Спиридон Велев
Спиридон Д. Велев с псевдоним Хесапчиев е български общественик, деец на македонската емиграция в България.[1]
| Спиридон Велев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1863 г.
|
|---|---|
| Починал | 1937 г.
|
| Семейство | |
| Подпис | .svg) |
| Спиридон Велев в Общомедия | |
Биография редактиране
Спиридон Велев е роден в град Крушево, тогава в Османската империя. Премества се в България, където по негова поръчка е построена къщата му в София на пресечката на улиците „Неофит Рилски“ и „Христо Белчев“[2].
През 1912 година взима участие в комисия ръководена от Георги Попхристов и е избран за касиер на изпълнителния комитет на съюза на македонските братства[3]. Това се случва повторно и през 1918 година[4]. Представител е на Крушевското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като деловодител-ковчежник в Интенданството на МОО.[6][7]
През април 1923 година в дома му се събират Георги Баждаров, Кирил Пърличев, Никола Милев, Любомир Стоенчев, Георги Атанасов и Коста Николов и обсъждат участието си в Деветоюнския преврат срещу правителството на БЗНС[8]. Близък приятел е на генерал Александър Протогеров, който използва дома на Велев за нелегална квартира. На 11 март 1924 година в къщата му се събират Александър Протогеров, Тодор Александров и Петър Шанданов (представляващ Петър Чаулев), като на срещата обсъждат проблемите на Битолския революционен окръг и общи въпроси по отношение на ВМРО.[9]
Спиридон Велев е баща на общественика Никола Велев (1897 - 1976). Архиви на Спиридон Велев се съхраняват във фонд 1960K в Държавна агенция „Архиви“.
Бележки редактиране
- ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 135.
- ↑ Реконструират паметник на архитектурата в идеалния софийски център Архив на оригинала от 2012-05-15 в Wayback Machine., взето от stroitelstvo.info на 6.07.2012 г.
- ↑ ЗА МЯСТОТО НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ АЛЕКСАНДЪР ПРОТОГЕРОВ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, взето от сайта www.sitebulgarizaedno.com на 6.07.2012 г.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 21, 27.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 119.
- ↑ Полковник Аврам Николов Аврамов
- ↑ Баждаров, Георги. Моите спомени, София, 1929, глава трета
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 129, 159.