен произход, които във втората половина на 14 век Джовани да Милано и болонските художници активно използват в своето творчество. Изследователите отбелязват неговата връзка с изкуството на Лоренцо Монако и някои от тях считат, че той може да е работил в неговото ателие. Изкуството на Аретино се характеризира с общите черти на тосканската живопис от края на 14 – нач. на 15 век, която от късноджотовските тенденции се устремява към стила на Международната готика: изследователите отбелязват, че в своите най-добри произведения Спинело разгръща този стил. „Телесност“ и „материалност“ на предметите и човешките фигури, характерни за джотовските традиции, се изглаждат и смекчават в този период на готическа игра на линиите на силуетите и на диплите на дрехите.

 
Благовещение, Музей Фицуиляма, Кембридж

В своя ранен период, живеейки в Арецо, Спинело се намира под влиянието на местния художник Андреа ди Нерио. Склонността му към пълнота на формите се вижда в неговата фреска „Мадоната с Младенеца, светци и ктитори“ (1377 г., Окръжен музей, Арецо). В началото на 1380-те г. художникът отива в Лука, където на мястото на предишния стил от Арецо идва нов маниер, в който той се стреми да използва декоративните свойства на линиите и цвета. Изследователите предполагат, че в онова време на него оказва влияние творчеството на местния художник от Лука – Анджело Пучинели[6]. От документа, датиран от 1384 г., следва, че Спинело преди тази дата изпълнява олтарна картина по поръчка на Оливетанския орден на св. Лука за църквата „Св. Понтиан“. Това е триптих, два странични панела, които се съхраняват в Ермитажа (Санкт Петербург), панелите предели са в Националната галерия (Парма), а централната част – в Музей „Фог“ (Кембридж). На нея художникът изобразява Мадоната с Младенеца на трон в обкръжението на осем ангели.

Фресков цикъл в Сан Миниато ал МонтеРедактиране

Най-известният и най-добре съхранен фресков цикъл на Спинело Аретино са фреските във флорентинската църква „Сан Миниато ал Монте“. Те са изпълнени през 1388 г.

ИзточнициРедактиране

  1. Джорджо Вазари. Жизнеописания наиболее знаменитых живописцев, ваятелей и зодчих. Москва. 1996. том I.
  2. Luciano Bellosi, Su Spinello Aretino, in Paragone n. 187, pp. 18 sgg., 1965
  3. Jane Turner (a cura di), The Dictionary of Art. 29, pp. 403 – 407. New York, Grove, 1996. ISBN 1-884446-00-0
  4. Luciano Bellosi, Da Spinello Aretino a Lorenzo Monaco, in Come un prato fiorito. Studi sull'arte tardogotica, pp. 33 – 50, Milano, Jaca Book, 2000
  5. Stefan Weppelman, Spinello Aretino e la pittura del Trecento in Toscana, Firenze, 2011. ISBN 978-88-596-0877-6
  6. Pier Paolo Donati, Sull'attività giovanile dei due Spinello, in Commentari n.17,1 – 3, pp. 56 – 72. Roma, De Luca, 1966